Жители на Доктор Йосифово: ТИР-овете рушат домовете и съсипват живота ни

"Предишната нощ имаше силна гръмотевична буря", разказва Константин Коцев и в първия момент, когато чул страхотния трясък, помислил че наново мълния е паднала и ще запали къщата. По това време - около 10:30 часа, възрастният мъж гледал телевизия в хола:

"Погледнах към градината - в градината ТИР. Отварям вратата- терасата и антрето ги няма. Отварям другата врата- стената пробита. Там, където беше леглото ми - дупка. Ако още съм бил на него, заедно с матрака да съм бил изхвърлен навън... Шофьорът на ТИР-а беше още в него, мърмореше нещо. Но аз съм почти на 90 години - след 3 седмици правя 90 години - и му казах, че не мога да му помогна. Веднага звъннах на 112. Той пък проби стъклото и с краката напред излезе. Влезе в хола и разбрах, че е турчин. Малко беше одраскан по главата. Започна на говори по телефона си, подадох му стол да седне, не ще на стола - седна на миндера, но както и да е... Опитах се да говоря с някои от техните представители, 

но те казаха, че не разбират. Настояха обаче веднага да се освободи товара. Казах добре, ами обезщетението. А турците все повтаряха - 

полиция, полиция... След два дена натовариха тези кашони и си тръгнаха... От полицията казаха, че шофьорът на ТИР-а е карал с 55 км, ама ремаркето се било подхлъзнало. Е да, ама дъждът беше изсъхнал, а и подхлъзване става, когато започне да вали. И защо никой друг не се подхлъзна? Според мен, вероятно е задрямал, ударил се е в другия тротоар, събудил се е, завил е надясно и е нахълтал тук. И половин метър спирачен път няма. И ако не се беше обърнал да се хлъзга настрани, сега цялата къща щеше да иде чак в дерето долу. В същото време турците се държат с мен, като че ли тази къща нарочно им се изпречила на пътя и им строшила ТИР-а...

Дали има някакви компенсации ли? Засега нищо - идват, описват, никой

никакъв документ не издава. Писах до прокуратурата да ми издадат някакъв документ и тя е разпоредила - вчера идва нова комисия, утре ще дойде трета комисия и нищо повече...

Сега тук всичко е разградено, след като извадиха ТИР-а, къщата ми е полуразрушена, половината ми градина е унищожена, кладенецът- две помпи имаше в него- едната е срязана и изхвърлена на 20 метра, другата - смазана, изместен е и капакът, който покриваше кладенеца, мазето е унищожено, а всичко в него-смазано... Това е положението.  Нямам представа как ще продължа да живея - душата ме боли. Отникъде съдействие. Никой не се занимава с мен. И завиждам на мъртвите...

Това тук е третокласен път. ТИР-овете обаче не искат да плащат ТОЛ- такси и затова минават оттук. Този път го ремонтираха преди година и половина, а вече е разбит...", разказва с болка възрастният мъж.

Третокласният път през селата Студено буче, Доктор Йосифово и Славотин е изключително натоварен. През годините местните хора са подавали многократно сигнали и подписки, но резултат няма.

"Това е нашето ежедневие. Дори след катастрофата са минали над 100-200 ТИР-а, въпреки че би трябвало да е ограничено движението", обясни и кметът на селото, Огнян Митов: "И проблемът е, че 90% от случаите са с турски и полски ТИР-ове. А на тях дори да им се напише акт, парите са несъбираеми. Ние нямаме система, която да ги задължи да си платят глобите... Страшна работа е. Писахме жалби, две подписки сме събирали с колегите от съседните села - около 700 подписа. Пратихме ги на областния управител, до кмета на община Монтана, до Общински съвет в Монтана, до АПИ, до началника на КАТ в Монтана... Най-интересното е, че отговорите, които получаваме са - чакаме финансиране за поставяне на вертикална маркировка. И аз казах, ами ако е толкова скъпа тази маркировка, да се включим и ние като започнем да събираме капачки. След 

като държавата не може да си позволи два или пет знака да регулира този път, да си осигурим пари и ние да ги поставим..."

Думите на кмета подкрепят и местните в анкета на Кирил Кирилов:

"Тия ТИР-ове да се махнат, че положението е много зле. Не стига, че влизат по къщите на хората и ги рушат, ами треперим и за децата. Нали ги виждаш- минават постоянно. На няколко пъти деца тръгват да пресичат- никой не спира. Ето тук е и пешеходната пътека, но никой не спира. Преди имаше и знак, но го махнаха. И по-добре, защото иначе децата се лъжеха и тръгваха, а никой не спира. 

Как живеем тук ли? Ами бедно ни е селото. Нямаме никакви помощи, нямаме нищо... Няма нищо за младежите. Преди имаше пенсионерски клуб, но и него затвориха. Всичко ни липсва... От 55 лева като дам 20 за кола до Монтана за подпис, колко ми остават за живот- 35 лева. Това е- нямаме работа. Този трафик също ни притеснява. Напука къщите, страх ни е да пресичаме... Тези ТИР-ове защо минават оттук? Колко пъти се събираме за това, но няма ефект. Всичко зависи от Монтана... Няма работа- това е основният проблем. Има хора, които не са работили от 20 години. Пропадна ни селото... Лекар имаме, аптека - не. Аз съм от 50 години в това село, но аптека в него не съм видяла да има. Автобуси също нямаме. Ако ни се наложи да идем до Монтана, чакаме някой да ни закара и плащаме луди пари... Живеем ден за ден. Тези млади хора работят ден за ден. Ако идеш да откраднеш нещо, ще те пребият и вкарат в затвора. И така - живеем ден за ден. Неграмотност, бедност - това е!  

Какво още разказват за живота на село жителите на Доктор Йосифово, ще бъде ли решен проблемът с автобусния транспорт и асфалтирането на селските улици, как смятат да защитят правата си собствениците на разбитата от ТИР-а къща и какви са намеренията на кмета Огнян Митов за ремонта на старите мостове в селото и почистването на коритото на реката - в звуковия файл.