Нормално върви работата в Регионалните дирекции за борба с градушките в Северозапада, независимо че Комисията за бюджет и финанси не прие предложението за допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на персонала им. В Агенцията за борба с градушките в България работят 1000 души, които се грижат за земеделската продукция. Разочарование има, но ние продължаваме ежедневните си задължения, каза за Радио Видин Румен Ангелов, директор на Регионалната дирекция за борба с градушките в Монтана с полигон в Долно Церовене. Там работят повече от 70 човека:
"Сензация няма при нас. Нормално се развиват нещата. Спокойно е в момента. Ракети имаме достатъчно, днес получаваме дори допълнително количество. До сега сме провели 15 въздействия. Изстреляли сме доста повече ракети, в сравнение със същия период на миналата година... На минимална работна заплата са всички ракетострелци. А това са хората, които са по ракетните площадки и директно се занимават с изстрелването на противоградовите ракети. Те са болшинството от служителите. Специалистите, които са в командния пункт, също като заплащане не са много над това - около 900 лева... При нас не би могло да се извърши никаква реорганизация, за да можем да получил средства от тези 300 милиона, които ще бъдат раздадени на реорганизираните структури. Реорганизация в този състав, в който сме, е невъзможна, защото при нас е непрекъснат цикъл на работа през активния сезон. Присъствието е 24-часово и това не търпи никакво намаляване на състава за икономии и увеличаване на средствата за работна заплата. Това е невъзможно при нас. Системата е на повече от 50 години и за всички тях, е установено, че е така... Другото важно е, че ние нямаме статут за това, което работим. В Единния класификатор няма такова нещо като ракетострелец. Това все пак е тормоз. Значи един хигиенист, който отговаря за една метла, фигурира в класификатора, а при нас ракетострелеца се занимава с взривоопасни материали, все пак..."
Полигонът за борба с градушките с команден пункт село Долно Церовене е създаден през юни 1970 година с 22 ракетни площадки. Строителството на Командния пункт и Ракетните площадки започва от януари 1972 г. На 1 май 1972 г. започва оперативна дейност. Първото въздействие върху градови процеси е проведено на 2 юни 1972 г. Днес тази дирекция защитава 1 693 кв. км от градушки. 60% от нея е засята със зърнени култури.
Нормално тече работата и в Регионалната дирекция за борба с градушките във Враца с полигон в Бърдарски геран. Директорът ѝ Йордан Йорданов обясни че за момента имат достатъчно ракети за въздействие върху градоносните облаци. От началото на април са имали около 18 въздействия против градушки. В дирекцията работят 94 човека, от които 95% са на минимална заплата. Заплатите на останалите са до 1000 лева. Предишни години единственото увеличение за заплатите е идвало от атестациите, но тази година и това им е отказано, а инфлацията е еднаква за всички, коментират от дирекцията.
От полигона в Бърдарски геран отговарят за близо 2 млн. дка, а продукцията е за няколко стотици милиона.
"Ние правим каквото трябва, но за съжаление не се оценява. Продукцията, която пазим, струва стотици милиони. А и с тези зърнени кризи в момента от войната, ако и ние опропастим продукция за изхранването на това европейско население, какво правим?", коментира Йорданов.
Полигонът за Борба с градушките с. Бърдарски геран е създаден през 1972 година. Целта е защита на селскостопанската продукция от градушки. Първото въздействие е проведено на 24.05.1973 г., а защитаваната територия е 1971 кв. км. 60% от нея е засята със зърнени култури.
Няма проблем и в Регионалната дирекция за борба с градушките във Видин, чиито полигон е в Грамада, обясни директорът й - Джони Ангелов:
"Специалисти имаме достатъчно досега. Финансиране до този момент- също. Ракети също имаме достатъчно. Провели сме 17 въздействия до днес. Но как ще продължи финансирането е сложно, тя обстановката в цялата държава е сложна..."
В дирекцията работят общо 92 души - стрелци, специалисти и администрация.
През 1970 г. на територията на Видински окръг (според административното деление на страната тогава) се изгражда Полигон за борба с градушките в гр. Грамада и ракетни площадки, разположени в мрежа, обхващаща целия окръг. Първата година операциите по изкуствено въздействие се извършват от грузински специалисти, а на 29.07.1971 год. се провежда и първото въздействие от наши специалисти. Защитаваната територия 2 056 кв. км, 45% от която е засята със зърнени култури.
Климатичните промени, липсата на дългосрочно планиране и остарялата инфраструктура поставят водния ни сектор под все по-силен натиск. Водните обекти заемат около 1,81% от територията на страната. България разполага с 99,7 млрд. м³ пресни води годишно, но 75% от тях са само от река Дунав, имат транзитен характер и ограничена полза за питейни нужди...
За поредна година се провежда международният конкурс Danube Art Master /DAM ("Дунавски майстор на изкуствата“). Тази година е под мотото "Нашият Дунав Нашето Бъдеще". Конкурсът има за цел да насърчи всички живеещи в Дунавския басейн да повишат своята осведоменост и да бъдат активни в опазването на реката и притоците ѝ. Националната фаза на конкурса..
Видинската детска градина "Русалка" е еко детска градина. Носител е на "зелен флаг". До него се стигна чрез редица активности за опазване на околната среда. "През септември 2024 година имаше обучение за желаещите да се включат в това движение. Ние се включихме, създадохме екокомитет и си направихме един стратегически план за действие..
Проблемът с пътния травматизъм у нас е тема, която често е на фокус заради множеството катастрофи с пострадали и загинали. Когато стане въпрос за пътнотранспортни произшествия, една от основните причини за тяхното възникване е разсейването, това коментира за Радио ВИДИН бившият министър на младежта и спорта и осемкратен рали шампион на България..
17-годишната Дара Драганинска издаде вестник за село Паволче. Чрез печатното издание ученичката от Профилираната езикова гимназия "Йоан Екзарх" във Враца иска да покаже на по-голяма аудитория богатата история и културното наследство на селището. За да бъде реализирана идеята, Дара, която е жител на врачанското село, коментира за Радио ВИДИН,..
60 години след откриването на едно от знаковите тракийски съкровища у нас, това от Могиланската могила в центъра на Враца, там отново работят археолози. До нови разкопките в района на могилата се стигна, след като там беше съборена стара къща, за да бъде построена жилищна кооперация. Археологическото проучване, което спря строежа, ще продължи до..
"Трио Балканске жице" е състав от трима сръбски китаристи – баща с двамата му сина. Това са Зоран, Никола и Желко Старчевич, които освен виртуозни инструменталисти са и преподаватели по класическа и джаз китара. Кръстили са своя стил "балкански суинг-джаз китарен етно-уърлд фюжън" . В него се усещат влияния на различни клутури, най-вече..