Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Резултатите от външното оценяване - червена лампа за образованието у нас

Снимка: Радио ВИДИН

"Учи, за да не работиш" е фразата, която някога родителите казваха на децата си, за да ги насърчат да ходят редовно на училище и да си пишат домашните. Днес положението е обърнато има много хора, които са учили и не работят, защото няма къде. В същото време често чуваме ученици и студенти да се оплакват защо трябва да учат нещо, което никога няма да им потрябва в живота. Малко след излизането на резултатите от националното външно оценяване темата за образованието у нас е по-актуална от обикновено. За резултатите на учениците и за образованието в училище говорим с Раяна Михайлова, преподавател по Български език и литература във Видинската математическа гимназия, която смята, че за всеки лош резултат от изпит трябва да има обяснение:

"За резултатите от Националното външно оценяване за 7-ми и за 10-ти клас, като цяло за всеки един изпит, ако трябва да бъда честна, винаги трябва да има оправдание. Винаги трябва и винаги има. Неминуемо онлайн обучението оказа влияние не само в образователната система, но децата станаха сякаш по-лениви по отношение на ученето."- казва Михайлова.

Тя коментира също, че интересът за четене на децата намалява. И това е един от големите образователни проблеми днес.

"Това е единодушно мнение на всички колеги. Интернет пространството ни осейва с изключително много информация. и то много лесно достъпна. Децата се подвеждат, смятат, че преписването от интернет е по-лесно, не до там продуктивно, но по-лесно, по-лежерно гледат на ситуацията. Няма го този читателски интерес. Ако направим едно социално проучване, колко ученици са си изкарали карти за библиотеката, то резултатът би бил погромен. Търсят информация в интернет, залети са от различни източници, търсят по-скоро развлекателна литература, а не се чете дълбокомислена литература-тя е скучна за тях. Трябва да има екшън, което пък в училище не се учи." - твърди още преподавателят.

Лошите резултати от оценяването са проблем в образователната верига. Това е мнението на проф. Тодор Галунов, преподавател във Великотърновския университет. Според него в днешно време  съществува парадокс на знанието - в модерното общество да си знаещ не е една безспорна ценност:

"В момента, за разлика от предишните режими, т.е. от преди 30 години, българинът има широк достъп до образование, възможност да се учи, възможност за получаване на бакалавърска, магистърска, докторска степен. Доста по-разширен е демократизмът. Но от друга гледна точка, документът, дипломата, сякаш стана по-важен от самото знание. И на мен ми се струва, че точно в тези външни оценявания се появява дефектът на дефицита на знание. В момента ние обучаваме различни поколения, обучаваме децата на тези хора, които бяха млади в началото на българските промени и в целия този български преход, сякаш самото знание го изместиха от библиотеката към това, което се трупа в социалните мрежи. По тази причина ми се струва, че може би привидно децата четат повече като информация в широкото поле на интернет, но те трудно извличат тези знания, тези натрупвания, които да речем имаха предишните поколения. Според мен трябва да се върне култът към знанието, а не култът към документа, въпреки че за всяка работна позиция естествено искат някакъв документ." 

Професорът отваря друга тема, която е на дневен ред в образованието, а това е реализацията на младите кадри. Според него частният сектор предлага такава възможност дори без завършено образование, но не бива и да се неглижира работата именно в този сектор, защото дори и там се изискват нужните знания и умения:

"Образно казано, когато една партия или коалиция получат контрол върху властта, повечето етажи на държавната администрация и свързаните с нея позиции назначават лица, които не е задължително да бъдат компетентни, това са лица, които са партийно верни. До голяма степен високите позиции на ниво "държава", на ниво "управление", минават през определена партийна реализация, а тази партийна реализация не винаги е в синхрон с компетентността." 

Според политологът и преподавател много млади хора не искат да влизат в политиката, не искат и да продължават образованието си в България. По думите му за периода, в който страната ни е в Европейския съюз, до голяма степен българите започват да ценят образованието в чужбина. 

Пример за това е Радина Кирилова от Видин, която описва себе си като гражданин на света. Именно затова избира да продължи образованието си в Холандия. Тя твърди, че решението ѝ не е породено спонтанно, а напротив. Обмисля бъдещето си още преди няколко години, като една от алтернативите ѝ за развитие е обучение в Американския университет в Благоевград. До скоро бъдещата студентка се колебае, но в крайна сметка решава да следва журналистика в Ротердам:

"Исках просто да усетя различна култура. Американският университет се намираше в България, не искам да звучи негативно, защото аз обичам България и знам, че ще се върна в България. Просто съм млада и винаги съм се чувствала като гражданин на света. Винаги съм била патриот, но никога не съм харесвала псевдо-патриотите... Истинската причина да избера Холандия не е толкова образованието, колкото е животът."

Виктория Симеонова учи и завършва обучението си във Видин. Тя твърди, че човек най-добре се развива у дома:

"Избрах да уча тук, защото смятам, че по-хубаво от родното място и родния дом няма. Дори и да учи човек в чужбина, от примерите, които поне имам пред себе си, винаги хората се връщат. Може образованието в чужбина да е малко по-качествено и реализацията да е по-голяма, отколкото тук, но ако човек иска, има начин и би могъл и тук да се справи." 

В живота си всеки трябва сам да реши дали има нужда от образование и ако да, какво да е то. Както и къде да учи. Добре е обаче решенията да се вземат на база на лични стремежи, интереси и житейска ситуация. Защото целта на образованието е не да ограничава, а да стимулира търсенето на знания. Не само в класната стая или университета, ами и в света наоколо.



*Цялата тема може да чуете в звуковия файл

По публикацията работи: Виктория Топалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Людмила Макавеева, кмет на село Аспарухово

Кметът на Аспарухово: Инфраструктурата ни е най-добра в цялата община

Рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Аспарухово , община Медковец. Сравнително оживено и много поддържано село в Северозапада.  Посреща ни Людмила Макавеева - млада и мотивирана дама, която заема поста от 2011 година. Преди да стане кмет е работила като секретар в кметството, а за кратко и като счетоводител. Споделя, че в малките..

публикувано на 19.09.25 в 11:10

Александър Михайлов: Летаргично общество сме, което е загубило протестната си енергия

Петият вот на недоверие към правителството влезе в парламента.  Акцентът му е провал на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, който води до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняване на българските граждани.  59 народни представители са вносители, но се очаква подкрепа от..

публикувано на 18.09.25 в 11:00

Плащат ли навреме данъците си жителите на Северозапада?

Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци без да вдигат ставките, а просто като подобрят събираемостта им. Това показва традиционното проучване на Института за пазарна икономика за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства във всички 265 общините..

публикувано на 17.09.25 в 10:45

Събужда ли се Европа?

Европа трябва да се бори за своето място в света, за своето бъдеще и за свободата сами да определяме съдбата си. Такива са част от посланията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която произнесе своята реч за състоянието на Съюза.  "Сега е моментът за Нова Европа, за да може Съюзът да оцелее и да запази своето място..

публикувано на 16.09.25 в 11:50

Приключили са ремонтите в училищата в община Ружинци

Извършени са необходимите ремонтни дейности в трите училища в община Ружинци , така че да посрещнат на 15 септември децата в нормални условия, каза общинският кмет Александър Александров. Ремонтите са извършени със средства на училищата. "Дворовете се поддържат в много приличен вид, така че да е приятно на всички деца. Детските градини са..

публикувано на 15.09.25 в 10:35
Трайка Трайкова- началник на РУО-Монтана

Над 11 хиляди са учениците в област Монтана

Училищата и детските градини в област Монтана са готови да посрещнат своите деца и ученици, каза Трайка Трайкова- началник на Регионалното управление на образованието в Монтана: "Тази година на училище тръгват 11 275 деца, от които близо 900 са първокласници. Като най- многобройни са децата в община Монтана, следвани от Лом и Берковица."..

публикувано на 15.09.25 в 10:10
Лорета Колева, началник на РУО-Враца

РУО-Враца: Най-много ученици има в община Враца, най-малко – в Хайредин

Учениците в област Враца за учебната 2025-/2026 година са 15 772-а. Това е прогнозен брой на базата на миналогодишните данни, така че е възможно да има известна динамика, каза Лорета Колева- началник на Регионалното управление по образованието във Враца. "Ние на 15 септември до обяд събираме точна информация и тогава бих могла да съм съвсем..

публикувано на 15.09.25 в 10:05