Домът за лица с деменция в берковското село Бистрилица е единствен за повече от 55 възрастни. Той се помещава в сградата на бивше училище, която в последствие е преустроена. Капацитетът е запълнен на 100%, казва директорът Иван Иванов. В дома, който е общински, са настанени хора от цяла България. За тях се грижат 10 санитари. 24 часа има медицинско присъствие. Назначен е лекар по обща медицина. Веднъж седмично идва психиатър. Имат си и общопрактикуващ лекар и стоматолог, както и специализиран транспорт за инвалидна количка и линейка. За мъжете, които са настанени в Бистрилица има бръснар, а една от санитарките се грижи за прическите на дамите.
Както всички социални заведения у нас и това ще бъде преструктурирано, като домовете за хора с деменция са сред последните, които ще бъдат закрити. Срокът за тях е до 2035 година. С извеждането на хората от такива домове има трудности, защото немалка част от тях идват от кризисни центрове или са пък са доведени от социални работници, защото нямат близки или са изоставени от тях, обяснява Иван Иванов. Още няма яснота как точно ще бъдат затворени тези институции:
"Такива домове като нашия, вместо да се закриват, трябва да се влагат средства за разширяване и увеличаване може би на капацитета и дори разкриване на нови, а не намаляване и преобразуване на капацитета, тъй като хората с някакви увреждания, в такава ситуация, каквито са при нас не могат да бъдат оставяни без 24-часово наблюдение и грижи в смисъл, че има някакво изискване да бъдат отделни къщички, да бъдат в стая по двама и т.н. Да, може би за умствено съхранените, когато са с някакви по-леки сетивни увреждания, е приложимо или пък с тежки физически увреждания. Хората в нашето направление се нуждаят от по-голям социален живот. При нас имаме случаи, когато са били с течение на месеци, на години по-изолирани, не са имали контакт с други хола или пък им е бил ограничен или не са срещали разбиране, просто като дойдат тук, се променят. Намират си по някакъв техен начин теми за разговори, за общуване, успокояват се. Самите им навици се променят. "
В Бистрилица се стремят да предложат за настанените в дома различни дейности, с които да запълват свободното си време, обяснява социалният работник Ралица Цанова. Заедно с трудотерапевта ги включват в клубове по интереси. Има клуб по музика, където свирят на различни инструменти. играят хора и често пеят:
"Музиката много помага за психичното им здраве. Имаме и клуб по спорт, в който участват голяма част от потребителите. Имаме зала с уреди, велоергометър, пътека за раздвижване, различни медицински топки, с които укрепва тяхното физическо здраве. Също така в клуба "Сръчни ръце" участват няколко баби, които изработват много красиви плетива. В клуба по градинарство се отглеждат доста цветя. Имаме цветна градина, а от тази година имаме и зеленчукова градина, на която истински се радват, когато видят резултата от добре свършената работа. Всеки се занимава с това, което харесва, разходките са им любими."
В дома създават приятелства, казва Ралица Ценова. Сред най-жизнените в дома е 92- годишна жена, която отказва да приеме, че е на повече от 46. Там някъде тя е спряла по пътя си, а духът ѝ е като на 30. Много е енергична и жизнерадостна и винаги иска да помага, казва социалният работник. Ралица пък приема възрастните в дома като свои близки, а професията си не просто като работа:
"Всичко това е едно призвание. Или го носиш в душата си, или няма как да се случи. Когато си широко скроен и имаш голямо сърце, тогава всичко се получава, с усилия, но се случва."
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..