За монтанското село Буковец - с болка и тъга

"Няма хора, няма работа. Транспорт има само сутрин и вечер, и не е удобен за хората. Аз съм от Видин и пътувам дотук 6 часа. 3 часа чакам на Брусарци. Това е подигравка. Все едно пътувам до Лондон. Влаковете не са редовни, а и локомотивите често аварират... Много е зле, Северозападна България умира. Тук е глад и мизерия. Селото ни е много красиво, но управата ни не е много стабилна. Казвам се Борислав Младенов и не се притеснявам да твърдя, че тук е голяма мизерия... 

Най-пропадналото село в община Брусарци е Буковец. Аз пътувам и виждам как е в Крива бара, Сталийска махала, Василовци. Там се обръща по-голямо внимание. Тук е пропаднало всичко. Жалко, че природата ни е толкова красива... Аз съм си местен, тук си ми е сърцето, тук са ме отгледали баба, дядо, майка, татко. И ме боли като виждам докъде стигна това село... Да се похваля с нещо ли? Как да се похваля? Може би с това, че тук по центъра поне има хора, защото нагоре в покрайнините на селото вече няма никого. Заминаха по градовете, а децата избягаха в чужбина. Тук съм сама, пенсионерка съм. Справям се горе-долу. Сега имаше някаква авария и тук оправяха нещо по ВиК мрежата. Лошото е, че като изкопаят, така и оставят всичко. В цялото село е така. А са длъжни да оставят всичко така, както си е било. Ето, тази купчина земя тук е пред моята врата. Много е грозно. Няма оправия... Лекар има, идва само в понеделник. Зъболекар няма, аптека също. Ако искаш да си купиш лекарство, трябва да платиш на някой 20-30 лева да идеш до Брусарци. Имаме един автобус, но трябва да идеш сутринта и да го чакаш до вечерта, за да се прибереш. Цял ден трябва да седиш в Брусарци, а ние сме възрастни... Всичко ни липсва, но най-много, хора. Останали сме 50-60 човека и движим по инерция. Справяме се както можем, като възрастни хора... Единственото дете в селото е на кръчмарката. Момиченце, май е трети клас. Сега от София дойде и едно семейство със 7- 8 деца. То с толкова много, кой ще ги вземе на квартира. Вчера идва лекар в селото- тук всичко се напълни с хора. Иначе няма жива душа... Едно време, когато бях млад, в селото имаше 2000 човека. Сега сме останали около 60. Ние, дето сме се върнали след пенсия от града, сме около 30 човека. Ако не сме ние, тук няма да има хора. Синът ми е в Габрово- далеч. Сега се надявам да дойдат да ме видят... Липсата на работа изгони децата ни. Единият ми внук е в Кипър, другият - в Англия. Синът ми пък- в Италия. А ние сме тук на доизживяване. В селото няма обхват на нито един мобилен оператор. Чак горе в края на пътя има. Как се свързвам с децата ли? Ами излизам, ходя по поляната, докато не се свържем. Ей там, в онази къща, беше братовчедът ми. Умря сам. По-нагоре имаше един Рангел, мъчил се човекът да се обади по телефона- няма обхват. И той умря ей така. Един друг приятел също се мъчил да звъни и на мен, и на брат си, но не могъл да се свърже. Това ни е най-големият проблем, защото сме възрастни, болни и сами. Не можеш и на комшията да се обадиш за помощ... Липсва ни транспорт, липсва ни достъпност до другите населени места, липсват ни и телефонните услуги. Колко пъти за тези телефони сме се разправяли. Казват- няма клетка. А кога ще я има тази клетка? Аз работя в читалището и интернет нямаме, защото никой не иска да ни свърже. Казват ни, че сме неспособни да го платим. Все щяхме да намерим начин да го платим този интернет, но на тези фирми май не им пука много-много за малките населени места. А тук също живеят хора...", оплакват се жители на Буковец.

Че проблеми тук има, не отрича и кметският наместник на селото, Камелия Виденова:

"Около 60 човека останаха в селото. Много са малко. Имам имоти, в които години наред никой не идва и са запустели. Преди години не беше така. В селото имаше училище, но вече се разпадна. Аз съм прекарала детството си тук и имам много хубави спомени. Но преди хората бяха по-различни - помагаха си един на друг. Имаше големи събори и много хора. Но и сега не е толкова лошо. Миналата година имахме един млад човек, който беше тежко болен и много хора се отзоваха и събрахме пари за лечението му... В селото имаме магазин, имаме и безплатен транспорт до Брусарци сутрин и вечер. Имаме и лекарка, която идва всеки понеделник. По мое настояване носи и лекарствата, така че хората не търсят аптека... Кражби има. Дори наскоро имаше една кражба на желязо, но хванаха крадеца. Местен човек... Преди години наричаха Буковец селото на козарите, защото имаше много кози. Сега вече ги няма. В цялото село дали са останали 10-15 кози. То ги няма вече и хората, които ги гледаха. Иначе тук природата ни е много хубава- и за туризъм, и за риболов, и за паша. Но хората ги няма, а останалите ги е обзела апатия..."


Целите интервюта с жители на Буковец и кметския наместник Камелия Виденова - в звуковия файл.