По това време в страната работеха и българи в различни сфери на живота- в хуманитарни мисии, военни наблюдатели, различни специалисти-всички те неочаквано бяха поставен в неприятна ситуация, след като напускането на Афганистан стана почти невъзможно.
Въпреки че по това време не е в Афганистан, страната е оставила дълбока диря в живота на родения във Видин известен журналист, издател и пътешественик Георги Милков. Днес той се връща в спомените си назад с една история, която звучи повече като от филм, отколкото като истина.
Събитията за които разказва са от времето, когато е изпратен като военен кореспондент в Афганистан.
"Давам си сметка, толкова години по-късно, че аз отидох в тази страна абсолютно неподготвен. Не знам дали за Афганистан човек може да бъде изцяло подготвен, по-скоро - не, но тогава това решение бе продиктувано от форсмажорни обстоятелства- знаем какво се случи на 11 септември и започналата след това война срещу талибаните, които укриваха тогава главния, според американците, виновник за тази трагедия- Осама бин Ладен, ръководител на Ал-Кайда.
Войната започна изненадващо и аз изненадващо трябваше да замина, за да отразявам тази война. Тогава на терен още нямаше чужди войски. Българският контингент дойде много по-късно...
Тръгнахме уж подготвени, но на терен се оказа точно обратното. Конкретен пример- смятахме, че можем да си зареждаме сателитния телефон на ток, а то се оказа, че там електричество няма. Т.е., не си бяхме взели слънчеви батерии, както това бяха направили едни по-стари и опитни военни кореспонденти, знаейки какъв терен ги очаква в Афганистан...
Тогава това за нас беше по-скоро един младежки устрем да влезем на територията на Афганистан, да се придвижим напред с армията на Северния съюз и да влезем в Кабул с нея. Ситуацията на терен обаче се оказа съвсем различна и интензивността на военните действия не бе такава, каквато ние си представяхме.
Ние влязохме в Афганистан през Таджикистан, минахме река Пяндж с един сал някъде на 15 срещу 16 октомври на 2001 година през нощта и оттам започнахме придвижването си на юг. Крайната ни цел беше да стигнем фронтовата линия, която беше край Кабул. Разликата между сега и тогава е, че тогава северната част на страната не бе в ръцете на талибаните. Така стигнахме до Баграм, който беше в ръцете на Северния алианс. Това беше и мястото, където по-късно американците направиха основната си военна база в Афганистан, но по онова време там се намираше старото военно летище...
Ние се придвижвахме в една територия, където в едно село подкрепяха талибаните, в другото пък подкрепяха Северния съюз и това беше и основната трудност- да се ориентираме къде и в какво положение се намираме, в зависимост от това на чия страна са местните.
Не успяхме да стигнем до Кабул, а само до предградията му, защото се оказа, че военните действия не продължаваха толкова интензивно, колкото на нас ни се искаше. Тази война се водеше по друга логика, а не по тази, която ние си представяхме. В един момент се оказа, че сме изчерпили всичките си налични финансови средства, а батериите на сателитните ни телефони бяха приключили. Тогава започнахме да търсим начин да се приберем в България, защото войната очевидно щеше да продължи по-дълго, отколкото ние си представяхме. Така попаднахме на едно място, където ситуацията на терен се бе променила и попаднахме на бандити, които видяха в нас възможност да спечелят бързи пари, макар че ние вече нямахме такива.
Така се озовахме затворени в мазето на една къща и трябваше да намерим пари, за да се откупим. Тези хора разбира се не спечелиха, защото от българи пари не могат да вземат... Междувременно нашето правителство се задейства, а това стана след като аз успях да се обадя в София с последната резка от последната батерия на сателитния ми телефон. Дори разговора приключи преждевременно и аз до последно не бях сигурен дали са разбрали къде точно и в каква ситуация се намираме. За нас единственото нещо, което можехме да правим, бе да седим в това мазе и да чакаме спасение.
Слава Богу, бяха чули и разбрали... Бяха алармирани МВнР, службите за сигурност и дори президента. Бе създаден кризисен щаб в МВнР и в цялата тази ситуация бе привлечен предишният посланик на Афганистан у нас и чрез неговия брат, който командваше разузнаването на Северния алианс. Той от своя страна беше изпратил група въоръжени хора, които влязоха в къщата и ни освободиха.
Общо взето, ние тогава не знаехме тези хора добри ли са или лоши, ще ни екзекутират ли или ще ни спасяват, но когато дойде един човек и на руски каза: Момчета, не се притеснявайте, ние сме приятели на вашето правителство, аз се почувствах изключително горд, че някъде, в някакъв афганистански тишлак моето правителство има приятели. Това определено повдигна националното ми самочувствие...
В мазето бяхме с още двама български колеги, имаше също руснаци, французи, поляци, германец и индиец. Тогава нещата не изглеждаха много весело, макар че ние се опитвахме да не падаме духом. Следващите събития обаче бяха по-голям повод за притеснения, понеже евакуацията ни от това място се оказа доста проблематична. Времето беше лошо, ние трябваше да излетим с един хеликоптер, който не можа да излети и едва не се разбихме... Така се оказа, че по-късните събития бяха по-рисковани отколкото нашия плен..."
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл
Инструменталните концерти се появяват в епохата на барока и стават характерни за нея. Бароковите композитори са първите, установили структурата на инструменталния концерт. Утвърдените закономерности от този период стават основа за развитието на следващите направления. Насладете се на концертите за тромпет, обой, флейта, цигулка, виолончело, арфа и..
Днес на фокус поставяме най-предпочитаните имена в България за 2024 година. Националният статистически институт за поредна година нарежда на първо място при момичетата името Виктория, а при момчетата - Георги. Родените момиченца, които носят това име за миналата година са 538, а момчетата Георги са 782. При момичетата на второ място е Мария, а..
В народния календар 8 януари е отбелязан като Бабинден - празник, посветен на жените, които в миналото помагали при раждането на дете. Постепенно те били заменени от лекари и акушерки, под чиито грижи и до днес новородените поемат първата си глътка въздух. Макар че бабуването е останало назад в миналото, ритуалите, които се изпълнявали при..
Премахнати са металните сърца за събиране на пластмасови капачки до Младежкия дом и до съботния пазар във Видин . Това сигнализираха видинчани в първите дни на новата година и обясниха, че са затрудени да предават събираните от тях капачки на други, по-отдалечени пунктове. Лили Илиева е на пенсионна възраст. Събира "Капачки за бъдеще" от..
Симфониета-Враца ще съпровожда емблематичния британски цигулар Найджъл Кенеди в предстоящите му концерти в България. В програмата е включен авторски концерт на виртуозния цигулар и композитор, който е най-новото му и мащабно произведение. Вдъхновен е от Бетовен. Пренася духа на великия композитор в съвремието, без да губи неговата оптимистична..
Проект за модернизация на улично осветление приключи във Видин . Монтирани са близо 1000 лед осветителни тела. Проектът е на местната управа и се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост. "Средствата по него са 466 899,31 лева", подчерта Десислава Тодорова , заместник-кмет по европейски политики и инвестиции...
Образователният медиатор в ОУ "Христо Ботев" във врачанското село Крушовица Радослава Спасова бе номинирина за наградите на Български хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността. Тя получи почетна грамота от председателя на журито. "Бих казала, че тази почетна грамота не е само за мен, тя е за всички..