Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българка от Валенсия: Всичко поскъпва, цените скачат почти всеки ден

Снимка: Милена Димитрова

Кризата е повсеместна - цените на горивата, наемите, хранителни стоки растат непрекъснато. Работа няма и за самите испанците, камо ли за българите. Минималната заплата е 900 евро, а социалната пенсия - 450. Свършиха и парите за компенсиране последиците от пандемията. Това разказва в "Другата истина" Сийка Мудиева от испанския град Валенсия. Тя живее в Испания от 2000 година и ясно усеща разликата от живота днес и този, на който е свикнала в едни по-спокойни и нормални времена преди пандемията и войната.

"Всичко много поскъпна, почти всеки ден се събуждаме с нови цени. Цените масово скачат, а заплатите остават едни и същи. Всичко е много скъпо, а животът стана труден. Минималната заплата тук не е много висока - 900 евро, а това не е много.

Кризата се отрази най-много на хранителните стоки. Горивото скочи, после падна, но цените на храните си остават високи. Хлябът, който си купувам, беше 90 евроцента, сега е 1,30 евро. И това за последните 4-5 месеца. Олиото беше 1,20 евро, после тръгна на 1,40, а сега е 3,50 евро... Зехтинът, тук се ползва много зехтин, той не е скочил. Месото също поскъпна. Всичко поскъпна - и захарните изделия, и зеленчуците. Рибата и рибните продукти са предпочитани тук и винаги са си били скъпи. Въпреки това се купуват, независимо от цената. Наемите на жилищата също много се вдигнаха. Един апартамент, който струваше 300-400 евро, сега е 700 евро и то в квартал, който не е добър за живеене. Става въпрос за квартал, който не е безопасен, в смисъл, където има престъпност и проблеми с една дума. За такъв апартамент 600-700 евро е много. А престъпност тук има. И не само заради бежанците се увеличава. При испанците също има голяма престъпност. Аз работя с хора и виждам доста неща. Работя във фирма за коли под наем и твърдя, че с чужденци се работи по-коректно, отколкото с испанците.

Все по-често си мисля за България. Не ми се остава вече тук. Иска ми се след пенсия да си се върна вкъщи. В Испания пенсионната възраст за жените е 65 години. Тук много българи работят на черно без трудови договори. След време те могат да разчитат на социална пенсия, която тук е 450 евро, което също не е много. На другите българи пенсията, която могат да получат от Испания се изчислява според трудовия им стаж в страната. Те също не са много големи, заради изискванията. Може и да увеличат пенсиите след време, не знам. Но хазната е празна и тук.

Във Валенсия има доста българи. Мъжете най-често работят като шофьори на камиони и в строителството. Жените чистят къщи и работят като сервитьори по барове и ресторанти. Вече не обръщат особено внимание на болните от коронавирус, защото казват, че нямат пари. Дори тестът ти да е  положителен, след като ти спре температурата, вече можеш да отиваш на работа. Дори болничен не ти дават. За младите, които тук са родени или са дошли като ученици, животът е по-нормален. Те продължават или в университет или започват работа по някоя професия. За родителите им обаче е трудно да се реализират тук. То няма работа за самите испанци, камо ли за нас..."


Цялото интервю- в звуковия файл

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Да приемем Христос като най-скъп гост за наша радост и наше спасение

Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение.  Днешната неделя  е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със  Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за  изцеряването на слепия просяк..

публикувано на 26.01.25 в 08:00

"Проект Северозапад" възстанови социалната кухня

Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..

публикувано на 24.01.25 в 16:44

Да уловиш магията: Фотографията като начин на живот

Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство.  Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

Избраха думите на 2024 година

Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

"Попитай сърцето" за любов

С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..

публикувано на 24.01.25 в 16:25

Любов и състрадание: Как две жени променят живота на бездомните животни

"97 Лапи и 1 опашка" продължава да ви среща с хората, които правят чудеса за четириногите ни приятели . Днес ще ви разкажем за две невероятни жени - Таня Гигенска и Вера Ангелова . Тези дами отделят цялото си свободно време, спестени пари и енергия, за да се грижат за десетки кучета. Те са като истински ангели за тези животни...

публикувано на 24.01.25 в 15:30

Предаването "Земята, която ни храни" е номинирано за награда "Сирак Скитник"

Публицистичното предаване "Земята, която ни храни", с автор и водещ Йорданка Герасимова, е номинацията на Радио ВИДИН за годишните награди на БНР "Сирак Скитник" за 2024 година. Номинацията е в категорията "Награда за радиопредаване или радио проект, или музикален проект, или мултимедиен проект на БНР".  Предаването "Земята, която ни храни"..

публикувано на 24.01.25 в 12:16