Животновъди се обединяват с искане за свежи пари

Десет браншови организации в животновъдството излязоха с обща декларация в която искат в началото на октомври да бъде платена финансовата помощ, която се отпуска заради войната в Украйна. Искането е заради факта, че точно сега стопаните се подготвят за новата стопанска година, а със средствата ще  могат да осигурят фуража за своите животни. Ако парите се забавят, ще бъдат безсмислени, казва Михаил Михайлов, изп.директор на Националния съюз на говедовъдите в България

"Искаме колкото се може по-бързо фермерите да получат помощите, сега е моментът, в който им трябват... В момента се силажира, приключва прибирането на грубите фуражи, започва купуването на зърнени фуражи, започват ремонти по фермите, почистват се пасищата, където отива много нафта... Този срок, който беше определен- до 21 октомври, е много далеч във времето... За да се помогне на животновъдството, са необходими пари..." 

426 милиона лева е държавната помощ за земеделците за преодоляване на негативното икономическо въздействие от руската агресия срещу Украйна. С решение на Фонд "Земеделие" заявления за помощта ще се приемат от 1-ви до 23-ти септември, а парите ще бъдат платени до 21-ви октомври. Според фермерите обаче, извънредната помощ трябва да бъде изплатена до 2-ри октомври.

По думите на Михайлов, дигиталицазията и цифровизацията в животнодъвството може да почакат, а служебното правителство не трябва да мисли само за изборите, защото в момента фермерите едва оцеляват. Говедовъдите вече могат да разпродават животните си, след двайсетина дни изтича периодът на задържане при овцевъдите, тогава ще стане ясно колко животни ще останат у нас. Друг проблем е и непригодеността на нашите ферми към промените на климата: 

"Оборите у нас не са пригодени за такъв климат, трябва да са високи, с вентилатори, с пръскалки, отдушници- неща, които нямаме... При 22 градуса кравата може да изпадне в топлинен шок и да спре да дава мляко..."

Липсата на свежи пари, липсата на работници, липсата на условия във фермите, които да отговарят на климатичните промени... Това са все проблеми, които може да накарат фермерите да се откажат да отглеждат животни, каза Михаил Михайлов. Около 80 процента от млечните продукти у нас все още са родно производство, в търговската мрежа българското говеждо едва достига 25 процента. Факт е, че някои се ориентират към месодайно животновъдство, но все още нямаме традиции по отношение на говеждото месо. Иначе цените на млечните продукти ще продължат да растат и това си има своето обяснение, казва Михаил Михайлов. 

"В магазините вече кофичка мляко е 1,50 лв, психологичната бариера за сирене над 10 лева вече е преодоляна- говорим за 15-16 лева сирене... Цената ще върви още нагоре... Другите държави намаляват животните, но увеличават продуктивността, ние не сме от най-силните и по отношение на селекцията и продуктивността на млечните животни... При нас се поддържа някакво равновесие..." 

Според Михаил Михайлов, наложително е да бъде изготвен задълбочен анализ на млечното говедовъдство, защото все още у нас не е ясна себестойността на млякото. 

"Необходим е задълбочен анализ от научни работници, след което като се седне на масата- фермери, управляващи, подробно да разгледат нещата и да се начертае план за действие и да започне да се работи нещо... В момента не знаем точната себестойност на млякото. В някои от другите държави имат анализи, имат и одобрена от правителството програма за действие в тежки моменти на криза..."