Едно безкрайно пътешествие и забавление - така изглежда отстрани работата на един музикант на круизен кораб. В действителност обаче това занимание е истинско предизвикателство и изпитание, което не е за всеки. Освен натоварения всекидневен график, да работиш на кораб е трудно, без значение дали си музикант, барман или сервитьор, поради факта, че си отделен от света и живееш като в един малък подвижен "град". Това те кара да се чувстваш в една друга реалност, отделен от истинския свят. Губиш представа за времето. Липсата на близки и приятели, също не е за подценяване. Но със сигурност да работиш на круизен кораб е и интересно и обогатяващо. Срещаш се с хора от цял свят, печелиш добре и в същото време спестяваш, защото всичко там ти е подсигурено. 30-годишният Денис Славчев от Видин свири на китара от 6-годишен, когато китарата била по-голяма от самия него. Оттогава не е спирал да свири.
Преди 7 години след негово участие в столичен ресторант, при него идва мениджър на круиз и директно му прави предложение да стане музикант на кораб. Без да се замисля много Дени, приема работата:
"Тук малко съдбата се намеси... Аз бях студент в Нов Български по това време и свирех в един ресторант, нали все пак нещо трябва да се работи. Обаче пак с музичка, с китарката, идва един господин и супер впечатлен, след края на вечерта: "Ти моето момче (никога няма да му забравя думите), искаш ли, ми кажи, да пътуваш на круизен кораб?". Аз тогава дори не бях и чувал за това нещо, това се случва 2015, даже 2014 - 8 години. И аз тогава, интересно ми е, млад съм, искам да ходя да свиря. Да ходиш да свириш навън - това е страшна работа, много готино... Та казах "да". Направи ми едно демо и буквално за 2 седмици аз вече имах договор."
Откакто тръгва по корабите първите 3 години Денис е необвързан:
"Аз си пътувам сам на корабите - ерген човек. Парти цяла нощ, след работа, разбира се... Навсякъде излизаш, тогава въртяхме много из Европа - Испания, Италия, Франция и т.н. Много гот - плажове, много хора от различни националности."
След това той намира и своята любов. В момента Денис свири с неговата приятелка, която е певица. Те са дуо и се откриват на кораб, преди 4 години.
"Ние се срещнахме на кораба, на една тераса. Аз си свирех. Тя беше част от група. И така се влюбихме. После аз станах част от тая група, отидох да свиря в тяхната група."
Първият договор на круизен кораб е най-тежък. Влиза се в много строг режим на работа, който се спазва по часовник. Започва се с двуседмичен секюрити тест.
"Той се води "basic safеty test" (тест за базова безопасност) - запознаване с безопасността на кораба. Евентуално при буря, ако има ситуация, трябва да се реагира. Всички си имат своите места, не трябва да се получава, като преди години се е случи на "Costa Concordia" - това е един такъв доста показателен случай. И от тогава всичко е леко понатегнато. Две седмици някъде трае тази цялата подготовка - запознаването с кораба, с т. нар. "master station" (главна станция) - това са местата, на които се събират пасажерите, за да могат да се евакуират евентуално, не дай си Боже нещо се случи. Иначе, да, всичко е по часовник, всичко се случва на време. Всичките неща както на сушата "clocking","clockout"."
В първоначалния курс на обучение всеки член от екипажа трябва да се запознае и със самия кораб.
"Те са огромни пасажерските кораби, поне на тези, на които аз съм бил. От началото, първите три години, корабът беше много нов - "Costa Diadema" - това са италианска компания, нискобюджетни круизи, но много готини - за млади хора, страхотни... беше парти, супер яко. 5 хил. човека беше капацитета, много дълго, около 320 метра - огромно."
За разлика от останалите членове на екипажа - сервитьори, бармани, камериери, с различно предимство на круиза са музикантите. Те имат право да ходят по всички етажи на кораба и да излизат от него.
"Абсолютно, ние все пак сме в забавлението. Нали забавляваме пасажерите. Има хора, които не могат да слизат, защото са на работа примерно или не могат да се движат по някакви места. Ние нямаме такива... Ние работим много малко, печелим добре и имаме всичкото свободно време на света. Доволен съм, но все пак мисля, че 8 години са ми достатъчни. Ти си продаваш живота. Това е като тираджиите, същата работа. Аз имам късмета да срещна любовта на живота си. И да съм заедно с нея, което е много рядко."
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...