Лятото е време за ваканция, почивка, пътувания и приключения, разбира се. Не само за възрастните. Да не забравяме децата! Най-големите приключенци на света всъщност. Днес ще отворим една книга, която е точно като за деца, като за лято, като за приключение, мистерия и пътуване. Нещо, от което всички имаме нужда, независимо колко сме пораснали.
"Мистерия във Венеция" на норвежкия автор Бьорн Суртлан е първа книга от поредицата "Детективи по неволя", с която започват приключенията на 10-годишния Давид и неговото семейство в различни точки по света. Петимата обикалят от Италия до Камбоджа и от Австралия и САЩ до Египет, само за да се сблъскат навсякъде с мистерии, история и изкуство.
И така, разбъркваме шепа листчета в една бейзболна шапка, отваряме първото попаднало в ръката ни и… заминаваме за Венеция, Италия! Люлката на европейското изкуство и сцена на приказен карнавал с маски. Да се повозим с гондола на солена цена по Канале Гранде, да посетим музея "Гугенхайм", да се разходим по площад "Сан Марко" и да надникнем в зловещите тъмници под Двореца на дожите. А знаете ли къде точно се намира Мостът на въздишките, защо се нарича така и какво ще се случи, ако целунеш някого точно под него?...
Бащата на Давид е писател, който има нужда от вдъхновение и преки наблюдения, за да подготви замислената от него поредица пътеводители за семейни ваканции. Идеята е да помогне на семействата, които имат желание да посещават с децата си различни дестинации, като сподели впечатления от първа ръка. И първото пътуване по волята на случайността е към Венеция, където Давид Бергвик, по-голямата му сестра Сисел (на 14) и по-малкият им брат Тур (на 5) би трябвало да си изкарат горе-долу приятно, докато баща им се чуди откъде да започне с първия пътеводител, а майка им не спира да говори за изкуство и не може да реши в кой музей по-напред да влезе.
Във Венеция освен това точно сега има карнавал. И се оказва, че зад понякога забавните, а понякога зловещи маски може би се крият още по-зловещи престъпни планове.
Още с пристигането в хотела, в който трябва да отседнат, Давид и семейството му се натъкват на някак позната, леко странна възрастна двойка норвежки туристи. Има нещо особено тревожно в Каролине и Бендик Смодал или господин Бръмбар и госпожа Клечка, както Давид ги нарича. Особено в госпожа Клечка. И необяснимото ѝ желание да посети със счупен крак и в инвалидна количка един от най-неудобните за придвижване градове в Европа, е само част от странностите около двамата.
Не, обяснението, че са тук, за да инвестират в произведения на изкуството май не е съвсем… вярно. Освен това… защо са толкова познати на Давид, когато е сигурен, че ги вижда за пръв път в живота си? Ами онзи мъж с маската, който непрекъснато се появява и изчезва около двойката Смодал?...
За щастие Давид има на своя страна точния човек, който сякаш знае всичко за всеки – любимия чичо Уилям, свещеник в затвора, вманиачен по кисели желирани бонбони.
Но господин Бръмбар, госпожа Клечка и зловещият им познат с маската не са единственото, което тревожи момчето. То си има свои проблеми, за които да мисли, като например сомнамбулизма си и деликатния момент с честото подмокряне на леглото нощем.
Дали пък в крайна сметка Сисел не е права, че най-големият проблем на Давид е не друго, а собственото му прекалено развинтено въображение?
Бьорн Суртлан иначе е социален работник, но от 1998 г. се съсредоточава само върху писането си. Дебютът му е през 1992 г. и от тогава е написал десетки книги за деца и младежи, преведени вече на над 20 езика. Успехът му до голяма степен се дължи на това, че освен че залага на приключенски и криминални сюжети, той успява едновременно с това да пише в изключително лек и хумористичен стил, като в същото време приема напълно сериозно детските и младежки теми, проблеми и светове.
Всъщност в оригинал заглавието на поредицата е "Арт детективи" и това не е случайно. Под формата на увлекателни приключенски истории, Бьорн Суртлан успява да запознае децата с историята и изкуството на различни държави, да им разкаже за художници и исторически личности, да им представи творци, картини, скулптури, сгради и места, да им разкаже за събития и хора.
Но преди всичко, внимавайте с връзките на обувките!
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...