Пенка Милушева: Функционалната грамотност е основата за развитието на учениците в съвременния свят

Образованието като основа на силното гражданско общество дискутирахме с Пенка Милушева, учител по български език и литература във видинската езикова гимназия "Йордан Радичков".

Радио ВИДИН: Вие сте учител с дългогодишен опит. Смятате ли, че днешните младежи поставят грамотността на водещо място?

"Определено не. Аз съм от учителите, които не обичат да правят гръмки обобщения, защото във всяко едно училище, във всеки един съответен клас, всеки един ученик е индивидуален. Като цяло това, което би могло да бъде наложено като обобщение, е понижаването на грамотността. Защо обаче е така? От една страна, много дълго време в училище се приемаше, че обогатяването на учебната програма помага за изграждането на по-обогатени интелектуално личности. Усложененият учебен материал с много терминология по всяка учебна дисциплина започна да става проблем, който затруднява учениците. Наблюдаваше се едно явление - децата от 1 до 3 клас с желание се готвеха, в 4 въведоха първото външно оценяване, като и за него се готвеха системно. От 5 клас по някакъв своеобразен начин се прекъсваше връзката, децата започваха в прогимназиален етап постепенно да губят мотивацията си. Когато дойдат в гимназиите, обикновено се оказваше, че в няколко от училищата на видинска област в голямата си част децата са получили добри базисни знания. В други обаче вече имаше пропуски. Когато дойдат с пропуски в гимназиален етап, е много трудно да бъдат компенсирани с малкото часове, които имаме. Постепенно обаче започнаха да се налагат нови тенденции: не е нужно толкова много и сложно да се поднася учебното съдържание, нужна е промяна в учебната програма. Когато новата такава започна да се изгражда, се заложи на по-различен тип отношение към това учебно съдържание. Тогава влезе понятието функционална грамотност. Каква е разликата между обикновената и фукнционалната грамотност? Грамотни бяха хората, които са овладяли книжовните норми на българския език - правопис, пунктуация, граматика, умението правилно да се изразяваш, да пишеш, главната буква, слято и полуслято писане. Дълго време в часовете по български език се залагаше на това. Когато говорихме за литература, обикновено се приемаше, че знанията на учениците трябва да са свързани с познания на творчеството на автора, къде е живял, през какви етапи е преминал, в кои литературни направления е писал и т.н, т.е до голяма степен литературното познание се свързваше с възпроизвеждане на готови знания. Това, което дълго време се измерваше като външно оценяване, в един момент се оказа, че е доста по-различно от критериите, които измерва PISA. Ние измервахме знанията за възпроизвеждане на учениците, които завършват гимназиален етап, вместо да им създадем един друг тип отношение към познанието и до каква степен то може да бъде използвано в реалността извън училище. Точно това е спецификата на функционалността - познанието, което придобиват в училище, знанията които имат учениците по отделните учебни предмети да са приложими в живота, който ще водят след това. Училището вече е време не просто да насажда определени теоретични знания, но да подготвя учениците за живота. Точно в този аспект е важна функционалната грамотност, на която започваме да залагаме в новата учебна програма".

Радио ВИДИН: Прави ми впечатление, че сегашното поколение използва максимално опростен говор, който постепенно се опростява все повече, използват се все по-малко думи, но в същото време - с много чуждици. Преди 20 години, когато аз бях дете, беше различно.

"Абсолютно сте прав. Всяко едно поколение като че ли идва със своите характеристики. Не е случайно, че от психологическа гледна точка се говори за три типа поколение. Ако моето - тези над 45-годишна възраст, сме Х поколение, ние изграждахме своята грамотност с четене на много книги, получавайки това познание - развивахме и своята богата речникова култура и това постепенно в Y поколението леко се промени. Там влязоха и допълнителните източници на информацията, освен книгите и учебниците. Вече интернет поколението има достатъчно богата информация. Сега вече расте т.нар Z поколение, което е коренно различно от нас. С Y поколението връзките са доста по-пълни, при едно застаряващо учителско съсловие, при което средната възраст е над 50 години, наистина е предизвикателство да успееш в новата ситуация да заинтригуваш учениците. По отношение на речниковата им култура- през цялото време основната комуникация е чрез телефоните, те боравят с повече символи, с по-съкратени начини на изразяване, като цяло големият проблем е нарушената форма на общуване. Случвало се е на всеки да отиде на кафе и там да забележи, че младите хора на съседната маса не се гледат в очите и не разговарят, а всеки е извадил телефона си. Това е една от причините за обедняването на техния речник. Четат много по-малко. Сигурно не са много учениците, които обичат да четат книги. Аз имам прекрасната възможност да работя с добри ученици. В нашата гимназия учениците четат, но да си призная - не задължителната литература, а произведения, които им харесват. Независимо какво четат, най-важното е, че обогатяват речника си и своята функционална грамотност. Връщам се към нея, защото трябва да могат да извлекат информацията от това, което четат така че да я използват в своя живот, да им бъде практично, четейки да извличат основното съдържание и да го съотнасят за своя конкретен опит така че да им бъде полезно. Z поколението расте с друг начин на мислене, това е потребителско поколение. На него трябва да му се обясни каква му е ползата от всичко. Когато влезем и започнем да преподаваме едно учебно съдържание, ученикът трябва да знае, че това, което ще научи от този урок, ще му бъде полезно в една конкретна ситуация. Онова теоретичното, отдалеченото от всекидневието преподаване на учебния материал вече все повече и повече ще бъде изтласкан, за да можем да подготвим учениците към тази съизмеримост на PISA и да ги доведем до много по-високите резултати, че са функционално грамотни съвременните български ученици. Трябва да започнем първо с четене, с обогатяването на общата им култура, с изграждането им на умение да извличат информация от текста и така да могат да я пречупят през себе си, за да може тя да им бъде полезна и постепенно да изградят един по-различен речник, да се изразяват устно и писмено. Когато говорим вече за писменото им изразяване на базата на вече предварително извлечената информация от текста, тогава ще влезе и онази позната форма на грамотност с богатия речник, с правилния изказ, пунктуацията и граматиката".

Радио ВИДИН: Прави впечатление, че българите грешат употребата на кой/кого, кога да използват и или й, пълен и кратък член. Това си мисля, че са най-честите граматически грешки.

"Аз още бях ученичка, когато за пръв път се заговори, че от българския език трябва да отпадне пълният член. Минах през студентските години, а вече съм с 30-годишен педагогически стаж, но така или иначе учениците трябва да овладеят кога с кой член да членуват. Много са прости правилата и мисля, че ако правилно са им обяснени, отново опираме, че винаги е нужен един добър учител, сигурно учениците не биха грешили. Още в началния курс за пръв път се поставят тези правила и после вече само се прилагат и усъвършенстват. Ако сме пропуснали добрия начален учител, мисля че прогимназията е времето, в което задължително правилата трябва да бъдат овладяни, за да могат после умело да бъдат използвани. Няма случай в българския език, в който думата да завършва на Й, ако става въпрос за множество число, т.е буквичката и винаги е израз на множествено число. По отношение на граматичната норма за кой/кого - ако става реч за подлог и ако става въпрос за допълнение, тогава можете да замените в единия случай едната форма или другата. Мисля, че правилата в българския език са ясни. Важно е кой ни ги преподава, за да можем после да имаме достатъчно време да ги приложим".

Радио ВИДИН: Българският книжовен език за нас трябва да бъде водеща ценност. Образованието е в основата на силното гражданско общество.

"Струва ми се, че е проблем на националното ни самочувствие, защото нямаме такова. Много лесно започваме да залитаме от една крайност към друга. Когато влязохме в ЕС и заговорихме за общоевропейски ценности, като че ли забравихме, че трябваше да започнем с изконните национални ценности. Един народ, който е оцелял като такъв благодарение на своя език и култура, ако иска да се съхрани като национална идентичност, разбира се, припознавайки общоевропейските ценности, би трябвало да съхрани своя език с неговата правилност, защото това е стожер на изграждане на национално самочувствие. Нужно е да съхраним българския език въпреки многото заплахи, които съществуват. Не мисля, че съвременният българин, който владее собствения си език има проблем да овладее чуждите езици. Ако детето не е овладяло българския, как би овладяло чуждия? Ако едно дете не може да се изразява на български, да структурира правилно мисълта си, да извлича информация от текста, за да може да изпълни определена комуникативна задача, после среща затруднения и по отношение на чуждия език. Нужно е познаването на българския език и за национално самочувствие, и за изграждане на обща култура, и за овладяване на чужди езици".