Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българка получи обезщетение след спечелено дело в Италия

12
Снимка: Личен архив


Историята е на Нена Борисова от Брегово, която претърпява инцидент в Неапол. Тя е на 70 години и преди да замине за Италия, както повечето жители на пограничния град, работи дълги години в съседния сръбски град Неготин. После става "баданте" в италиански семейства, гледайки възрастни хора и понякога замества и други жени, докато те са в отпуск. При една такава смяна, докато отива към поредния адрес, е блъсната от  кола в центъра на Неапол. Получава сериозна травма, лежи 45 дни в болница, следва и допълнително дълго лечение. Жената няма пари, не познава почти никого, не знае езика, а шофьорът след катастрофата се опитва да избяга. Наетите по-късно адвокати се оказват мошеници и спират да ѝ отговарят, но запазват таксата, която им е платена.

В същото време Нена трябва да се върне в България, за да продължи предписаните ѝ процедури и постепенно губи надежда за справедливо приключване на случая. И така до деня, в който съдбата ѝ се усмихва в лицето на италианско семейство, с което се е запознала по времето на престоя ѝ в болницата. Случайно ги намира във Фейсбук, а те след като разбират, че тя не е получила обезщетение след катастрофата, я канят у тях и дори ѝ предлагат своя адвокат.

Делото приключва в полза на пострадалата, но тя не може да забрави дните, когато е била най-зле и е получила подкрепата на непознатите хора в чуждата страна.

"Освен, че ръката ми бе счупена лошо, аз имах и травма на лицето. Не можех да се храня, не можех сама да се обслужвам, бях оперирана. Не можех сама да ида дори до тоалетната. Обслужваха ме близки на болните около мен. Особено много ми помогна едно семейство. И дрехи дори ми донесоха...

Доволна съм и от условията в болницата. Доволна съм от грижите, доволна съм и от персонала. Лекарите са съвсем различни от тези, с които ние сме свикнали. На високо ниво са лекарите там. С пациентите не се държат гордо, като не разговарят с тях. Всичко, което те интересува обясняват. И сестрите като идваха обясняваха всяка инжекция или лекарство за какво е. Направи ми силно впечатление, защото при нас в болниците не е така. Идваха по два-три пъти на ден и питаха дали имам болки и как се чувствам. Операцията ми трая три часа и половина, не съм усетила нищо, нямах и болки. Травмата обаче беше сериозна и лечението ми трая година. Много сложно беше. Изобщо не вярвах, че отново ще мога да си служа с тази ръка. Когато се върнах в България и тръгнах на терапия, попитах ортопеда дали ще се оправя някога и той ми каза: Ще се оправиш, защото си попаднала на добри лекари... Какво още да кажа за болницата - изрядна хигиена и чистота навсякъде. Добро обслужване. Когато ме доведоха останах първо на количка в коридора, защото нямаше места, но на другия ден след операцията ме вкараха в стая с други. Не правеха разлика дали си българин или италианец. Абсолютно никаква разлика. В стаята бяхме две жени. Всяка сутрин стаята се чистеше, бельото се сменяше през ден. Изобщо - високо ниво на обслужване..."

След изписването ѝ от болницата, жената прекарва 50 дни в италианското семейство, което ѝ помага в болницата.

"Аз съм много признателна на тези хора. Доволна съм по принцип и от италианците, независимо, че някои българки имат друго мнение по въпроса. Сменила съм 12 жени и само на едно място не случих. Италианците не са лоши хора. Те са земни хора и аз не мога да кажа лоша дума за тях. В това семейство, 50 дни аз не съм купила и една филия хляб. Изцяло бях на тяхна издръжка. Аз нямах никакви пари. Останахме приятели, като братя сме. Много съм доволна, сега ги очаквам да ми дойдат на гости."

Нена признава, че ако тези хора не са я свързали с новия ѝ адвокат, който да поеме делото, тя никога нямаше да получи справедливост.


"Всичките ми близки ми казваха да се откажа, защото няма да спечеля, но аз се доверих на адвокатката си и не съжалявам, защото тя бе моя шанс. В съда не съм ходила. Всичко направи адвокатката - тя водеше делата ми. Много добра беше. Спечели ми обезщетение, каквото никога не съм вярвала, че ще получа в чужда страна и то след толкова време от инцидента..."

След като печели делото Нена се разплаща първо с всички, които са ѝ помогнали в това изпитание.
За нея също остава добра дори за италианските стандарти сума.

"Парите, които получих, ги вкарах изцяло в строителство. Купих къща на сина ми, защото бяхме всички тук накуп. Дадох и на другия син, на внуците и снахите. Парите отидоха, а и здравето си отиде. От чужбина човек си идва малко или повече с разклатено здраве, дори да си бил на добра работа. Българите не могат да свикнат с това, 24 часа да си затворен на едно място. Не можеш да излизаш, когато си искаш - имаш почивка само в неделя и в четвъртък. Аз с това не можах да свикна. Първите месеци, когато ходех да замествам жени, по цял ден плачех. Не можех да издържам по цял ден да съм затворена. После свикнах...

Италианците са хора на живота. Обичат да танцуват, обичат да се разхождат, обичат яденето. Добре живеят и не се лишават от нищо. По-земни са и не случайно живеят по много години - масово са дълголетници. При тях 70-годишните се смятат за млади. А ние гледаме само работата. Така сме устроени. А животът си тече..."

Цялата история на Нена Борисова и интересни подробности за живота в Италия - в звуковия файл

* Снимки: Личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ученици дариха одеяла на новородените в град Лом

Коледа не е просто дата в календара, тя е чувство, от онези приятните, които носят уют и топлина в сърцето ни. Тя е  празник на душата, която носи незабравими мигове и жестове към любимите ни хора. По Коледа винаги ставаме по-добри и освен към близките ни хора, проявяваме жестове на добрина и към околните. За това и днес, повлияни от коледния дух ще..

публикувано на 25.12.24 в 17:05

Цветелина Цветкова: "Нищимошката" е моята коледна магия

Писателката Цветелина Цветкова ще представи първата си детска книга "Нищимошката" пред малки читатели от Видин. Срещата е тази събота, 28 декември, от 11 часа, на коледния базар в града.  "Нищимошката" я измисли моята приятелка Момо, която сега е на 15 години. Тя ми разказа за нея, когато беше на 5. Значи Нищимошката ми стои в главата от 10..

публикувано на 25.12.24 в 16:43

Майсторки с възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинско

Възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинския край е един от подаръците, които неотдавна получи за рождения си ден етнографът от Русе Искра Тодорова. Ризата е изработена от майсторките везбарки Капка Виткова от Видин и Елисавета Йорданова от Русе. Поръчана е от близки на етнографката, която е с корени от Видинския край. За да създадат..

публикувано на 25.12.24 в 13:58
Врачански митрополит Григорий

Рождественско послание на Врачанския митрополит Григорий

Христос се роди! Прославете Го! Възлюбени в Господа чеда на светата Врачанска епархия, Днес, когато празнуваме раждането по плът на нашия Спасител Иисус Христос, прославяме Господа и възкликваме: „Бог е с нас” (Ис. 8:10; Мат. 1:23). Сърцата ни са обзети от чувство на радост, благодарност и удивление, защото Той дойде в света, за да..

публикувано на 25.12.24 в 00:05

Във Видин пресъздадоха обичаите за Бъдни вечер

Традиционният фолклорен събор "Бъдник" събра на площад "Бдинци" във Видин читалища от областта, жители и гости на града. По време на 16-тото издание на проявата беше украсена двуметровата сурвачка, бяха пресъздадени автентични обичаи, деца месиха коледни краваи. По традиция бе организиран и конкурс за обреден хляб, тази година с първо място бе..

публикувано на 24.12.24 в 14:30

Две песни на певец от Северозапада са включени във филма "Почивката"

Певецът от българския Северозапад, Валентин Велчев от Враца,  се съгласи две негови песни да бъдат включени в новия български филм  "Почивката".   Двете песни са  "От Враца до Дунава" и "Аз съм Валентин".  Жанрът на новия филм е комедиен, в него участват актьорите Димитър Кирязов и Силвия Йорданова, познати ни от поредицата "Светът на..

публикувано на 24.12.24 в 12:00

Защо пазаруваме "като за последно" по празниците

Ако пред големите вериги хранителни магазини, не намираш място за паркиране, опашката пред магазина за месо стига до улицата, а около себе си виждаш повече опаковъчна хартия отколкото паднали листа, а портмонето ти е все по-леко като перце, значи няма какво да се чудим, на прага сме пред  коледните и новогодишни празници. Защо обаче последните..

публикувано на 23.12.24 в 17:00