Рени Митева е родена в град Мездра през 1971 година. Животът на цялото ѝ семейство е свързан с училище "Христо Ботев", най-старото училище в Мездра, дало образование на нейните родители, на съпруга ѝ, на сина ѝ. А днес тя преподава в същото училище, в което е учила. Писателският талант на Рени се проявява, когато е ученичка във втори клас. През годините тя не спира да пише, темите ѝ са свързани с нейното усещане за роден дом, за роден край, за любовта, природата, гората, планината.
Завършва "Начална и предучилищна педагогика" със специализация "Изобразително изкуство" в СУ "Свети Климент Охридски".
Първото ѝ работно място е в училището в село Типченица, следва работа в училището в Камено поле, в Мездра.
Днес тя преподава на на първокласници в ОУ "Христо Ботев" Мездра. Омъжена е, има един син.
ДЕТСТВОТО
"Искам да кажа, че имах вълшебно детство, специално заради тези почивни дни и ваканциите на село. С брат ми и братовчед ми се забавлявахме чудесно, и освен баба ми, която беше начален учител и дядо ни, който беше домакин на стопанството, за нас се грижеха две прабаби и един прадядо. Те бяха хора с много обширни познания за природата... На село бяхме свободни, бродехме по горите, къпехме се в реката, беряхме цветя, билки, къпини... Прехранвахме се с горски плодове... Вечер се прибирахме радостни, преуморени от игри... А прабаба ни ни разказваше старинни приказки... Разказваха ни истории за стари времена... "
РИСУВАНЕТО И ПИСАНЕТО
"Първо започнах да рисувам, рисувах на село по стените върху варта, бабите и дядовците ми много харесваха рисунките ми.... Та там започнах да рисувам , а за писането беше по-интересно. Бях във втори клас и учителката ни даде да напишем съчинение за теменужката. Написах стихотворение с три куплета. Учителката каза, че само аз не съм изпълнила заданието и да изляза да прочета стихотворението си. Прочетох го пред класа и децата започнаха да ми ръкопляскат... Така продължих да пиша стихчета... И в рисуването и в писането човек винаги рисува себе си и разказва за себе си."
ДЕЦАТА
"Децата са много чисти създания, аз ги уча първо да следват своите мечти, а не да изпълняват неосъществени амбиции на родителите си, да се отнасят помежду си с нежност и уважение, и най-важното - да живеят по законите на природата и хората... Когато децата са твърде обгрижвани, може да има проблем, защото стават не така смели, не разчитат на себе си.
Ролята на родителя е да научи детето си да се грижи за себе си, и ако му се поднася всичко наготово, такова дете не може да се развие правилно."
ТВОРЧЕСТВО
"Общо 4 книги имам издадени, имам и други книги, но съм решила, че те не са за издаване. Първата ми книга съдържаше 101 хайку. Тя е издадена 2003 година. Тогава имаше един конкурс за хайку - поезия, аз бях наградена и реших, че мога да напиша хайку стихчета. Председателят на литературния клуб в града Светла Дамяновска като видя какви хайку съм написала каза, че мога спокойно да издам книга... Написах една книга проза, която не я издадох, казва се "Ваканция на село". 2019 година издадох първия си сборник с лирика "Зелени залези", 2020 издадох първата си книга с римувани приказки "Две весели приказки". Сега издадох втората книга с римувани приказки, това е поема , разделена на части, името ѝ е "Копривени въженца". Имам и доста награди, те са важни за мен, тъй като ако ги нямах, нямаше да имам смелостта да издавам. Забелязала съм, че когато имам тежки периоди тогава пиша и рисувам и създавам най-хубавите си неща. Стихосбиркоте ми са "Думи в подмолите на душата" и "Зелени залези""
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Малко преди деня на архитекта ви представяме Румен Джагаров – млад човек, чиято съдба от ранна възраст е тясно свързана с къщите, строителството и занаятите. Роден е през 1997 година в София и детството му преминава в квартал "Горубляне". Лятото неизменно го отвежда при баба и дядо по майчина линия – от стария род Кайцанови – в село Ново село..
В тясна уличка в Токио има малко сумрачно кафене, в което се сервира специално кафе вече повече от сто години. Понякога обаче кафето става още по-специално, ако имаш късмета да седнеш на определен стол в дъното на заведението, където всъщност никак не е лесно да седнеш. Стол, който е свободен само по веднъж на ден за няколко минути. Онзи, който..
Днес отбелязваме Международния ден на усмивката – ден, който ни напомня колко важен и силен е този малък жест. Усмивката е универсален език. Където и да отидеш по света, хората я разбират. Знаете ли, че когато се усмихваме, в тялото ни се случва истинска магия? Мозъкът започва да отделя хормони на щастието – ендорфини, серотонин, допамин. Те..
Рядко в нашата рубрика "97 лапи и 1 опашка" посрещаме гости, различни от кучета и котки, и когато това се случи, вълнението е повече от осезаемо. Днес на гости не идват просто домашни любимци, а истински пустинни "аристократи" – камилите Аладин и Самир . Те принадлежат към азиатската порода двугърби камили , известни със своята невероятна..
Облачно, драстично застудяло и със значителни валежи е времето в последните няколко дни. Оранжев код е обявен и за днес за Северозападна България заради интензивни валежи от дъжд, преминаващи в мокър сняг. Села във Врачанско и Монтанско останаха без ток, докато над 30 сантиметра е снегът на прохода Петрохан, който е затворен паднали клони от..
Малка страна на картата, но голям дух на световната сцена. Това е урокът, който волейболните ни национали преподадоха на света, грабвайки сребърните медали и титлата световен вицешампион. Този успех не е просто спортно постижение, той е ярка светлина, която прониза всяко българско сърце и донесе една от най-силните и чисти форми на национална..
На 4 октомври, събота, се открива груповият лов на дива свиня. Според ловците този лов е голяма тръпка. 1700 човека са заверили членските карти във видинското ловно-рибарско дружество. Всички, които излязат в събота на лов, ще преминат инструктаж. "За всяко едно откриване се правят графици за лов, къде ще се ловува, в кое ловище дадената ловна..