Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Климатичните промени и горите

Снимка: Радио ВИДИН

Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени, смята доц. д-р Момчил Панайотов - преподавател по "Дендрология" /наука за дървесните растения/ в Лесотехническия университет и част от авторския екип на "Климатека"Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите. Климатичните промени са тема, която засяга всички нас, защото всички живеем в една обща земя и когато нещо с климата се движи в посока, която не е добра за хората, това засяга цялото общество, каза д-р Момчил Панайотов.

"България е една от страните, която се намира в Южна Европа и според климатичните модели може да очакваме доста неприятни изменения в бъдеще в посока по-чести суши, горещи вълни през летните периоди, промяна на режима на някои месеци на валежите, общо повишаване на температурите и това съответно може да има много сериозни ефекти, особено върху природните екосистеми. Неща като това, което се случи преди една седмица само в южните склонове на Балкана, под тях всъщност, това наводнение, такива процеси се очаква да станат много по-чести. И съответно това е само един от ефектите, възможните, на климатичните промени", заяви доц. Момчил Панайотов.

Горите са най-широко разпространените екосистеми в нашата страна и логично те ще бъдат доста сериозно засегнати. Земеделието също, но там поне има варианти за по-бърза адаптация като поливане, промяна на културите. Докато при горите адаптацията се случва много по-бавно. Близо 40% от територията на България са горски екосистеми и животът на хората доста зависи от горите. От страна на климатичните промени има много неизвестности по това как ще реагират различните типове, а това буди притеснение, според доц. Панайотов.

"Първото, което забелязваме е страдане на създадени изкуствено гори, които са създадени в миналия век. Това са предимно залесявания с борове - бял бор и черен бор. Те са много често изнесени извън естественото разпространение на тези два вида, по-ниско отколкото те естествено се разпространяват. Съответно не са, грубо казано видовете не са на мястото си. И сега, когато климатът става малко по-суров спрямо тези видове, те започват да отслабват, да страдат, нападат се от различни вредители и масово наблюдаваме загиване в тези култури. Това съответно за едни хора е добре, ако става дума за дърводобив, за други хора е лошо, защото изведнъж виждаме едни обезлесени територии. Изобщо не изглежда добре картината в тези култури. Непрекъснато се говори за нуждата от тяхната трансформация към широколистни гори, които са по-устойчиви в този пояс. Но това не става бързо и не става от днес за утре, а и коства средства.", обясни доц. Момчил Панайотов.

Решения има много и трябва да се работи от днес за следващите десетилетия. Едни от мерките са спешни, като например готовност за бърза реакция при природни нарушения. От друга страна има и превантивни мерки, спрямо такива събития. По- отношение на адаптацията на горите спрямо бъдещия климат първо да се стимулира видово разнообразие в горите:

"Това дава по-висока вероятност ако някой вид не се чувства добре, другият вид, който е там, да го замести по-добре, най-общо казано. Доста важно е да толерираме тези видове, при стопанските дейности в горите, които имат повече шанс за бъдещето спрямо това, което е направено като модел за климатичните промени. Имаме разработени такива неща, за момента пилотно за Югозападна България, но те са доста валидни за други райони. В общи линии най-добре е да залагаме на бъдещето на дъбовете, тъй като те са доста пластични видове и понасят едновременно и зимните студове и летните суши и жеги."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 21 септември 2025 година

По радио Видин и тази есен ви очаква "Неделник" с песен. Започваме с куклен театър, защото Куклен театър „Патилан“ в Монтана стартира новия творчески сезон с две премиерни заглавия - „Трите прасенца“ и „Приказка за едни братя и златна ябълка“.  С част от творческия екип и директорът на куклен театър „Патилан“ ни среща..

публикувано на 21.09.25 в 14:51

Животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си, а да богатее в Бога

Днешната неделя се нарича Неделя след Въздвижение – това е първата неделя след празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен . "И Светата Църква в този ден отново ни напомня думите Христови за кръстоносенето, за необходимостта да вземеш кръста си и да тръгнеш след Господа Иисуса Христа. Господ казва: "К ойто иска да спаси..

публикувано на 21.09.25 в 08:00

Чува ли се "Шепотът под вратата"

Безмилостният адвокат Уолъс Прайс си мисли, че има всичко – пари, кариера, успех, страхът на хората. Той е дистанциран, студен, по-загрижен за печалбите на компанията, отколкото за служителите си. Няма приятели, нито съвест. Има само един провален брак зад гърба си, за който предпочита да хвърля вината върху бившата си жена. Вярва, че нищо не..

публикувано на 19.09.25 в 17:05
Владислав Минков

Живот по релсите: Среща с машиниста Владислав Минков

В навечерието на професионалния празник на локомотивните машинисти  решихме да погледнем отблизо към тази професия, която сякаш винаги остава малко в сянка, а всъщност е изпълнена с отговорност, дисциплина и истинска отдаденост. Както всяка работа, и тази има своите особености - своите предизвикателства и трудности, но и своите хубави страни...

публикувано на 19.09.25 в 16:30

"Спасението на мъжете" - чушкопекът

В сезона на печените чушки, чушкопекът си остава най-великото изобретение в бита на българина през ХХ век. Още през 2010 година той детронира останалите придобивки на цивилизацията „от раз” и взе златния медал в класация на зрителите на БНТ за „Българските събития на ХХ век” - категория „Революция в бита”. Защо точно чушкопекът? Нали казват,..

публикувано на 19.09.25 в 16:10

Фондация "Благотворител" обяви конкурс за стипендианти

В България има хиляди деца, които растат без родителски грижи. Въпреки трудностите, те мечтаят, учат и постигат успехи, казват от фондация „Благотворител“.   Вече 21 години осигуряват стипендии за ученици с висок успех от 8-и до 12-и клас, лишени от родителска грижа и студенти в първи курс. Конкурсът по програмата "Постигам по-висок успех" е..

публикувано на 19.09.25 в 15:30

Актьорът Теодор Софрониев и трите му кучета

Актьорът от врачанския театър Теодор Софрониев гледа 3 кучета у дома. Младият мъж е голям почитател на домашните любимци и сега наваксва дефицити от миналото, когато родителите му не му позволявали да има домашен любимец. Теодор е от Монтана, но има роднини в белоградчишкото село Фалковец и от малък е привързан към природата...

публикувано на 19.09.25 в 15:10