Празник на града отбелязва днес Димово. Селището във Видинско получава статута на град преди 53 години, през 1969 г. Ежегодно последните петък, събота и неделя на месец септември, като част от празничната програма, се провежда и Димовският панаир. Затова и интервюто ми с кмета на община Димово Светослав Славчев започва с пожелание към съгражданите му:
"Първо пожелавам на жителите на Димово да бъдат много здрави и да съхраняват традициите на града. ...Само за тази година бяха завършени два големи проекта - реконструкция и рехабилитация на улици, на площада, беше изградена нова пешеходна зона... Предстои до края на годината рехабилитация на ул. "Димитър Благоев".....Общата сума е на 3 млн. лв., проектът обхваща 4 населени места, това са : Димово, Арчар, Воднянци и Орешец. Проектите са завършени ...очакваме комисия за приемане на рехабилитацията на улиците..
Имаме проект, който е по ПУДООС и е за 3 млн. лв. и ще се започне изграждане на пречиствателна станция в Арчар с тенденция да се направи канализация, която селото няма.
Тази година ние сме вложили 1 100 000 лв. по капиталови разходи, които са обхванали почти всички населени места, направени са улици...
В момента общината финансово е стабилна... Може би за първи път се изгражда нещо по-масивно със собствени средства. Това са две пешеходни зони в Димово и в Арчар, на стойност 620 хил. лв., това са собствени приходи на общината."
В момента съществува проблем за осигуряване на дърва за огрев за зимния сезон, казва кметът Светослав Славчев:
"Проблемът е тромавата процедура за захранване на хората с дърва... Имахме подготвени и списъци на имена с хора, но това не се случва... Процедурата е толкова тромава, че изисква година, година и половина може би да се изготви цялата документация... До момента нямаме предложение от Горското, нямаме никакво развитие към момента..."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
На своето последно заседание Общинският съвет в Мездра даде съгласие и възложи на кмета Иван Аспарухов да финализира сделката с „Холдинг БДЖ” за придобиване собствеността на сградата на Дома на железничаря. Така вече се вижда краят на сагата с тази символична за града сграда. Как обаче се стигна до този казус? Преди 50 години - през 1974 г. по..
Родена в живописното градче Берковица, сгушено под връх Ком, Ана-Мария Герасимова е пример за вдъхновение. Завършва езиковата гимназия в Монтана, а след това заминава за София, за да следва "Право". Нейният творчески дух, обаче, не остава на заден план. Още от 4-годишна възраст Ана-Мария свири на пиано - нотите са първото, което научава, дори..
Новата учебна и творческа година на видинските читалища ще бъде открита на 1 октомври, когато в образователните и творческите им школи ще влязат таланти от всички възрасти. В Народно читалище "Светъл ден" най-малките ще са 5-годишни. Те ще прекрачат прага на школата по съвременни танци. За по-големите са народните танци, обясни Йоана Ванкова от..
В рубриката "Моите права" днес ще засегнем темата за безопасността на децата при возенето с автомобил. От 1 септември влезе в сила важна промяна при продажбата на детски столчета за кола. В магазините вече трябва да се предлагат само седалки, които са изработени в съответствие с т. нар. "i-Size" стандарт . За това напомни Габриела Руменова..
Есен е! Виното вече е сложено в бъчвите и докато чакаме да стане, ще се заредим с добро винено настроение, за да подпомогнем неговата ферментация ;) Винено- опияняващ привет от ефира! Песни за виното ще слушаме и ще посетим най- известните винарски региони в света. Всеки винен пътешественик има любими места и вина- такива, които е посетил..
Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..