Даскал Илия Щърбанов - един от видните ломски граждани

"Известно е, че през 1865 г. Илия Щърбанов е условен за учител в Лом, който през това време преживява тежка училищна криза, като знаем, че преди това даскалува последователно в Пирдоп и Етрополе. За него Димитър Ангелов си спомня: "Илия Щърбанов ми беше първият учител в Лом. При него изкарах взаимното училище с пясъка и писането на плочи. При него изучих първо познание… На даскал Илия се бояхме и го уважавахме, заради неговата строгост".  Но не само неговият ученик сочи, че етрополецът държи изключително на дисциплината, а при липсата ѝ налага строги наказания на провинилите се. В училище, както и извън него, учениците трябва да спазват реда и порядките, които са въведени от даскала в школото. Една история разказва, че даскал Илия раздавал по едно бяло и едно черно картонче на родителите на неговите ученици. Всеки понеделник по-възрастните ученици минавали през домовете им и прибирали едно от картончетата. Бялото гарантирало, че ученикът е бил покорен и послушен, а черното картонче показвало, че ученикът проявявал непокорство и сърдил родителите си. Съвременниците са категорични: "Понеделникът беше най-страшния ден за ония ученици, за които бяха донесени черни картончета. Виновните се извеждаха в средата на училището, а всички други ученици накарваха да ги заобиколят. Даскал Илия, изправен пред виновниците, сочи ги с презрение и държи съответната за престъплението им реч… Даскал Илия толкова въздействаше на младежката съвест, че между родители и челяд се създаваха искрени отношения и пълна семейна хармония". 

Според думите на Щърбанов: "даскалът е длъжен да прави това. Защото той е отговорен пред Бога, ако не поправи лошите деца". С такива и други методи Илия Щърбанов успява да си изгради авторитет на сериозен просветител не само в Лом, но и в останалите селища, в които преподава. Илия Щърбанов бил "вещ и добър църковен певец", като под неговото ръководството е сформиран ученически църковен певчески хор по старата гръцка метода, който радвал ломските граждани на големите християнски празници. Наред с учениците си, даскалът активно се включва и с просвещението на техните родители. Последните често се събират да слушат поучителните му беседи, "в които застъпвал идеята, че България се нуждае не само от грамотни българи, но и от добри общественици и честни хора". Често говорил и за бъдещето освобождение на България от османска власт. Разбира се, това го въвлича в редица неприятности. През 1868 г., когато е разкрито Ломското съзаклятие, даскал Илия е арестуван, като наред с останалите ломски просветители прекарва няколко седмици разпити във Видин".

За голямата ерудиция и знания на даскала говорят и спомоществователството му на десетки книги, издадени в периода преди 1878 г., както и спомените на негови съвременници. След Освобождението на България Щърбанов завинаги напуска учителската катедра и започва да се занимава с търговска, обществена и политическа дейност, продължава разказа си Александър Александров:

"Назначен е за председател на Окръжния съвет на Лом непосредствено след оттеглянето на османците от града. Участва в Учредителното събрание в Търново. Депутат е в няколко Велики и Обикновени народни събрания. Последователно е окръжен началник в Балчик и Ловеч. Константин Иречек го определя като умен човек, който малко приказва. До края на живота си развива солидна търговия със зърнени култури и държи най-голямата мелница в Лом. Този "славен ломски патриции", както го нарича Димитър Йоцов, се жени за Мица Печенякова от Враца, която му ражда четири деца – Ангел, Иван, Еленка и Олга. Живели в красива къща срещу Ломската гимназия и дунавския бряг. Замолен през 1918 г. да запише своите интересни спомени, Илия Щърбанов с благодарност отклонява молбата, като споделя: "Нищо особено не мога да кажа, което да има обществено значение и да съставлява ценен вклад в миналото". Много години по-късно Мими Батева – уредник, а след това и дългогодишен директор на Исторически музей – Лом ще се срещне с последния жив наследник на ломския даскал – най-малката му дъщеря Олга, за която споделя: "Тя беше забележителна и елегантна възрастна дама. Малко пълничка, но много красива. Като вървеше из Лом,  излъчваше онова достолепие, което сега вече не може да се срещне".