Нека да внимаваме към какво привързваме сърцата си

"И като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха… И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обзети от голям страх" /Лука 8:35,37/.

В Евангелието често четем за това как към Господ Иисус Христос се обръщали различни хора: с молби, с въпроси, с искания или даже с упреци и укори. Ето нещастният баща на болния юноша говори със сълзи в гласа, с надежда и в същото време със съмнение: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" А ето римският стотник, който иска от Господа да изцели неговия слуга – той не храни никакви съмнения. Стотникът казва: "Както аз заповядвам на своите войници, така и Ти имаш власт да заповядаш болестта да остави моя любим слуга". А друг идва и пита: "Какво да сторя, за да наследя живот вечен?" Трети идва да благодари за извършеното от Господа изцеление. И всеки от нас, четейки Светото Евангелие, лесно може да познае себе си в един от тези хора, защото така и ние често продължаваме да се обръщаме към Господа.

Но в днешното евангелско четиво ние чуваме удивителна, странна, даже непонятна молба към Господа: гадаринските жители Го умоляват да си тръгне от тях, да напусне пределите на Гадаринската околност. Когато Господ Иисус Христос стъпил на гадаринския бряг, към Него се приближил един човек, обсебен от бесове и умът, и сърцето му, и плътта му били обхванати от разрушителна сила: никакви човешки усилия или хитрини не можели да го озаптят, той разкъсвал оковите, освобождавал се от всякакви ограничения и прегради, които се стараели да му наложат и бягал в пустинята, далеч от всички, в пустинята, където го изгаряли слънце и жажда, и живял в гробищата - там, където нищо не остава от човека, освен мъртви кости и спомени за смъртта.

И ето, от днешният евангелски разказ ние виждаме как отишъл при Христа и застанал пред Него лице в лице обсебеният от бесове човек, на когото и ние понякога приличаме и на Него, на Човека с главна буква му поставил въпроса: "Какво общо има между Теб и мен, защо си дошъл при мене? Защо искаш да ме мъчиш?" И Христос заповядал на злата, разрушителна сила да излезе от този човек. И се прояснил умът на човека, умиротворило се сърцето му и седнал при нозете на Христа да слуша словото на живота…

Братя и сестри, Царството Небесно е най-скъпото нещо, което трябва да притежаваме и за което си струва да пожертваме всичко. Нека да внимаваме към какво привързваме сърцата си – към земните блага или към Небесното Царство, за да не изпаднем в положението на гадаринските жители, които отпратили от себе си Христос, а да молим Бог да укрепи вярата ни и да ни утвърди в решимостта ни да Го следваме. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – има звезди като Слънцето, които поддържат живота. Има и изчерпани звезди, превърнали се в черни дупки. Слънцето отдава светлина. Черните дупки я поглъщат. Тази седмица осъзнах, че хора като св. Йоан Рилски са звезди, чиито топли и светли лъчи стигат през вековете до нас. Явно човек може да бъде жива звезда като Слънцето, но и мъртва като черна дупка. Да бъдеш звезда, но каква?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.