Нинко Груев: Журналистиката ме научи на човешка топлина и искреност и да отстоявам истината

 На 2 октомври той отбеляза  своята 90- годишнина.

Нинко Груев е роден през 1932 година в село Цар Петрово. Семейството му не е богато, баща му е един от най-работливите хора в селото. Прародителите му са от Тетевенския край, идват в Бойница, когато, гонени от турците бягат към Румъния. Привлечени от плодородната земя, добрите условия за препитание, остават в този край. За времето от 1939 до 1946 г построяват две двуетажни къщи в село Цар Петрово, за да има къде да живее многобройното семейство. Живеят оскъдно и бедно в следвоенните години, когато има дефицит на основните хранителни  стоки.

Нинко посещава училището в Цар Петрово, където се проявява като отличен ученик, ученолюбието му е пословично , чете много и всякакви книги, които може да намери в училищната библиотека. Награден е от Околийската просвета и култура в Кула  като най-добър ученик в Цар Петрово.
Продължава средното си образование в мъжката гимназия във Видин. С много лишения и недоимък, но с много упоритост и любов към ученето, той завършва гимназия като отличен ученик.   
Силното му желание да учи го довежда в Софийския университет, където е приет в две специалности българска и френска филолгия, той  записва "Френска филология"..

След две години следване се прехвърля в току -  що откритата специалност по журналистика.
След завършването на висшето си образование се връща във Видин, тъй като по онова време, за да останеш в столицата, трябва да имаш софийско жителство.

Връщайки се във Видин, започва работа във вестник "Червено знаме", не работи дълго в този вестник, тъй като на 1 декември 1960 година става кореспондент на вестник "Работническо дело" за Видински окръг, и на тази позиция работи до 07 януари 1993 година. Материалите, които пише, са на морално-етични теми и се публикуват в рубриката "Писмо с коментар".

Нинко Груев започва да пише за обикновените хора, за тези, които нямат звание, за онеправданите, за техните проблеми и трудности, с които се сблъскват, за злоупотребите тогава.

Семеен е, има син и дъщеря, и един внук.

ДЕТСТВОТО
"Аз нямах приятели момчета, не обичах да играя с другите, още от най-ранна възраст аз проявявах едно завидно ученолюбие. Четях всичко, което ми допадаше, аз знаех наизуст стихотворенията на Иван Вазов, имахме една единствена книга "Избрани страници от Иван Вазов" , издадена 1922 г. и аз всичко знаех в книгата... Бях един от най-добрите ученици в училището."

 УЧИЛИЩЕТО
"Завършвах прогимназията и се готвех да отида в гимназията, но баща ми каза: "Ние сме делници, отиваме в нова къща, нямаме пари и няма да отидеш да учиш. Въпреки неговата съпротива аз настоях и постъпих в мъжката гимназия във Видин При крайна мизерия учех, нямах ученическа чанта, книгите ги носех под ръка, живеех на квартира в новата махала... В гимназията най-много харесвах часовете по български език,  преподаваше ни Вера Смолянова по един фантастичен начин уроците..."

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"Приеха ме в двете специалности - българска и френска филологии, аз предпочетох и се записах във "Френска филология". Баща ми едва намери пари за семестриалната такса, която беше 460 лв и ми каза: "Това са последните пари, които успях да събера, не ти ли дадат стипендия, ти трябва да се върнеш да работиш в село." Бях между щастливците, на които дадоха стипендия. През цялото си следване аз разчитах и живеех само с тази стипендия. Бях втора година "Френска филология", когато откриха специалността "Журналистика", заедно с други 70 души аз бях приет в специалността. Както и преди бях между добрите студенти. ..Ориентирах се към журналистиката, защото на мен ми се отдаваше писането, аз имах афинитет към писаното слово. Студентските си години прекарах при пълна мизерия и недоимък, но независимо от това, аз си отделях  пари за пари за посещение на опера, театър, концерти. ...След като излизах от вечеря в мензата, аз минавах задължително през Народния театър или Операта и си купувах билети..."

ВЕСТНИК "ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ"
"Ние бяхме  орган на околийския комитет на БКП и естествено, не можехме да критикуваме който и да е и каквото и да е. Пишехме главно по селскостопански теми за изпълнение на планове, за петилетки, за герои на труда и т.н..."

 ВЕСТНИК "РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО"
"В печата преобладаваха материали за преизпълнени планове, за норми на труда, но го нямаше живия човек. И аз реших точно в тая ниша да ориентирам моята работа... Първият материал, който излезе във вестника, беше една моя критична статия за певеца Кайчо Каменов от село Винарово, който беше изоставил своите родители в пълна беднота. Отидох, проверих всичко и написах критична статия. Това беше взрив в редакцията. ..Най-важното беше, че аз поех да пиша за обикновените хора, за тези, които нямат звание, за онеправданите, за злоупотребите... Моите материали бяха на морално-етични теми и в рубриката "Писмо с коментар". Тези материали се четяха в цялата страна, получавах похвали и писма от цялата страна.  Работата ми беше оценявана като една от най-добрите.  От редакцията преценяваха дали могат да се използват материалите ни или не. Журналистите  работеха по съвест, но преобладаващите материали бяха на една производствена хвалебствена тематика. Критикувах обстановката в окръга и моите материали не се приемаха добре от партийните величия във Видин и през всичките седем първи партийни секретари бях на нож. Те ме критикуваха, че искам да злепоставям окръга. "

ДЪЛГОЛЕТИЕТО

"Между 1950 и 1970 година минах един период на активна туристическа дейност като участник в туристически походи и екскурзионни летувания... Активният туризъм за мен беше смисъл на живота, движението за мен е номер едно. В някаква степен влияе и генът ми, моят прадядо е починал на 104 години, майка ми на 88 години.
Не пуша, никога не съм пил спиртни напитки, не пия и кафе, нито бира, водя природосъобразен живот..."

Повече може да чуете в звуковия файл.