Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как се отразява кризата върху малкия и среден бизнес в Северозапада?

Снимка: Радио Видин

Всички сме чували определението, че малкият и среден бизнес са гръбнакът на икономиката на една държава. В Европейския съюз този бизнес дава работа на около 60% от служителите в частния сектор, а в България значението на малките и средните предприятия е още по- голямо, като в тях работят около 76% от заетите и се създава близо 61% от общата добавена стойност. Цените на електроенергията, обаче продължават да се отразяват пагубно върху работата на малкия и среден бизнес у нас в последното тримесечие на годината. Предприемачите са принудени да вдигат цените на стоките и услугите, а в същото време потреблението им се свива. По предложение на Министерството на енергетиката, заради поскъпването на електроенергията, правителството прие програма за компенсиране на крайните небитови потребители на ток. Ако наистина политиците ни искат да са полезни на малките и средни предприемачи, те трябва просто да не им пречат. Най-доброто решение е да се възприеме управленска философия, така че държавната власт да не се меси никъде, където свободните граждани могат да бъдат по- ефективни сами. Някои предприемачи смятат, че програмите в подкрепа на бизнеса по време на пандемията като цяло не са били добре измислени. Днес те отново са изправени пред предизвикателствата на непрекъснато растящите цени на някои основни продукти, които формират техните производства, както и цените на енергоносителите. Как се справят малките и средни предприемачи в кризата? Според Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана, малкият и среден бизнес в Северозападна България е на ръба на оцеляването.

"Има дейности, които буквално ще бъдат нулирани, за съжаление, защото ние като отворена икономика сме силно зависими от по- големите ни клиенти и от европейските клиенти. В тази връзка, зависимостта си е зависимост. Когато си вързан с тях, получаваш и добрите, и лошите неща, като позитиви и негативи, когато има някаква форма на промяна. Българският бизнес винаги е оцелявал и по- добре е да бъдем оптимисти, каквото и да означава това, каквото и да ни струва това ... Политическата обстановка изобщо не влияе и това е добре. Политиците, за наша радост, отдавна са спрели да се интересуват от бизнеса с много малки изключения, когато това не касае тях и техните семейства. Дребният бизнес, обаче не им е по сърце, така че за него да говорим или добро, или нищо"- поясни Иван Сергисов.

Разговаряхме и с представител на малкия бизнес в Северозападна България. Анжела Митева е собственик на малка пекарна за топли закуски във Видин. Според нея трябва да продължат компенсациите, за да може да работи бизнесът:

"Справяме се в известна степен, компенсациите са някаква помощ от държавата и на този етап нещата се получават донякъде, ако не спадне консумацията с оглед на инфлацията за хората ... Ние нямаме отношение към газта, защото сме на ток и нас ни касае компенсацията да продължи- тази, която дава таван 250 лева. С него ще може да се работи зимния сезон и въобще. Газта касае големи производства и предполагам, че по- ниската цена ще се отрази при всички случаи- поне няма да освобождават работници, да се прекъсват цикли и други."

Има ли добри новини за малките и средни предприемачи в края на годината? Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Каквито и да са добрите новини, те са добре дошли- било за газа, било за намаляване на цените на другите енергоносители, особено горивата. За малкия бизнес горивата са особено важни. Единици са микро, малките и средни предприятия, които чак толкова се вълнуват от цената на газа. По- скоро може би се вълнуват в техните семейства, като потребители."

Какво трябва спешно да направи следващото правителство, за да бъде подпомогнат малкият и среден бизнес и той да работи нормално- това коментира още Елеонора Негулова:

"Ако имаме парламент, има много неща, които трябва да се направят. Според мен трябва да се тръгне в подхода примерно за една година сто намалени ограничения в административната тежест за малкия бизнес, които веднага биха имали някаква стойност за разходите на малкия бизнес. От години се говори за намаляване на административната тежест, но реални стъпки не се правят. Отделно всички тези мерки, за които се говори през последните месеци, звучат вече като мантри за различните подкрепи, по отношение на енергоносителите и намаляването на ДДС за някои сектори. По- скоро трябва да има една целенасочена и фокусирана политика по десетте основни принципа на акта за малките и средни предприятия на ЕС, защото там всъщност са дадени реални механизми и отделно всяка година Европейската комисия прави такъв доклад, който показва по кой от принципите какъв напредък имаме и какви мерки трябва да предприемем."

Ще може ли да разчита на подкрепа от синдикатите бизнесът у нас- това попитахме Любен Любенов, областен координатор на регионалния съвет на КНСБ Видин.

"Това е идеята и затова са тези искания, защото като се увеличат парите от бюджета и стигнат до работещите, в тази спирала да се намали съкращаването на работниците по места, като ще поискаме и някакъв компромисен вариант, при който да получат средства и работодателите и да се продължи да се работи и занапред"- уточни Любен Любенов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56

Общини от селски райони са с гарантирани европейски средства за инфраструктура

Общините от селските райони в страната са с гарантирани средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които да са за изграждане и развитие на инфраструктура. В област Видин право на тях имат десетте по - малки общини- Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене. Общата..

публикувано на 27.01.25 в 12:25