Бисерка Вълканова: Не бих могла да живея без да рисувам

Отбелязваме Деня на българския художник

публикувано на 03.11.22 в 17:00

Снимка: колаж Радио Видин

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В Деня на българския художник, 3 ноември, който се отбелязва от 1993 година, когато е църковният празник на свети Пимен Зографски, обявен за покровител на българските художници. Пимен, със светското име Павел е бил даровит художник, родом от София. Той произхождал от заможен род и проявявал дарба към рисуването. Освен от художниците този ден се празнува и от иконописците и реставраторите.

Днес ви срещаме с една дама, която рисува от дете, обичала да се крие под масата, за да рисува и никой да не я закача, и потъвала в нейния си свят. Тя се казва Бисерка Вълканова и е от Видин. След като разбира, че рисуването я влече, заминава за Казанлък, където има роднини и се записва в Средното художествено училище "Акад. Дечко Узунов", специалност "Изящни изкуства", а през 1988 г. се дипломира във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност "Графика". От тогава, вече 34 години, е преподавател по изобразително изкуство и дизайн в СУ "Св. Св. Кирил и Методий" във Видин. Казва, че това си е нейното училище и че дали ще рисува там или у дома, е едно и също за нея, защото да твори е нейна потребност. Рисуването за нея е възможност да се живее:

"В този свят, с всички проблеми и трудности, които има, вероятността е това - потребност е, изпитвам нужда да разговарям с хората по моя вариант, с цветовете, с този свят, който моите очи виждат. На художника очите са цветни."

Импресионизмът е едно от теченията, които повлияват на Бисерка през годините.

"Там има светлина, там има цветове навън, на открито. Но, разбира се, това някак през живота на човек минава, през различни етапи и се ориентира към различни стилове."

Бисерка се придържа най-вече към фолклора като стил:

"В известна степен търся една стилизираност, една декоративност на творбите, защото търся от източника на нашите корени."

Бисерка не рисува човешки фигури, по-скоро лица:

"Лица, може би, защото търся контакт с нещо, какво ми говори това лице, но иначе предпочитам нещо по-неподвижно."

Техниките, които използва художничката са много.

"Вероятно обичам тези многопластови наслоявания. Сега е модерно да ги наричаме в някои сфери на дейност "миксмедия", макар че това за мен си е точно многопластова техника... Колажът например е много благодатна тема да се наслоява, да се наслагват различни материали дори, не само бои, през което се получава интересен образ и интересна фактурност на повърхността на творбата."

Българските художници, на които се възхищава са много:

"Някога много обичах, тъй като аз завърших "Графика" Румен Скорчев беше моя идеал и не само, разбира се. Много български графици и много илюстратори - Бенчо Обрешков от живописците го обичам, Дечко Узунов, много са. Моите преподаватели от Казанлък - прекрасни художници."

През 1996 г. и 1997 г. Бисерка Вълканова има самостоятелни изложби във Видин. Последната ѝ изложба е била подредена през 2014 година. Това всъщност е една юбилейна изложба, която Бисерка осъществява, заедно с нейна приятелка и колежка от Великотърновския университет - Гергана Вълкова. Те излагат във видинската художествена галерия 50 живописни платна, пейзажи, натюрморти и графики. Нарекли са колекцията "2x25"- един оригинален начин да отпразнуват дългогодишното си приятелство.

Бисерка Вълканова и Гергана Вълкова в галерия Никола Петров Видин

На въпроса кога сяда да рисува, дали когато изпитва силна емоция или душевна хармония, Бисерка отговаря така:

"Знам ли, вероятно човек трябва да е в хармония със себе си, за да го прави или поне при мен така го чувствам, т.е. аз не трябва да съм в някакви много крайни емоционални състояния, за да седна да рисувам. Това си е потребност, тя си върви, а вече върху творбата сигурно ще се отрази в цветова гама какво чувствам или какво съм решила в момента да изобразя, чрез тези емоции... Топлата гама винаги ме е привличала повече, въпреки че има моменти, в които, за да се изрази тъга или някаква меланхолия, човек потъва или в графика, или в по-студената гама, но това не е задължително, всеки си чувства по свой начин цветовете."