В 90 от селата във Видинско вече живеят под 200 души и населението бързо се топи. Вещица е едно селата със странни имена в страната. Според местните идва от вещ, вещи, знаещи хора. Сега са останали 30-ина възрастни, които да разказват, но и има и семейства, които купуват къщи в селото и поне през почивните дни го посещават.
Баба Маринка живее сама и без съседи наоколо:
"Тука имаше много жени, плетяха се, събираха се. Раздумка си правеха. Сега е много тихо. В тази махала са десетина души. Всеки си е по задачите. Сега е много тихо, неприятна тишина."
От къщите излизат, за да си вземат хляба и храната от социалния патронаж.
"Мъчно ми е за тези хора. Тук няма нито магазин, нито някакво културно развлечение, да се съберат, да се видят. Ние сме последните мохикани, които още ги гледаме и ги посещаваме всеки ден"- казва Красимир Ангелов, който разнася храната от социалния патронаж.
Живко Шалваров е кметски наместник на Вещица и на съседното село Струин дол:
"Тук населението е застаряващо. Почти всички са над 70 години. Малко сме младите хора. Грижите са им най-вече с транспорта. Имаме два пъти в седмицата един автобус, който отива и се връща. Няма лекарски кабинет. Няма магазин."
Денонощно е на разположение на възрастите. Търсят го за всичко:
"Разбрал съм се с хората така. Аз не мога да съм кмет от девет до пет, защото хората са възрастни. Имат нужда да ги потърсиш или те теб и да им помогнеш."
Стефан Каменов е сред тези, които се завръщат във Вещица и за разлика от повечето възрастни, е убеден, че селото има бъдеще:
"Върнахме се, защото просто нямаме какво да правим в града. Тук имаме градина, животни."
Сред хората, които предпочитат селото е и кметският наместник, световен шампион по самбо преди години. Има къща в града и собствен бизнес, но със съпругата си, която е художник, искат да са по-близо до природата:
"Решихме, че трябва да живеем по природосъобразен начин."
Убеден е, че все повече хора ще последват неговия пример:
"С това, което се случва по света, с тази пандемия, хората все повече искат да живеят по този начин. Искат да са на чисто, на приятно място."
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...