Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Реализират ли се успешно българските студенти на пазара на труда?

Филиалът на Русенския университет във Видин
Снимка: Радио Видин

Безработицата сред завършилите през последните 5 години висшисти спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година, показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. То беше представено в Министерството на образованието и науката. За първи път през 2020 и 2021 година е преодоляна негативната тенденция за намаляване на студентите, чийто брой в момента е над 200 000. Делът на чуждестранните студенти в България се удвоява- от около 4% през 2013 г. до над 8% от действащите студенти през 2022 г. Положителните тенденции са свързани с непрекъснатото подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, с увеличаването на броя и на влиянието на научните публикации от учени в българските университети, с увеличаването на дела на чуждестранните студенти и с повишаването на броя на студентите, които се обучават в съвместни програми между български висши училища и образователни институции от чужбина. Реализират ли се успешно българските студенти на пазара на труда? Рейтинговата система и нейното ново издание регистрират няколко положителни тенденции в българското висше образование, които продължават, както и една негативна тенденция, която е пречупена, обобщи Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" и ръководител на екипа, обновяващ данните в Рейтинговата система на висшите училища в България: 

"Има смисъл човек да получи висше образование, независимо къде, включително и в България. Безработицата сред хората с висше образование е значително по-ниска от тази сред хората с по-ниска степен на образование. Близо половината от завършилите през последните пет години висшисти в България, не се реализират на позиции, за които се изисква такова образование. Все още половината от новозавършилите в България поне през първите пет години, които те прекарват на пазара на труда, работят на позиции, за които не се изисква висше образование." 

Негативната тенденция, която е пречупена, е свързана с наблюдаваното през последните десет години непрекъснато намаляване на броя на студентите в България. За десетина години броят на студентите у нас спадна от над 260 000 до под 200 000 през 2020 г. Миналата година за първи път в рамките на това десетилетие имаше ръст в броя на студентите - общо бяха над 200 000, а тази година студентите у нас отново са над 200 000. Може да се каже, че този негативен тренд на непрекъснат спад на студентите в България е преодолян- най-малкото поне временно, коментира Георги Стойчев. Каква е тенденцията по отношение на чуждестранните студенти?

"Това, което наблюдаваме през годините е, че има един непрекъснат процес на увеличаване на дела на чуждестранните студенти в България. Този дял през последните седем години на практика се е удвоил от 4 на 8% и това е един процес, който от една страна показва, че българското висше образование успява да намери своето място в рамките на по-големия европейски пазар на образователни услуги, и второ- привличането на чуждестранни студенти в България частично компенсира това, че много български младежи отиват да учат в чужбина."

Почти всички студенти, завършили медицински специалности, се реализират на пазара на труда, показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Безработицата в направленията "медицина", "фармация" и "стоматология" е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите "военно дело" и "математика". Най-висок е той в направление "социални дейности"- 3,7%. Най-високи са възнагражденията на висшистите с диплома по информатика и компютърни науки- над 3450 лева осигурителен доход. Павел Иванов е едно от новите попълнения в екипа на Радио ВИДИН и работи като системен администратор. Той е избрал родния си град, за да се реализира професионално и не съжалява за избора си.

"Работата ми харесва, занимавам се с това, което съм учил- "компютърни системи и технологии", повече софтуер, отколкото хардуер, което и до днес ми помага много. Аз предпочетох да си остана във Видин, тъй като Видин ужасно много ми харесва, задушавам се в големите градове, като София и Пловдив. Имал съм възможността, можех, но избрах възможността да си остана тук"- обясни Павел Иванов.

Ветеринарната медицина остава една от трудните професии, за чиято подготовка са нужни много знания и добра подготовка във висшето училище. Теа Чобанова от Видин е ветеринарен лекар и работи по специалността си в друг регион на страната:

"Мечтата ми винаги е била да работя по специалността си и, ако в България не бях намерила нужната реализация, най-вероятно щях да замина в чужбина. Веднага след завършването си получих много възможности, отвориха се много пътища, по които да се развивам точно в моята сфера и това изигра голяма роля при решението ми да остана в България. За съжаление в Северозападна България има много по-малко възможности за реализация, отколкото в останалите части на страната"- каза Теа Чобанова.

Йоана Йотова от Кула е завършила "Социално-педагогическа работа с деца в риск" и днес живее и работи в родния си град към Дирекция "Бюро по труда".

"В големите градове винаги животът е много по-забързан и мисля, че не е за мен. Исках да се прибера в родния си град и да съм около семейството си. В чужбина не е моето, защото не бих се отделила от семейството си. Доволна съм от работата си, от заплащането и от колектива"- казва Йоана Йотова

Пенко Йончев също е намерил своята професионална реализация в град Кула и в момента съчетава и любимото си занимание като треньор на мъжкия футболен отбор в града. 

Очакванията са, че през следващите седем години броят на студентите у нас да продължи да нараства и това ще се дължи на демографската вълна на родените между 2002 и 2008 г. В този смисъл българските висши училища ще получат един демографски бонус, чийто положителен ефект ще престане да действа след 2028 г., когато отново се очаква рязък спад на броя на студентите в България.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще се съобразим ли с препоръките на МВФ за затягане на разходите?

Преди дни приключи мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас. Препоръките на експертите са свързани със затягане на разходите за бюджета за догодина поне с 1%. Това трябва да стане чрез овладяване на ръста на заплатите в държавния сектор. Да отпадне максималният осигурителен праг и таванът на пенсиите, за да бъдат стимулирани хората да..

публикувано на 01.10.25 в 10:45

Аргументът трябва да е сила, а не силата да е аргумент

Може ли българското общество да излекува синдрома "детско насилие". Диагноза и рецепта написаха повече от 150 представители на държавни институции и неправителствени организации, които участваха в Националната кръгла маса на тема: "Насилието между деца". Дискусията е част от кампанията за преодоляване на агресията между подрастващи, която стартира..

публикувано на 30.09.25 в 12:55

Какви реформи са необходими в пенсионната система

"Не залагайте на хазарт старините ни!" - под това мото се провежда кампанията за пенсионната система на Сдружение "Солидарна България". Председателят на сдружението Ваня Григорова, Любомир Христов- доктор по икономика и Петър Витанов- член на Европейския парламент в мандат 2019-2024 коментираха заявените намерения за законодателни реформи в..

публикувано на 29.09.25 в 14:47

Радио Видин звучи денонощно на площада в Габровница

Екипът на Радио Видин гостува в село Габровница, което се намира на 13 км от Монтана. То е най-голямото село в община  Монтана, 1080 са днес жителите му. 36 км е уличната мрежа.  Безработицата е преодоляна, младите хора работят в предприятия в Монтана, в строителството, в чистотата, други работят в чужбина. Всички инвестират в домовете си и..

публикувано на 26.09.25 в 12:00
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вляво) и на ДПС Делян Пеевски (вдясно)

Според социолозите: ГЕРБ остава водещата политическа сила

След началото на новия политически сезон електоралните нагласи сочат нарастваща интрига за второто място, но и за местата след него. Ако изборите бяха през септември, ГЕРБ щеше да получи почти 27 % подкрепа, докато ПП-ДБ, Възраждане и ДПС-Ново начало се движат на едно равнище с над 13,5 %.  На политическата сцена прехвърчаха искри между Бойко..

публикувано на 25.09.25 в 10:00

Защо поскъпват стоките от малката потребителска кошница?

Според КНСБ, съществуват скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и крайните цени за потребителите. Разликата при някои продукти е 20-50-100%. Това заяви за БНР Виолета Иванова , заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. 30% е разликата при..

публикувано на 24.09.25 в 10:45

Преходът към еврото: съветите на експерти

Как през следващите месеци ще се справим с процеса на преминаване от българския лев към еврото? Отговор дадоха представители на различни държавни институции и неправителствения сектор по време на информационни срещи във Враца и Монтана . Целта на инициативата е експерти да отговорят на всички въпроси и притеснения на българите и бизнеса по места...

публикувано на 23.09.25 в 13:38