Навлизането на чуждиците в българския език - неизбежно ли е?

публикувано на 01.12.22 в 16:00

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Репортаж на Соня Валериева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Чуждиците навлизат все повече в речта ни. Основно те идват от английския език, свързани са предимно с технологиите и социалните мрежи и често нямат съответствия на български. Можем да дадем много примери с новите думи, които са вече част от нашия език през последните години. Навлизането на чуждиците в българския език не е новост и няма как да си го приписваме като наша заслуга или че сме съвременници на някакво уникално явление, защото откакто езикът ни съществува, това са естествени процеси, които протичат в него, каза Милена Георгиева, преподавател по български език:

"Има един клас думи, които са наши, домашни или поне така изследователите твърдят, но голям брой думи след това навлизат в езика ни. Специалистите и не само специалистите, но и учениците би трябвало да знаят, че чуждите думи, биват "заемки" и "чуждици". Като със заемките, това са думи, с които се назовават понятия или явления, за които няма българско съответствие, докато чуждиците са думи, понякога и изрази, които имат български съответствия, но по ред причини или в определен период от време, или много дълъг период от време, се налагат чуждите еквиваленти.

По думите на Милена Георгиева причините чуждите думи да навлизат в българския език можем да ги търсим в няколко посоки:

"Ай ти технологиите са част от живота ни, някак не можем да си представим, че може да мине и час, и ден без тях. От друга страна глобализацията на света, а от тук и общуването, съвременните средства за общуване. Появява се така нареченият от специалистите "форумен" език, т.е. език, на който общуват в различни форуми хората, конкретно и учениците.

Чуждите думи често се предпочитат защото са по-кратки, използват се за така наречената икономия на езикова енергия.

"Но до тук говорих само със знака "плюс" за чуждиците, които са в българския език. Не трябва да забравяме, че много често те са и белег за не много висока езикова култура, за желание за претенциозност, маниерност на изказа, който в очите и в ушите на грамотните, на специалистите, изглежда леко нелепо."

Според Милена Георгиева едно от най-важните неща е да съобразяваме речника си със ситуацията, в която се намираме и според събеседниците, с които общуваме. Защото човек е толкова богат, колкото може да се изразява. И колкото повече думи може да намери, за да се изрази в дадена ситуация, толкова повече разгръща това богатство.

Преподавателят по български език не намира появата на чуждиците в българския език нито като положително, нито като отрицателно явление.

"Както знаем, истината е някъде там по средата или отровата е в дозата. Факт е, че съществува това явление, не съм го измислила аз. Ако се обърнем назад във времето и всички, които сме учили история на българския език, знаем за периоди, в които е имало яростни, стигащи до крайности движения, т. нар. "пуризъм", за чистота на езика. Стига се дори до такива смехотворни предложения, като вместо поща - "сновалка" и христоматийното, вместо кибрит - "драсни-пални клечица"."

Според Милена Георгиева не може да се каже, че по този начин езикът се "замърсява" или обогатява.

"Трябва да признаем едно - неизбежно е. Това няма как да се заобиколи. Закони и наредби дори и да бъдат създадени, те не влияят върху живата употреба, т. е. на терен какво се случва и как говорят младите хора. Този проблем, както казах, е тревожил светли умове - мислители и просветители много, много преди нас. "

Езикът е като жив организъм, който взима думите, които са му необходими. А когато отпадне тази необходимост, той ги забравя и те по естествен път изчезват от нашата лексика, допълва Милена Георгиева. Според нея няма опасност чуждиците да изместят българските думи.

Днес все по-често обаче казваме, че дадено нещо "стартира", а не "започва" или ние "инициираме" - вместо да "започнем" нещо. Ако нямаме кредитна или дебитна карта, се налага да плащаме в "кеш", вместо в "брой". Все по-често питаме: "Окей ли си?", вместо: "Добре ли си?". Търсим определена "локация", а не "място". Сега всички "реализираме", а не "осъществяваме". Посвещаваме "мастър клас", вместо "курс" или "кръжок". Заменяме все повече българските с чужди думи: "ивент" - "събитие", "представяне" с "презентация", "показване" с "привю", "представление" с "шоу", "проект" с "дизайн", "идея" с "концепция", "съдържание" с "контент", "желание" с "мотивация".

Живеем в свят, в който всекидневно сме заливани от думи като "автентичен", "лайфстайл", "респект" и вече не им обръщаме толкова внимание. За да се запази един език жив обаче, особено когато е толкова стар, колкото българския, трябва да си припомняме по-често корените му.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Навлизането на чуждиците в българския език - неизбежно ли е?

Приказка за порастването оживява на куклената сцена във Видин

Видин посреща двудневен фестивал за здраве и хармония

Млади преподаватели започнаха работа в гимназията във Владимирово

Търсят се решения за пътната безопасност

Театрална група от Лом създаде музикална книга „Малкият принц“

Ученици от Монтана представят творби от производствената си практика

Лекция за глаголицата като свещен език ще се проведе във Видин

За БНР

Радио Видин