Мездра е известен център на металургията и на жп транспорта по време на социализма, а днес град, който се опитва да съживи част от икономиката си.
Днешното селище Мездра е основано, когато се построява железопътната линия София - Горна Оряховица в края на 19 век. Негови строители са главно пришълци от близките села Моравица, Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и около нея започват да се заселват хора. Мездра, след построяването на линията Мездра - Видин, става втората по важност гара в Северна България след Горна Оряховица.
По време на социализма в града работят 2 завода за електроника, металургически комбинат "Елисейна"- за цветни метали, текстилен комбинат, много поделения на Български държавни железници.
В момента работят 14 кариери за добив на врачански варовик, предприятие за части за леки автомобили, на мястото на завода за електрокари.
Днес жителите на Мездра по данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) са 11 300.
Иван Аспарухов е кмет вече пети мандат, 20 години е в местното самоуправление и е добре запознат с административните и общински дейности. Член е на Управителния съвет на Сдружението на общините. Кабинетът му е отворен за граждани всеки ден:
"Проблемите са едни и същи и за малките, и за големите общини... Твърдя, че Мездра е със сериозен индустриален оттенък. Работил съм, когато икономическата връзка на общината с индустриалните структури се измерваше през отчисленията от РЗ, имаше надлежна информация в какво състояние са икономическите структури. Но след НАП всички данъци влизат в държавата, ние, всички общини, сме със 7% -9% собствени приходи и те са от данък сгради и такса битови отпадъци. Покриваме сектор, който струва скъпо, а едва 1/3 се покрива от населението и приходите на общините олекват."
Мездра е град, в който се залага на индустрията, но се обръща внимание и на селското стопанство, казва кметът Иван Аспарухов:
"Инвестиции се правят в оранжерийния сектор, в земеделския сектор. Трудно е един миньорски край да развива туризъм, но се оказа че може. Ето в Очин дол се изгради комплекс и хората видяха, че може от туризъм да се хранят. Сега, когато има туристи, никой не гледа животни и не преработва селскостопанска продукция.
Възстановихме крепостта "Калето", имаме Черепишки манастир. Западната дъга на Стара планина е за туризъм. Не съм песимист, но ако така продължаваме, след 10 години няма да има хора за кметове. Няма чуваемост."
По данни на последното преброяване жителите са 7 000, казва кметът Аспарухов:
"Ние сме били 30 000, в същото време градът се запазва, по ГРАО - 11 300 жители, статистиката ги дава 7 200 жители, а домакинствата като излязат...
На територията на общината ние трябва да управляваме територия, защото територията е различна от човешкия фактор. Твърд защитник съм на регионалното развитие, по региони. Всеки регион има потенциал, а сме на дъното. На всеки регион трябва да се определят приоритетите и да почне развитието."
Основният проблем в Мездра според Иван Аспарухов е променената психика у хората:
"Промяната в психиката след пандемията е основен проблем. След пандемията толкова жалби не съм виждал през годините Променихме народопсихологията на българина, той става асоциален, затворен, този проблем се оправя с много работа в психологично отношение. Трябва да научим младите на отношение към общественото, трябва да почнем от училище.
Имаме най-доброто сметище в страната, със затворен цикъл. Модерен пазар направихме. Ние имаме пълна газификация още 2003 година и това за бизнеса е икономия от хиляди левове за една година."
Община Мездра работи активно в социалната сфера, има много и разнообразни дейности, казва кметът:
"Имаме цялата палитра от социални заведения. Старчески дом имаме, той е с ограничени места, не са с увреждания, Център за обществена подкрепа... Това е трудоемка сфера и изисква много пари."
Моника Петкова е секретар на Народно читалище "Просвета 1925" в Мездра. Тя разказва за най-новата инициатива на културното средище, която е свързана със създаване на младежки клуб, в който млади хора ще обсъждат нови книги и заглавия.
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте. Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет. Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Компромис или избори през пролетта?..
Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..
За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..
Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември. Държавно горско стопанство Видин (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..
Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..
Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание. Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..