Книжни пътеки между Видин, Враца и Осло

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Гергана Панова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През изминалата седмица библиотечни специалисти от регионалните библиотеки във Видин и Враца посетиха пет библиотеки в норвежката столица Осло. Сред посетените културни институции са Националната библиотека, най-голямата обществена библиотека "Дайхман Бьорвика", избраната за най-зелена библиотека "Грюнелока" и номинираната през миналата година за Библиотека на 2021 - Библиотека за тийнейджъри. Библиотеки, ориентирани към хората, а не толкова към книгите - това е първото впечатление от институтите в северната страна. В тях хората отдавна не ходят основно, за да четат, а по-скоро са места за разпускане - да се срещнеш с приятели, да изпиеш чаша чай, да се отпуснеш в уютна обстановка, да научиш нещо ново, да послушаш музика, да гледаш видео, да играеш игри. В тях можеш да комуникираш спокойно, без някой да ти казва "Ш-ш-ш-ш-ш!", защото има специално обособени зони за четене, където се пази тишина. Там има библиотеки, в които можеш да останеш след работното им време, други - в които трябва задължително да събуеш обувките си, можеш да си приготвиш храна или да отгледаш билки, да рисуваш, да редиш пъзел и лего и това далеч не е всичко, което се предлага на посетителите. Библиотеките в Осло впечатляват, включително със сградите, в които се помещават, с интериорните решения, които наистина създават усещане за дом и с множеството посетители. Впечатляват и с това, че политиците там разчитат на тях за справянето с проблеми като социално неравенство, миграция и неграмотност. 

Директорът на Регионална библиотека- Враца Силвия Павлова също не крие, че е впечатлена от сградите и активностите в библиотеката, от високата посещаемост в тях:

"Библиотекарите бяха изключително мили, почти незабележими, но в същото време виждахме как съдействат на всеки един, който имаше нужда от тяхната помощ. Хората се чувстваха наистина много уютно. Едно от нещата, които си мечтая да направим и при нас и надявам се да можем да случим следващата година е студио за подкасти... Посетихме и библиотека само за тинейджъри на възраст от 10 до 15 години. Място, в което възрастните не се допускат. Децата пишат своите домашни, също така имат възможност в една обособена кухничка да си подготвят нещо за хапване. Създаденият свят, който е единствено и само за тийнейджъри е нещо изключително ценно и важно. А безспорно впечатляващото там, в Осло, са сградите, в които се помещават библиотеките и пространствата вътре, нещо, което ние мечтаем от много години да се случва и при нас. Интересното и хубавото, и това, което бихме могли да правим и тук е, че на всички библиотеки пространствата им бяха многофункционални."

Сред участниците в българската група беше и Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация "Глобални библиотеки" - България, която смята, че най-ценното от подобен род обмен на опит е възможността да се види на практика как библиотеките днес все повече се фокусират върху хората, а не върху книжните си фондове:

"Концепцията, която все повече се налага в световната практика и Норвегия е една от водещите страни, които се развиват  в тази посока, е библиотеките да се разглеждат като обществената агора или библиотеките да бъдат като третото място след дома и офиса, или библиотеката като обществения хол на общността, т.е. онази пресечна точка, която дава възможност на хората за достъп до основните принципи на обществените библиотеки - достъп до информация, достъп до знание, достъп до култура и социализация. Изключително важна в днешно време е ролята на библиотеките като място за социализация, за общуване и оттам за изразяване на мнението за позицията и за развиване на онова усещане в хората, че развитието на обществото зависи от всеки един от нас... Това, което колегите видяха в Осло е, че всъщност библиотеката адаптира средата си, която е по-близка до домашната, така че да ги стимулира да четат, да се развиват, да общуват, да дискутират, да споделят и книгите са онзи допълнителен инструмент, който им дава храна за ума... Така че трябва да направим средата в нашите библиотеки да е максимално гостоприемна към нашите ползватели... Искрено се надявам това да стане възможно в близките две, три години, защото в Плана за възстановяване и за развитие, който България ще започне да изпълнява в следващата година и в близките три години е свързана със създаване на онази среда за приобщаване и социална интеграция на максимален брой граждани, членове на нашето общество, а най-прекият път това да се случи е през обществените библиотеки в страната."