Незрящ младеж участва в пробег в Северозапада

публикувано на 12.12.22 в 09:50

Снимка: Lubomira photography

Фрагмент от ''Заедно'' на 9 декември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Виктор Асенов е на 27 години. Обича бягането, планините и пещерите. Той самият е незрящ и доказва, че границите са само тези, които сами си поставяме. Търси нови изживявания, защото казва, че човек трябва да бъде изваден от зоната си на комфорт, за да се развива. В края на ноември участва в пробег в Белоградчик, а преди това и във Врачанския Балкан, разказва Александър Александров, организатор на събитието:

"Седмица преди "Белоградчик рън" имахме събитие във Враца. Казваше се "Вратцата рън". Там трасето е много трудно и технично- много сериозна пътека с много сериозно изкачване, което е предизвикателство и за хора, които виждат да се справят с това нещо."

Емил Бояджийски, познат от баскетболния отбор на Видин в недалечното минало придружава Виктор по трасето:

"Когато разбрах, че Виктор има нужда от съдействие, не съм се колебал. Помогнах му."

В ежедневието Виктор се придвижва с помощта на своето куче водач, но за бягането в планината има нужда от придружител:

"Аз се занимавам с всякакви аутдор дейности, ходене по пещери. Не говорим за облагородени пещери като Леденика, Магура и подобни, а говорим за необлагородени пещери. Сега съм се запалил по бягането.... Винаги съм обичал да тичам, да съм бърз. Горе в планината винаги гледам да съм първи, да съм бърз, докато моята жена е по техничните терени, където трябва сръчност, да си по-умел в тези неща. Аз обичам място да дръпна, да се тича напред и да бързам. Винаги се придвижвам с куче водач, единствено по бяганията сега се придвижвам с партньор, защото в момента няма куче, което да може да тича така. В чужбина има такива кучета. Дори има бягания за незрящи, но в България кучетата не са свикнали, а и нашите терени не позволяват бягане. Терените ни са доста тежки. Дори един парк не толкова равен както трябва да бъде, както е в чужбина- равен, гладък асфалт. Парковете ни са като пресечен терен, за съжаление... В парковете както в България, така и в чужбина това, което е проверено и работи- човек бяга с една лента на около 10,15 сантиметра. Може и малко по-дълга да бъде. Единият я хваща или я връзва около китката. По този начин бягаме по широки пространства- алеи, където могат да минат двама души... При тесните маршрути, каквито са в планината, макар че в планината също има места, където можем да тичаме с лента, например на "Белоградчик рън" половината трасе беше бегаемо по този вариант, защото бяха широки черни пътища, а при местата, където е тясно, той хваща отпред едни щеки, аз ги хващам отзад и бягаме един зад друг."