Сред младите хора в България днес преобладава негативна нагласа за емигриране. Изводът е на Департамент "Психология" на Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките. Анализът е направен след проучване сред хора на възраст до 35 години.
"Младите напускат. Като няма работа, какво да правят? И аз съм била 6 години. Не е добре, ама взимаш някой лев... Млади хора, които търсят професионална реализация. В България такава няма. В България има за млади хора, силно свързани партийно. Моето дете в момента работи в Канада, завършило е в Копенхаген... И аз съм напускала страната. В Гърция съм била 20 години. Слугиня съм била там. Ние се радваме само, когато ни платят. Не вярвам тази практика да спре, защото в България е много скъпо... Децата ми са напуснали, в Италия са всички. Те са заминали преди 24 години и си остават там. Имат си жилище. Липсват ми, три години не могат да дойдат заради тази пандемия. Те се чувстват добре...", разказаха видинчани.
По данни на Националния статистически институт общо емигрирали, т.е. изселени от страната, от 2007 до 2021 година са 324 550 души. От 2011 година до 2019 година се наблюдава ясно изразена тенденция към увеличаване на броя на емигрантите, като през 2019-а техният брой достига пик. През 2020 година броят на емигрантите рязко спада с избухването на пандемията от COVID-19, но през 2021 година отново тръгва нагоре стремително, съобщиха на кръгла маса "Емиграционни нагласи и жизнена планиране при младите хора в България" от Департамент "Психология".
Почти през всички години от 2007 насам най-активно е емиграционното поведение на възрастовата група 25-29 години. Тя е следвана от групите на възраст 20-24 години и 30-34 години. Наблюдава се много ясно изразена тенденция емиграционното поведение постепенно да затихва с напредване на възрастта.
Въз основа на проучването, от Департамент "Психология" очертаха психо-демографски профил на потенциалния млад български емигрант на възраст 18-35 години. Той е без собствен доход или с нисък доход - до 1000 лева (без значение от пол и големина на населеното място); с предишен емиграционен опит; без висше образование; по-вероятно между 18-25-годишна възраст, отколкото между 26-35 г.; необвързан, живее с родители или съквартиранти; с по-висока склонност към поемане на рискове, най-вече социални и финансови; готов да се раздели с роднини и близки, за да подобри икономическия си статус, за да има нови/вълнуващи преживявания, за да създаде нови контакти; с по-ниска удовлетвореност от живота си в България; с по-песимистична нагласа за бъдещото си развитие и реализация в България; с по-слаби умения за планиране, организиране и контролиране на живота си; който имат роднини в чужбина.
"Факторите, които определят емиграцията, не са само икономически. Има и психологически елемент. Изследването ни показва много важен фактор, който лежи в основата на позитивните нагласи към емиграция и това е високата склонност към поемане на рискове, най- вече социални рискове и финансови рискове", каза доцент д-р Диана Бакалова от Института за изследване на населението и човека.
Набелязан е набор от мерки за това как да насърчим оставането на млади хора и заселването им в страната и то квалифицирани. На първо място са необходими промени в нормативната уредба, в структурата, функциите и дейността на отговорните институции и координацията между тях.
"Нямаме механизъм, който да координира всички неправителствени организации, заедно с отговорните институции, за да може наистина процесът на интеграция и реинтеграция на емигрантите да има стъпки, които да се следват и да се знае, когато един емигрант дойде в страната - било то завърнал се българин, който е живял дълго време в чужбина, било човек с друг произход, през какви стъпки трябва да мине, за да бъде интегриран в българското общество", допълни доц. Бакалова.
Освен промените в нормативната уредба и създаването на ясен координационен механизъм, е необходимо повишаване на качеството на образованието в страната, включително навременното професионално консултиране и ориентиране на младите хора, да им се осигуряват по-добри възможности за стаж.
"И много важно, тъй като вече живеем във времето на непрекъснати промени, живеем във време едновременно на криза и на голяма трансформация, много е важно според нас да се осигурят повече възможности за краткосрочна мобилност на младите, както и за дистанционен и смесен режим на работа, където това е приложимо. Важно е не просто да се повиши заплащането на труда. Но да го гледаме само в тази плоскост, чисто икономическата, малко се елементаризира проблемът. Освен заплащането, важно е да се подобрят условията на труд и да се осигури ергономична и високотехнологична работна среда", предлагат още от Институт за изследване на населението и човека към БАН.
Кристияна Симеонова- началник на кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова, заяви, че двамата с президента са силно ангажирани с темите за демографското развитие на страната:
"По този въпрос е задължителен националният консенсус. При желание, планиране и добри управленски решения, България може да бъде чудесното място за живот, което предлага и перспектива за младите хора."
Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз. Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология. Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..
Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..
Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..
Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..
Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в община Георги Дамяново, област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия. Селото има древна история. Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..
С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол. От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..
Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..
Променлива облачност; възможно е да превали
Облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица