Психолог: Стресът е от основните причини за липса на психично здраве

Депресивните разстройства ще се превърнат в основна причина за загуба на трудоспособност в света към 2030 г. Това е прогнозирала Световната здравна организация през 2008 г. Проблемите в ежедневието се отразяват съвсем естествено върху психичното здраве. Депресии, бърнаут (или "прегаряне") и стрес - българите стават все по-тревожни, отчитат специалистите и допълват, че се наблюдава ръст на невротичните състояния, като панически, обсесивно-компулсивните и всякакви тревожни разстройства. 

Между 30-35 на сто от хората в България свързват психологическия си дискомфорт с проблеми на работното място. Състоянието на хората значително се влошава след пандемията от COVID-19, локдауните, икономическата криза, а сега и войната в Украйна. 

Какво е психичното ни здраве? Това попитахме психологът и психотерапевт Дора Прангаджийска:

"Бих могла да разделя въпроса на две части. Голяма част от младите хора, говоря 25-27 до 30 години, са доста отворени към всичко, което се случва в психичния им свят. Доста са отворени към това да разберат повече за себе си - кой съм аз, какви са моите цели в живота, какви са моите неразрешени конфликти от детството и работата ми показва, че голяма част от младите хора търсят срещата с терапевт, с различни хора, които работят в областта на личностното развитие много по-доброволно, някак си по-осъзнато, водени не от симптома, която другата част от българското населени, като че ли може да мотивира в една промяна вътре в себе си. Тъй като тази част от населението, нашето, след 30 години, като че ли все още до голяма степен е подвластна на стигмата, че терапията, която всъщност е вратата към психическото благополучие в голяма степен, че терапията се отнася едва ли не за хора, които имат психически заболявания, едва ли не и много често търсят помощта на терапевта и въобще срещата с терапевта, когато дойде симптом или когато са изправени на прага на някаква голяма житейска криза. Така че обнадеждаващото е, че младите хора са по-осъзнати и по-будни за своето психично, пък и физическо здраве... Някак си всичко в последните години стана много забързано, живеем на много високи обороти и наистина стресът е една от основните причини за липса на психично здраве, пък и на физично, защото тялото и психиката – те са свързани. Всичко, което се случва в нашия психичен свят, дава отражение на нашето тяло. И ако ние не сме будни да видим малките сигнали, които тялото подава, обикновено отражение на психичните ни конфликти, обикновено идва по-голямата аларма, по-тежък симптом, който да ни насочи натам. Ние действаме и функционираме на две нива, наречени хомеостаза и хетеростаза или имаме работен режим и режим на почивка."

Световната здравна организация дава следната дефиниция за здраве: "Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг". Това е състояние, когато тялото, умът и духът са в равновесие и взаимен синхрон, като получената и предадената енергия са в баланс. Това накратко е хомеостаза - способността на живите организми да поддържат динамично равновесие във вътрешната си среда, независимо от условията на външната. По своята същност определението за хомеостаза е свойството на отворена или затворена система да регулира вътрешната си среда така, че да запази стабилно състояние. И ако зрелият човек би могъл да успее, дори и насила понякога, все пак да въведе този баланс, то не така стои въпросът при децата. Децата в днешното общество стават все по-безскрупулни. Къде и кой трябва да постави границите, в които да се движат децата, коментира Дора Прангаджийска:

"Мисля си, че ние всички, възрастните, носим отговорността за това нещо. Детето не е такова, просто защото така се е родило. То черпи пример, обикновено, от своите родители, социалната среда, която му е предложена, филмите, които гледа. Нека да не забравяме, че агресията ни залива отвсякъде, дори и компютърните игри, които играят, игрите на телефоните, които са неразривна част от младите хора, наистина всички съдържат агресия и като че ли се качват нивата на тази агресия - някак си липсват граници... Като че ли един от на-големите проблеми на съвремието е, че на децата, на подрастващите им липсват граници... Детето е дете и има нужда от здравите граници, в които да се движи, а тези граници ги поставя родителят."

Животът в малките населени места влияе ли по различен начин върху психиката ни и прави ли ни по-угнетени и нестабилни или напротив – по-спокойни и уравновесени? Все повече хора прибягват към спиртните напитки в опит да решат психическите си проблеми или да се отърсят от стреса.

"Зад алкохола, когато има злоупотреба, обикновено стои анализ на какво може да се дължи", коментира Дора Прангаджйиска и посочи:

"В малките населени места, пак казвам, не искам да правя обобщение, но липсата на дейност- културна, обществена, която може да ангажира вниманието на хората, като че ли не е подсигурено - едни такива неща, които в недалечното минало съществуваха и като че ли, по мои наблюдения, това е единственото, в кавички, удоволствие на хората и някак си, като че ли местните кръчми стават единственото средище за среща на голям кръг от хора. Безпаричието също до голяма степен, може би, определя тази липса на пътуване, на друга разнообразна дейност... Аз самата прекарвам голяма част от времето си – три дни от седмицата, в едно село в планината. Там е моето място за зареждане, за почивка, за творчество, така че, наистина, зависи от нагласата на хората - кой в каква посока иска да се движи животът му. Но, когато е доста ограничен човек откъм дейности, тогава наистина би могло да присъства и алкохолът, и това стеснение на мирогледа и на ценностите."

Безспорно една от професиите, в които се работи най-много със съзнанието и психиката, е актьорската. На артистът се налага да се превъплъщава в много и различни роли и за всяка една той трябва да изгради различна психофизика, характер, поведение, за да успее да се превъплъти в различните образи- на убиец, на луд, на пиян, на влюбен или разлюбен. В книгата си "Характери" философът Теофраст описва 30 характера - как актьорът успява да намери баланса в психиката си, какво прави, за да не полудее. За това говорихме и с актрисата от монтанския Драматичен театър Димитрина Проданова:

"Ако говорим сериозно за нашето психично здраве, определено актьорът трябва да изгради в себе си, това е и в процеса на обучение и във времето, в опита и в зависимост от ролите, които играе, да изгради в психиката си тренинга, с който да успява да излиза от образа. Случва се на сцената да преживяваш големи неща, които понякога могат много да разтърсят цялото ти същество и да успяваш бързо да се отърсиш от тях. Всеки има различни техники... Определено се изисква сериозна психика, за да успееш да се абстрахираш от всички преживявания на сцената и да ги отделиш от тези в живота."

Видинчани, запитани в анкета, казаха, че по техни наблюдения психичното здраве на българина е влошено. Като основна причина за това те изтъкнаха стреса и безпаричието. Всеки от запитаните посочи различна техника за отърсване от напрежението като четене на книги, ходене на театър, дълги разходки и разговори с приятни хора.