В Монтана излизат на протест срещу изграждането на фотоволтаична централа в язовир "Огоста". Предвижда се инвестиция за един милиард лева, но според организаторите няма яснота какъв ще е икономическият, социалният и екологичен ефект.
"Всеки един проект и инвеститор в България, който и да дойде, процедурата е една. Отива в РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите- бел.авт.), или ако е стратегически инвеститор- в Министерството на околната среда и подава заявление. След като подаде заявлението, от съответната институция му отговарят, че начинът за реализиране на това инвестиционно предложение е или да се направи оценка за въздействие върху околната среда, или няма нужда от това нещо. По този начин, ако се направи това, вече има участие на хората и на населението. Те ще видят параметрите на тази инвестиция. Ние в момента имаме голословни оправдания от страна на управляващите, че инвестицията е за един милиард лева и единственото, което искаме е по-широка яснота и повече гласност за тази инвестиция", каза Спасимир Спасов, председател на Управителния съвет на Сдружение "Ловно-рибарско дружество - Огоста"- Монтана.
Язовирът "Огоста", който е сред най-големите в България, е проектиран със съвсем други цели, каза Димитър Куманов от Сдружение "Балканка":
"Сега изведнъж, този язовир, огромна част от него министърът на икономиката обяви, че ще се покрие с плаващи фотоволтаици, което като цяло ще измени напълно условията за съществуване на екосистемите в този язовир. Първото и най-вредно въздействие е, че изобщо достъпът на слънчева светлина под тези фотоволтаици ще бъде прекратен. От друга гледна точка, комплексните и значими язовири в България, най-важната им функция и предназначение е да намаляват риска и щетите от наводнения. Това е най-важната функция на тези язовири и те при никакви обстоятелства не трябва да се използват, за да се разполагат вътре в тях каквито и да е съоръжения."
Протестът ще е утре, 14 януари, от 10 часа до бившата камгарна фабрика на входа на Монтана.
В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане. Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..
21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..
Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..
Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..
Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува. "Моята..
Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..
Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..