Каква ще е 2023 година за икономиката ни?

"Българската икономика е силно зависима от експорта и е уязвима при външни сътресения. Последствията от руската инвазия в Украйна и мрачните перспективи за икономическото развитие на Европейския съюз- основната експортна дестинация за българския бизнес, със сигурност ще имат негативно отражение. Към това се добавя и намалената покупателна способност на населението заради устойчивата инфлация, като разходите на домакинствата се очаква също да забавят ръста си значително до 1%. В резултат на това имаме индикации дори за слаба рецесия в началото на 2023 година в България“, обяснява д-р Манфред Щамер, главен анализатор на застрахователната компания. Силните фискални мерки, които осигуриха ръст от 6% на публичните разходи през 2022 година и са основен фактор за нарастването на БВП с 3% през периода, също се очаква да бъдат ограничени. Затова ключовият компенсационен механизъм за развитие на българската икономика през 2023 година ще бъде свежият поток на европари. При постигане на стабилност и успокояване на процесите анализаторите виждат по-дългосрочна перспектива за скромен ръст на БВП на България през 2024 година от около 2%. Според прогнозата на въпросната компания през 2023 година се очаква у нас да продължи тенденцията заплатите да опитват да догонят ръста на цените, но да се движат с леко изоставане. Ако през 2022 година се отчита 14% средно увеличение на трудовите възнаграждения при инфлация от над 15%, прогнозите за настоящата година са за 9,5% ръст на заплатите спрямо средногодишна инфлация от малко над 10%. Нивото на безработица ще се установи около 5%. Наред с рисковите фактори за развитието на българската икономика, анализаторите за поредна година отчитат и положителните индикации, свързани предимно с фискалната стабилност. От една страна наличието на валутен борд подпомага устойчивостта към турбуленции на глобално ниво, а от друга- традиционно консервативната фискална политика също намалява рисковете дори в периодите на засилени антикризисни бюджетни мерки заради COVID-19 и войната в Украйна.  Въпреки че през последните предизвикателни години България излезе от дългата серия на бюджетен излишък, очакванията на експертите са през 2023-та и 2024-та година годишният дефицит да се стабилизира. Публичният дълг у нас също достигна нива от около 24% от БВП спрямо 20% от БВП през 2019 година, като прогнозата е през настоящата и следващата година да се стабилизира без съществена промяна. Въпреки увеличението, специалистите са категорични, че актуалното съотношение продължава да бъде едно най-благоприятните в рамките на Европейския съюз. След приемането на България в „чакалнята“ на еврозоната и в банковия съюз през 2020 година, анализаторите на застрахователната компания очакват присъединяването на страната към еврозоната да се случи най-рано през 2025 година, показва анализът на застрахователната компания.

Кои са основните проблеми пред малкия и среден бизнес у нас в началото на новата 2023 година? Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"В зависимост от това, кой и как е успял да премине 2022 година, през 2023-та го чакат различни неща. Миналата година още имаше някои колеги, които просто затвориха някои бизнеси и преструктурираха работата си. Други пък успяха да разширят работата си. Много е важно в кой сектор икономически осъществяваш своята дейност и всъщност в зависимост от тенденциите на този сектор, малкият бизнес успяваше да се справя по-добре или по-зле. 2023 година ще бъде за много от нас година на оцеляването и тук е много важно да се осъзнае как този процес може да се управлява. Доста анализи бяха направени, включително и ние направихме една анкета и за съжаление се оказва, че притиснати от всички тези негативни влияния на факторите, които са изследвани в тази статистика, много малко от управляващите, особено семейните фирми, успяват да влязат в режим на осъзнато вземане на решения“- обясни Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

Каква е ситуацията в Южна България, която е по-развита икономически от северната част на страната? Потърсихме за коментар Катя Стайкова, представител на голям производствен клъстер в Пловдив.

"Моята лична прогноза е за изключително добра година. Предстои откриването на няколко нови завода. Истината е, че има огромна разлика между Севера и Юга. Така е от години и за съжаление Северът все още не може да догони Юга в икономическото развитие и в привличането на инвеститори. При нас предстои откриването на няколко завода със съвсем различни производства. Ще се открие завод за електрически велосипеди, където производството е високотехнологично и заплатите там се очаква да са по-високи от средните за страната. Предстои откриването на завод за производството на специални текстилни нишки, използвани при самолетните седалки, в момента се строи и още един завод за електрически велосипеди... Като цяло при нас процесът по откриване и стартиране на нови инвестиции е устойчив от 25 години насам, което повлиява положително на развитието на икономиката в региона"- уточни Катя Стайкова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.