Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Двудетният модел все още е идеал за българското семейство

Снимка: Радио Видин

Двудетният модел остава най-предпочитаният от хората в репродуктивна възраст у нас, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). И през 2021 г. преобладаващата част от мъжете и жените смятат, че семейството трябва да има две деца- 63,3%. Този дял обаче е значително по-нисък в сравнение с 2011 г., когато процентът е надвишавал 75 на сто. В семейството е най-добре да има три деца, смята приблизително всеки пети българин. Едва 7,9% от хората са на мнение, че семейство с едно дете е идеално. Многодетният модел с четири и повече деца е приоритет едва за 2% от хората, показва още изследването. Идеалите и намеренията обаче много често се разминават от фактическия брой деца в семействата. Сред всички хора в репродуктивна възраст само около половината са с две деца. Същата тенденция я има и при желанието и действителното раждане на три деца. Как социалният профил на българите определя броя на децата в семейството и има ли у младите известна доза несигурност при вземането на подобно решение. Разговаряхме с психолога от Монтана Ирина Дамянова:


"Българските семейства в недалечното минало не са били само заможни и чорбаджийски, по-скоро повечето семейства са били по-бедни и оцеляващи чрез тежък физически труд, в който са се включвали нерядко и жените и децата. Все пак между семействата тогава е имало едно общо нещо и то е, че те са прекарвали времето си заедно, имало е заедност и приемственост. Семействата са били патриархални, като водеща е била ролята на мъжа. Ролята на жената е била по-строго диференцирана, тоест тя предимно е раждала деца, грижела се е за тяхното отглеждане и тяхното възпитание, грижела се е и за домакинството. Жената и тогава е работила много, както и сега."


Изменя ли се през годините психологията на българина по отношение на броя на децата в семейството и съществува ли известен страх у младите хора, когато се налага да предприемат подобна стъпка?


"Разбира се, че има такъв страх и аз поне наблюдаваме такава тенденция. Ние, хората сме така устроени, че искаме максимална сигурност, когато трябва да осигурим рода си и обезпечеността на своите деца, особено когато околната среда е несигурна, когато околната среда е заплашваща, било от пандемията, която мина или от финансовата нестабилност. Няма как един човек да създаде деца, когато не е сигурен в тяхното бъдеще"- допълни още психологът от Монтана Ирина Дамянова.


Проведеното проучване потвърждава тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на раждане на първо дете, като през 2021 г. средната възраст на жените е 27,5 години. Росица Иванова от Видин е майка на две деца, които е отгледала през годините на преход и различни политически ситуации в страната. Според нея човек сам прави избор, когато създава семейство и трудностите могат да бъдат преодолени в името на децата.


"Не беше планирано предварително колко да бъде разликата в годините между децата, но като цяло искахме да се две дечица. В крайна сметка не избираш да раждаш деца само по икономически причини. Наистина моите се родиха в трудните времена и беше доста трудничко да се отгледат и двете, но в крайна сметка да са живи и здрави, всичко си мина нормално."


Потърсихме и мнението на млади хора- едно от новите попълнения в екипа на Радио ВИДИН- Моника Йончева вече е майка на три деца. Днес тя е в отпуск по майчинство. С нея разговаряхме за предизвикателството, решението, трудностите и радостта да си майка на три деца във Видин.


"Доста е забавно, бих казала от една страна, доста трудно е от друга страна и доста изморително. Всички, обаче знаем, че няма нещо по-хубаво от децата, така че в тази връзка мисля, че съм много богат човек. Решението да имам три деца взех още, когато бях в седми клас. Бяхме в училище и госпожата по география представяше някакъв урок за населението на България и още тогава ни обясни, че за да може едно население да запази броя си, всяко семейство трябва да има три деца- едното, което ще замести майката, едното бащата при, не дай Боже, смърт и едно, което остава в прираст на населението. Това означава, че ако имаш едно дете буквално намаляваш населението, ако имаш две- запазваш броя, а ако имаш три- тогава подпомагаш прираста на населението."


Какво още държавата може да направи за младите семейства, за да насърчи допълнително тяхната мотивация да създават семейства с повече деца?


"Много неща са и ще дам пример. За второто си дете, както и за първото социалните ти дават еднократна помощ от Общината. За първото дете беше около 300 лева, за второто беше 700, а сега за третото- 200 лева. Тя е реално по-малка от тази за първо дете. Как това може да ме насърчи аз да имам трето дете, като самият жест е важен. Тя няма да е всеки месец и аз го знам, но все пак ще можеш да купиш едно легло за детето, например" - обясни още Моника Йончева от Видин:


Промяната в репродуктивния идеал на мъжете и жените в България през последните 20 години е в позитивна посока- все повече искат три деца, все по-малко едно. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният идеал е многодетно семейство. За тях е нормално децата да са над четири. Репродуктивните идеали на ромите, много по-често включват три, четири и повече деца в сравнение с останалите етноси, показва още проучването на НСИ.


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Световният ден на здравето: Фокус върху репродуктивното здраве и въздействието на климата

На 7 април се отбелязва Световният ден на здравето. В България се чества професионалният празник на работещите в здравеопазването.  Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България е Ден на здравния работник от 1964 г. Всяка година на тази дата глобалната здравна инициатива приканва всички да се..

публикувано на 07.04.25 в 15:06

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11