"Българските семейства в недалечното минало не са били само заможни и чорбаджийски, по-скоро повечето семейства са били по-бедни и оцеляващи чрез тежък физически труд, в който са се включвали нерядко и жените и децата. Все пак между семействата тогава е имало едно общо нещо и то е, че те са прекарвали времето си заедно, имало е заедност и приемственост. Семействата са били патриархални, като водеща е била ролята на мъжа. Ролята на жената е била по-строго диференцирана, тоест тя предимно е раждала деца, грижела се е за тяхното отглеждане и тяхното възпитание, грижела се е и за домакинството. Жената и тогава е работила много, както и сега."
Изменя ли се през годините психологията на българина по отношение на броя на децата в семейството и съществува ли известен страх у младите хора, когато се налага да предприемат подобна стъпка?
"Разбира се, че има такъв страх и аз поне наблюдаваме такава тенденция. Ние, хората сме така устроени, че искаме максимална сигурност, когато трябва да осигурим рода си и обезпечеността на своите деца, особено когато околната среда е несигурна, когато околната среда е заплашваща, било от пандемията, която мина или от финансовата нестабилност. Няма как един човек да създаде деца, когато не е сигурен в тяхното бъдеще"- допълни още психологът от Монтана Ирина Дамянова.
Проведеното проучване потвърждава тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на раждане на първо дете, като през 2021 г. средната възраст на жените е 27,5 години. Росица Иванова от Видин е майка на две деца, които е отгледала през годините на преход и различни политически ситуации в страната. Според нея човек сам прави избор, когато създава семейство и трудностите могат да бъдат преодолени в името на децата.
"Не беше планирано предварително колко да бъде разликата в годините между децата, но като цяло искахме да се две дечица. В крайна сметка не избираш да раждаш деца само по икономически причини. Наистина моите се родиха в трудните времена и беше доста трудничко да се отгледат и двете, но в крайна сметка да са живи и здрави, всичко си мина нормално."
Потърсихме и мнението на млади хора- едно от новите попълнения в екипа на Радио ВИДИН- Моника Йончева вече е майка на три деца. Днес тя е в отпуск по майчинство. С нея разговаряхме за предизвикателството, решението, трудностите и радостта да си майка на три деца във Видин.
"Доста е забавно, бих казала от една страна, доста трудно е от друга страна и доста изморително. Всички, обаче знаем, че няма нещо по-хубаво от децата, така че в тази връзка мисля, че съм много богат човек. Решението да имам три деца взех още, когато бях в седми клас. Бяхме в училище и госпожата по география представяше някакъв урок за населението на България и още тогава ни обясни, че за да може едно население да запази броя си, всяко семейство трябва да има три деца- едното, което ще замести майката, едното бащата при, не дай Боже, смърт и едно, което остава в прираст на населението. Това означава, че ако имаш едно дете буквално намаляваш населението, ако имаш две- запазваш броя, а ако имаш три- тогава подпомагаш прираста на населението."
Какво още държавата може да направи за младите семейства, за да насърчи допълнително тяхната мотивация да създават семейства с повече деца?
"Много неща са и ще дам пример. За второто си дете, както и за първото социалните ти дават еднократна помощ от Общината. За първото дете беше около 300 лева, за второто беше 700, а сега за третото- 200 лева. Тя е реално по-малка от тази за първо дете. Как това може да ме насърчи аз да имам трето дете, като самият жест е важен. Тя няма да е всеки месец и аз го знам, но все пак ще можеш да купиш едно легло за детето, например" - обясни още Моника Йончева от Видин:
Промяната в репродуктивния идеал на мъжете и жените в България през последните 20 години е в позитивна посока- все повече искат три деца, все по-малко едно. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният идеал е многодетно семейство. За тях е нормално децата да са над четири. Репродуктивните идеали на ромите, много по-често включват три, четири и повече деца в сравнение с останалите етноси, показва още проучването на НСИ.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока...
За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..
България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, сочат данните за 2024 г. , публикувани от Transparency International . С 43 точки индекс България е на 76-о място сред 180 страни и територии за възприятие на корупцията за 2024 г. Спрямо предишната класация това е влошаване с две позиции. От държавите в ЕС усещането за..
Във Видин се проведе работна среща за обсъждане на съвместни действия за противодействие на незаконната сеч, с приоритет в местата, създаващи опасност от свлачищни процеси и наводнения. Срещата, председателствана от областния управител Ани Арутюнян беше във връзка с проведено заседание на Министерския съвет, на което е обърнато внимание от..
Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност. Защо..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...