13
Екипът на Радио ВИДИН се отправя към Долни Бошняк. Селото се намира в община Видин, на 24 км от областния град. Най-близките населени места са Тополовец, Бойница и Каленик. Селото е крайно, няма изход, покрай него преминава река Тополовец.
От 3 години в Долни Бошняк не идва автобус, и това е един от основните проблеми на хората тук.
Жителите му са власи, говорят на влашки и на български, отличават се с качества, присъщи на селските хора – работливост, трудолюбие, задружност, обич към дома, към народните обичаи и към земята. В селото къщите, които са построени през 50-60-те години на 20 век, са големи, двуетажни, има и триетажни. Хората навремето са ги строили като са смятали, че децата и внуците им ще останат да живеят там. За съжаление, модерните времена и навлизането на технологиите променят начина им на живот и днес големите къщи пустеят.
И макар че селцето е малко, в него постоянно живеят около 50 възрастни хора. Имат магазин, в който се продават най-необходимите стоки за бита.
В селото живеят няколко семейства, които работят във Видин и се връщат вечер. Те помагат на хората с покупки, които не се намират в местния магазин. Пет къщи са купени от английски семейства, някои от тях идват само лятото, а други живеят целогодишно
В двуетажна сграда се помещава кметството. Пристигайки, заварваме група строители, които ремонтират една от стаите за здравен кабинет. Все още нямат лекар, който да ги посещава, но се надяват и този въпрос да се реши. Има стая за полицейския служител, който идва веднъж седмично, но кражби в няма, казва ни кметският наместник Марчела Аврамова. Тя е от село Долни Бошняк и е на тази длъжност втори мандат:
"Живеят 54 души, 29 - с постоянен адрес. Най-възрастният ни жител е Флорика Мирчева, на 93 години, а най-малкият ни жител е Петя, на 1 годинка. В миналото имаше живот, детска градина имаше, имаше и читалище, сега сградата му е без покрив. Кметството се поддържа, сега ми правят здравен кабинет. Няма престъпност тук, спокойно се живее... Последно село сме, без изход. През баира е село Тополовец, ние сме долу. Имаме обхват, имаме кула... Автобус нямаме от 3 години, не е рентабилно. Поне веднъж в месеца да идва, половината си вземат пенсиите от града. Навсякъде намалиха автобусите и в Градец... В понеделник, сряда и петък ни карат хляб, имаме магазинче с основни продукти... Дано се съгласи лекар да идва поне веднъж месечно, да мери кръвно и да преглежда хората... Идва жена от пощата в Градец и носи пенсиите, и сметките за плащане на тока... Хората тук се отопляват на дърва. Фирми ни карат дърва, на 120 лева кубик, плащат си хората. Викат хора за пари да им цепят дърва, да им режат...
Тази година с техника ще ни разширят пътя, ще ни положат асфалт пролетта на основната ни улица, "Първа улица" и на гробищния парк ще се баластрира... Нямаме параклис и църква. От 20 години няма музика в селото, съборът ни е на 6 май, всеки се събира вкъщи домашно, не е като преди... Новобрански се правеха едно време, сватби, кръщенета... Имаше заводски автобус, който караше хората на работа в "Химията" и в другите заводи... Тук лятото е много хубаво, тихо, птички пеят, хладно е, реката минава оттук... Четири чувала купуваме гранули, аз и майка ми, и ги храним. Има чакали и лисици, идват от гората...
Няма интерес да купуват къщи... След 10 години мисля, че няма да има никой тук. Желая на хората от селото да са живи и здрави още дълги години, защото без тях няма да го има това село."
В Долни Бошняк има много бездомни кучета. Те са свикнали с хората и със селото и чакат да бъдат нахранени. Никой не се оплаква от бездомните животинки, те са част от местния колорит. Хората ги хранят с хляб, с гранули, с каквото имат.
В Долни Бошняк срещаме 78-годишната баба Пръвка. Тя е родена в тук, обича си селото, природата, хората и животните. Обича да пее. Когато съпругът ѝ е бил жив ѝ е казвал, че когато него го няма, не бива да плаче, а да се усмихва и да пее.
Попитахме хората как се живее в селото и какво биха искали да се промени:
"Плащам си тока сега. Двайсет лева ми е сметката. На дърва се топлим, сега се пали до април... Живее се, ама пенсиите са малки, рейс нямаме. Ако си болен, трябва да платиш на някой да те кара до болницата... Искам да се асфалтира улицата догоре... Хората купуват най-често хляб, олио, ориз, лимонада, карат ни кайма, салам... Следобед се събират по-младите да си пийнат биричка и да си говорят, да има социален живот..
Защо на бездомните хора дават храна в София, а тук не ни дават, а даваха по-напред... Значи украинците могат да поддържат, а ние тука да умираме... За всичко ни вземат пари, за вода, ние пием вода от реката се взима... Всичко скъпо, стари сме, ако не си садиме нещо откъде да взимаме... Какво да променим? Сама съм, самотна съм и с 400 лева пенсия... По-рано сме поддържали ТКЗС... Лошо време дойде... Харесвам си селото... Аз живея тук, който ме вика - работя, изкарвам си пари. Такъв е животът. Бих променил да имам постоянна работа, но тук е бедно селото."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Позната, непозната и мистична е историята ни. Заповядайте да послушате историите в "Неделник" . Те също ще ви развълнуват. Днес - 3 ноември, е Денят на българския художник . На тази дата се отбелязва църковния празник в памет на свети Пимен Зографски. Той е обявен за покровител на българските художници. Срещам ви с един прекрасен..
Във Петата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към една картина, към един разказ, който показва колко е преходен нашият живот и че това, което остава е човешката доброта и любов. Днешното евангелско четиво предава притчата за богаташа и бедния Лазар. В тази Своя притча Господ Иисус Христос..
Видинското читалище "Светъл ден - 2009" заедно с организации от още три държави - Румъния, Словакия и Унгария, участва в проучване доколко Европейската стратегия за младежта се свързва с младите хора в Европа. В допитването са включени 1403-ма младежи на възраст между 18 и 24 години. Проучването, което е част от инициативата eSAT, е публикувано в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви срещаме със Симона Славейкова и нейното куче Айвари . Той е порода ши цу и е на 5 години. Ши цу е тибетска порода и е известна още като "императорското куче", защото много често са били подарявани на владетелите в Китай. Айвари е изключително наблюдателен и едно от любимите му занимания е да седи..
Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство...
Днес в рубриката "Професия хоби" ще ви запознаем с един необикновен начин да запазим красотата на природата завинаги - капсулирането на естествени елементи в нежни бижута от епоксидна смола . Мадлен Рачева от Видин се занимава с това изкуство, което е повече от хоби - то е магичен процес на съхраняване на най-красивите моменти..
За осма по ред година инициативата "Млад благотворител" подкрепя доброволчески каузи на ученици. Конкурсът се организира от фондация "Благотворител" . Той е за благотворителни инициативи на ученици от 8-и до 12-и клас, като те сами избират идеята, обясни председателят на фондацията Станислава Рашева . Седем от предложенията ще бъдат подкрепени..
Разкъсана облачност
Ясно