На територията на природен парк "Врачански Балкан" са пуснати в специално съоръжение 30 елена лопатари. Инициативата е на Национално –ловно рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и има за цел да се осигури естествена хранителна база за лешоядите, чрез създаване на основни стада, доотглеждане, адаптация и разселване в природата на елени лопатари. Национално –ловно рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС – СЛРБ) кандидатства с проектно предложение по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. Проектното предложение бе одобрено и през февруари 2020 г. Съюзът на ловците и риболовците в България подписа договора за безвъзмездна финансова помощ като бенефициент на проекта.
"Площта на цялото съоръжението е около 30 ха, като то е проектирано по такъв начин, че позволява доставяне и аклиматизиране на животните в него, след което поетапно част от тях или всичките на даден етап ще бъдат разселени извън съоръжението. Лопатарът е избран, защото той е един доста пластичен представител на семейство "Еленови", бързо се приспособява към средата, което е много важно в случая и това е една от основните причини да се спрем на него. Елените са доставени от Полша. Доставчикът е с дългогодишен опит в сферата на отглеждане на дивеч и доставянето със специализиран транспорт на живи животни", каза Ива Петрова – експерт към НЛРС – СЛРБ и ръководител на проекта.
Елените са с различна възрастова структура, за да се гарантира устойчивост на популацията и да има възпроизводство. За елените се полагат ежедневни грижи по подхранване, прави се ежедневен обход на съоръжението. Осигурени са фуражи за подхранване на елените - царевица, овес, люцерново сено, сол, както и специализирано оборудване за наблюдение за проследяване процесите по развитие на елените. Мониторингът ще се прави от експерт, с който Съюзът има сключен договор. Помощ оказват и местните ловци. Освобождаването на елените ще става поетапно. След като приключи проектът ограда ще остане за трайно ползване от ловците.
"Еленът лопатар е реаклиматизиран вид за България, като най-голямата популация в страната ни е в Източни Родопи. Но през последните години се работи много с вида и се разселват животни. На много места има вече стабилни популации, които обитават незаградени територии. Целта на съоръжението, изпълнено по проекта, е да аклиматизира животните, те да свикнат с местообитанието, след което да бъдат разселени в откритите площи", допълни Ива Петрова.
Освен осигуряване на естествена хранителна база на лешоядите, се изграждат площадки за подхранване, предвидено е изолиране на опасни електропреносни стълбове, изграждане на изкуствени гнезда за подобряване условията на гнездене на лешоядите.
"В краткосрочен план се очаква да се гарантира на първо място опазването на черните лешояди, които се срещат в България, а в по-дългосрочен план очакванията са свързани със стабилизиране и увеличаване на числеността му", каза още Ива Петрова.
Проектът "Подобряване природозащитното състояние на черния лешояд, чрез изпълнение на мерки от Плана за действие за вида" се финансира от Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз. По проекта е предвидено в четири Защитени зони (ЗЗ) по Директивата на Европейския съвет относно опазване на дивите птици да се изградят съоръжения за доотглеждане и разселване на елени лопатари. Една от тези зони е Защитена зона "Врачански Балкан", в чийто териториален обхват е изградено съоръжението "Мътница".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...
Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...
Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..
Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..
Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..
Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..
Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..