Божията милост ни очаква

"На всички е позната Иисусовата притча за Блудния син: по-малкият син на един богат баща поискал да вземе дела от наследството, който му се полага; взел го и отишъл в далечна страна, където го разпилял в разпътен живот. След като изпаднал в голяма нужда и глад, главил се да пасе свинете на един от жителите на онази страна. Най-подир синът се сепнал; разбрал, че е сторил голям грях и се разкаял. А след разкаянието решил да се завърне и да моли баща си за прошка. Така и сторил. Бащата го приел с любов и в бащиния дом настанало веселие, защото умрелият син възкръснал, изгубеният син бил намерен.

Чий образ има Иисус Христос предвид, когато разказва тая тъй изразителна по художественост и психологизъм притча - дали на някой млад и неопитен човек, дали само на някои хора или има предвид изобщо човека в неговите богоотстъпления? Да, Иисус Христос рисува образа на тия, които отстъпват от волята Божия, за да живеят своеволно, разпилявайки добрите богатства на душата си, наследени от Небесния Отец. Иисус Христос има предвид и нас, които носим Неговото име. Носим ли това име ние свидетелстваме, че сме при Него, т. е. в Бащиния дом и сме покорни на Бащината воля. Но и ние се отдалечаваме от Божията воля; богоотстъпваме, колчем не и се подчиняваме.

Кой ли от нас не греши и не се провинява пред Божието величие, пред Неговата бащинска любов и пред неизтощимото Му дълготърпение? Грехът ни препъва и по нашите пътища, защото той простира примките си вредом, дето бихме минали, упътени към доброто. Та нали от доброто иска да ни отбие, още докато сме на здрав път да ни повали? Понякога издън земя злото пропълзява, за да ни скрие в гъстака на своите потаи, сякаш сме се скрили от окото на човеците, на съвестта, на Бога. Да, често биваме виновни пред Бога, често биваме заблудени синове на благия Небесен Отец.

Разгледа ли всеки своя живот, ще види твърде много случаи на богоотстъпване. Макар да призоваваме Божието име и с това да изповядваме желанието си да бъдем в Бащиния дом, все пак твърде често богоотстъпваме. И се оправдават думите на Иисуса: "Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! Ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21).

Всеки, който напуска вътрешния храм на своята душа, тръгва по пътя на изпитанията, по опасния път, който води до духовно обедняване. Някогашните светли двори на душата запустяват и не радват вече човека.

Които пребъдват в Бащиния дом, пребъдват в собствените си души като в храм Божи и така прославят Бога. А който Бога прославя, ще бъде и сам прославен; който Бога благославя, ще бъде от Него благословен.

Нека да пребъдваме в Божиите пътища, за да имаме радостта на Божиите синове. Амин!"

† Кирил, патриарх Български

В рубриката "Съвременна Библия" – представете си, че животът ви е бялото платно, а вие - художникът. Знаете ли какво да нарисувате? Имате ли голямата картина в ума си? Повечето хора вярват, че красотата на картината ще зависи от изобилието на цветове и блясък. Но една картина може да бъде цветна и бляскава безсмислица. Ето защо имаме нужда от Бога! Защото именно Той осмисля голямата картина.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.