Искрен Красимиров: Предателството на Левски не е еднократен акт, а процес с участието на всички негови съратници

"В книгата разкривам кой и кога създава този мит, че поп Кръстьо е предателят на Левски, тази черна легенда. Има документални доказателства. Клеветата тръгва от истинските предатели - фамилията Поплуканови Хашнови. Намира първо място в Каравеловия вестник, бетонирана е в народната памет от белетриста Захарий Стоянов и народния поет Иван Вазов, но фактически доказателства за предателска роля на попа няма. Не съществуват такива. Не искам да издавам всичко, но ще цитирам две крилати фрази, които дават жокер в загадката за предателството. Френската поговорка "Шерше ла фам", т.е "Търси жената", и "тръгни по пътя на парите". Направите ли тези две неща, ще разберете кои са истинските предатели на Апостола на свободата Васил Левски". 

Този извод прави Искрен Красимиров в новото си историческо разследване, озаглавено "Да предадеш Левски", както за физическите, така и за идейните предатели на Апостола на българската свобода.

"Книгата е естествено продължение на първата ми книга, която беше представена и във Видин - "Да убиеш Ботев", в която търсим отговор на въпроса, кой уби войводата. Тези два въпроса стоят със страшна сила в нашата история: кой предаде Левски и кой уби Ботев. Намерихме с читателите отговора на въпроса за войводата, сега търсим истината и за Апостола".

Авторът прави анализ на наличните свидетелства, свързани със събитията от 1872 г., както и на личните взаимоотношения на Апостола. 

"Книгата идва след години събиране на документи, доказателства, спомени, подреждането и анализирането им, ваденето на най-интересното от тях, което свързвам в един исторически пъзел. Всяко парченце си идва на мястото. Аз разглеждам проблема за предателството на Левски не като еднократен акт, нали знаете, популярната фраза на Поп Кръстьо "хванете тогоз", а като процес, в който имат пръст всички съратници на Апостола със своите действия и бездействия. Слагам по местата всички налични факти, спомени, обстоятелства и очертавам общата картина на предателствата".

"Има три основни нови момента, които отличавам. Първият е не толкова акта на физическото предателство, колкото един цялостен механизъм. Левски става жертва както на предателство от дейци в Ловеч, така и на злощастно течение на обстоятелствата при срещата му с едно заптие в местността "Пази мост", когато тръгва към своята Голгота в Къкрина. В първия раздел изследвам физическите предатели. Във втората част на книгата обследвам фактическите - тези, които предадоха идеята и делото на Апостола. Такива са всички негови по-близки съратници, вземете Димитър Общи, вземете Любен Каравелов. За който се сетите, той в малка или в по-голяма степен предава Апостола. Това е истината, това са фактите. В последния раздел разследвам издайниците пред нарочната комисия в София, които казват за Апостола и това, за което не са питани от руските съдии. Така спомагат да се затегне примката около врата на Левски. Най-новият момент, абсолютно непознат при това за нашата историография, макар че ще имаме спор с нашите историци, е тезата ми, че в дъното на всичко е един плевенски чорбаджия, името на когото няма да спомена, за да интересно на читателите. Фактически той организира Арабаконашкия обир с помощта на тетевенските чорбаджии, които нареждат на Димитър Общи да обере пощата. Така тръгват арестите, разпадът на организацията, довел и до смъртта на самия Левски".

Предателството на Левски можеше да бъде избегнато, убеден е Красимиров.

"Зададох си въпроса, кой има и мотив, и възможност, да извърши предателството? Търся отговор в книгата. Този въпрос води и до серия взаимносвързани събития: арестите в Ловеч, подхвърлените писма в къщата на Величка Поплуканова, посочването на поп Кръстьо от същата тази Величка като безсъмнен предател още преди да е извършено фактическото предателство. Смея да твърдя, че това е другият голям принос на моята книга: за първи път поглеждаме към съратниците на Левски под друг ъгъл, не като революционери, а като обикновени хора, които не са били дораснали за идеите на Левски за борбата. Те са били повече заети с бизнеса, с търговийката, с личните си амбиции. Тези хора довеждат самия Апостол до едно неадекватно състояние, той фактически загърбва борбата с поробителя и потъва в една ненужна бюрокрация, в едни интриги, а интригите, самият Левски го пише, спират хода на народната работа. Колкото са виновни турските власти с намерението да заловат Левски, дваж по-виновни са съратниците, които го доведоха до състояние на отчаяние. Той иска в Ловеч да търси парите, това е ясно на всички. Старата лъжа за архива е абсолютна лъжа, архивът е зашит в самаря на коня на Левски. Открит е впоследствие. Когато не му дават парите, Левски вече е тотално отчаян и сам влиза в устата на лъва, ако мога така да се изразя".

Можеше ли Левски да бъде спасен след залавянето му?

"Охраната не е била никак затегната, никак многобройна. На думи бяхме много, на работа никакви. Това пише Христо Иванов-Големия. Това е истината за повечето от съратниците на Левски. Другото важно е за капаните: той си ги залага сам, защото Левски иска да надхитри събитията. Един такъв капан е създаването на ЦРК в Ловеч, където е гнездото на предателството впоследствие. Всички комитетски пари са в Ловеч, това е друг капан, който Левски си залага сам. Това му изиграва лоша шега. Парите остава при поп Лукан Лилов, бащата на председателя на Ловешкия комитет. Фактически златото си седи заровено в Ловеч до 1973 година, когато е открито. Един от най-известните ни нумизмати проф. Тодор Георгиев безспорно доказва, че именно това са парите, които Левски събира грош по грош. Ето го мотива за предателството: парите. Те не са при поп Кръстьо, а при Поплуканови".

Заключението на родения в Мездра автор е, че двамата най-големи български герои са предадени от българи.

"Това е така, но не значи, че ние сме народ от предатели. Предателите си имат имена, те са една шепа хора, броят се на пръстите на двете ръце. Трябва да ги изобличим, да ги покажем на обществеността, да ги заклеймим, да не кръщаваме на тях имена на улици и площади. В Тетевен има улица на името на Иван Лилов Фурнаджиев, който буквално издава абсолютно всичко за Левски, описва го перфектно пред руските съдии. Този е низък предател. Време е да предотвратим тази позорна практика".

Искрен Красимиров е доктор по кинознание и киноизкуство (НБУ) и магистър по история (Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Основател е на проекта „Незабравимата България“. Автор е на над 20 исторически художествено-документални филма. Организатор на уроци по родолюбие в училища и читалища в страната и чужбина.