През третата работна седмица на февруари (13-17 февруари) цените на едро на храните са се повишили за четвърта поредна седмица, след като в средата на миналия месец (16-20 януари) поевтиняха за първи път след 15 поредни седмици на непрекъснато поскъпване.
На 7 февруари служебното правителство се захвана с цените на храните, обявявайки нов „механизъм за наблюдение и контрол“ по цялата верига на доставки на хранителни стоки.
Министърът на икономиката Никола Стоянов обяви, че контролът ще се засили.
"Ще работим да има електронна платформа за информиране на гражданите. Да се вижда цена на вносител, цена на едро и цена в магазина. Надявам се търговските вериги да са партньори с нас на тази платформа. Пазарът е конкурентен, има доста играчи и ние ще разчитаме на конкуренцията да укроти цените и да ги свали. Трябва обаче да покажем на гражданите какви са реалностите, за да може тази конкуренция да се изостри".
От Сдружението за модерна търговия, което обединява големите вериги хипермаркети, излязоха с позиция за популистка риторика от страна на властта.
Цените на храните ще се понижават постепенно и под въздействието на пазарни фактори, а не заради държавната намеса, каза изпълнителният директор Николай Вълканов.
"Ако дадена група стоки се продава на регулирана или контролирана по-ниска цена, най-вероятно друга група стоки ще поеме тази разлика в цените. Това не е работещ механизъм. Опитът на Унгария е показателен с тавана на цените".Дори преди година-две разходите за храна в България да са били по-ниски, през 2022 г. те отбелязаха значителен ръст, по-бърз от средния за ЕС. Хранителната инфлация в страната към декември 2022 г. е 27%, като по този показател България се нарежда в горната част на класацията, веднага след Унгария, балтийските страни, Чехия и Словакия, все държави в източната част на континента.
Поскъпването на брашното и хляба в България е по-умерено в сравнение с повечето европейски държави, сочат данните на Евростат. При млякото и млечните продукти и при месата обаче цените са се увеличили с между 30 и 40% на годишна база - отново доста над средните темпове за ЕС. Най-голям обаче е скокът при яйцата, чиято цена се е повишила с 65% за година и сега изпреварва тази в почти всички останали страни.
Цялостно ценовото ниво на стоките и услугите, които домакинствата в България потребяват, е доста по-ниско от средното за Европейския съюз. През 2021 г., за когато последно има сравними данни в Евростат, това равнище е с 44% по-ниско от средното за съюза. В категорията храни и безалкохолни напитки обаче тази разлика още тогава е само 20%. Цените на млечни храни, яйца, масла и мазнини и безалкохолни напитки в България дори надхвърлят средните нива за ЕС, показва ценовият индекс на Евростат. Ситуацията при тези храни обаче е по-скоро изключение и затова общият индикатор е по-нисък.
Проблемът с цените е частично глобален, частично български, разясни Богомил Николов от "Активни потребители"."Трябва да търсим най-вече злоупотреба с доминиращо положение при пазарите на едро. По-голяма част проблемът е глобален, защото инфлацията тръгна от COVID, после от войната, нестабилност на световните пазари. Българският принос в нарастването на цените идва от не достатъчно конкурентните пазари. Това стана ясно в петък, когато КЗК излезе с решение, което казва, че има злоупотребо с господстващо положение на пазарите на горивата. Ако същата активност КЗК приложи и в други сектори - домати, яйца, картофи, няма значение, може да открие подобни злоупотреби в търговията на едро. Приоритетно там трябва да се търсят злоупотребите".
Според него мерките на правителството да бори цените няма да имат ефект, защото нямат правно основание.
"Държава стреля на тъмно, търси проблемът не там, където е. По-важното е, че започна такъв разговор. Държавата обаче трябва да насочи усилията си в правилната посока - да се търси злоупотреба там, където даден търговец има доминираща позиция. Първо, като потребители, трябва да знаем, че част от настоящите цени са временни. Имаше епидемия с птичи грип, това обяснява цените на яйцата. Тя ще отмине, предлагането ще се възстанови. Тези проблеми, глобалните, свързани с войната, за тях си остава риск. Това, което е важно, държавата трябва да приоритизира, е да автоматизира компенсирането на доходите на най-слабите социални групи, които зависят от държавата. Когато има предизборна кампания, политиците излизат и започват да наддават с колко да компенсират доходите. Ако няма подходяща политическа ситуация, те няма да направят нищо за доходите. Индексирането на доходите трябва да се автоматизира в закона и да става задължително при наличието на инфлацията".
Миналата сряда, 15 февруари, НСИ отчете годишна инфлация за януари от 14.1 на сто по стандартите на ЕС. Храните са поскъпнали с 25 % за една година, показва националната статистика спрямо миналия януари.
С най-голям ръст на щанда са млечните продукти и яйцата. През последната година на едро потребителската кошница, в която влизат 27 продукта, е поскъпнала от 91 на 112 лв.
Цените стават все по-непосилни, коментираха видинчани.
"Надяваме се държавата да се намеси... Става непосилно вече... Лишаваме се от дадени продукти, няма как иначе".
Въпреки цялостно ниските разходи данните на Евростат показват, че по-скъпи у нас са именно най-често употребяваните основни храни. Заради по-ниските доходи България е една от трите страни в ЕС с най-висок дял на разходите за храна в бюджета на домакинствата - между 20% и 30% в зависимост от това по коя методология се измерва.
16 предложения обсъди и прие на днешното си заседание Общинският съвет във Видин. Най-дълги дискусии предизвикаха инфраструктурните проблеми на региона - строителството на новия път Видин-Ботевград и ремонтът пред Здравната каса в града. " Прекалено дълго време продължава хаосът около Здравната каса . Вече стана известен като "Дупката на..
Войнишкият паметник в центъра на село Долни Лом да бъде предложен приоритетно за извършване на ремонти работи със средства, отпуснати допълнително с постановление на Министерския съвет. Това реши Областната комисия за военните паметници в област Видин на заседание, председателствано от областния управител Ани Арутюнян. Членовете на комисията се..
Днес е Международният ден на бавните обороти или така нареченият "Ден на спокойствието", който вече 12 години се отбелязва по цял свят на 26 февруари. Идеята за този ден принадлежи на италианците, които го честват за първи път през 2007 година. Неговата цел е поне за един ден в годината да поспрем малко, да се замислим и да обърнем внимание на..
На 1 март Радио ВИДИН навършва 16 години . По този повод, във Видин ще бъде представена изложба с творби на ученици от художествени гимназии в страната, участвали в Националния конкурс "По стъпките на Сирак Скитник" , организиран съвместно от БНР, Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен и Община Сливен. Експозицията..
Агенцията по заетостта продължава с приема на заявки по инициативата "Възможности за повишаване на професионалната компетентност на заети и незаети лица на територията на община Видин". Днес бяха представени програмите по 3 проекта в тази сфера. Инициативата „Започвам работа - Компонент 3 „Заетост“ е насочена към неактивни и безработни лица,..
Община Видин е предвидила в новия общински бюджет средства за възстановяване и реконструкция на училищния двор и спортните салони на бившето училище "Христо Ботев" във видинския квартал "Строител". Идеята е да се разкрият още места, където видинчани ще могат да спортуват, каза заместник-кметът по финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо..
Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванадесетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма. Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..