Никола Радев е добре познат на четящите хора в България. Роден през 1940 г., председател на Съюза на българските писатели от 1999 до 2003 г., той завършва Литературния институт "Максим Горки" в Москва през 1973 г. Същият оня институт, дето е в бившия дом на Александър Херцен, а преди това там бил Съюзът на съветските писатели, в чийто ресторант Есенин рецитира и вдига скандали. В тоя именно институт Никола Радев, моряк, бъдещ помощник капитан и вероятно най-добър български маринист, преживява челен сблъсък с класиците на руската литература, но още по-страшен е сблъсъкът му с бъдещите класици, негови състуденти и съвременници от целия източен блок. Сблъсък, който завинаги ще определи пътеките в живота му, а те са криволичещи и потайни, по-неведоми дори от божиите даже, населени с образи, които е трудно да познаваш, а още по-трудно е да седнеш на една маса с тях. Но пък когато ти се случи, е като посвещаване в рицарско звание. Защото не можеш просто да пиеш – трябва и да знаеш! Да разбираш.
И някак съвсем естествено ти се струва да седиш в някоя кръчма с поета Иван Динков – същият, дето специално заради него в поезията трябва да направят резервна скамейка, защото иначе не спира да прави каквото си иска с думите – а някъде край вас да се мяркат образите на Чехов, Лермонтов, Достоевски, Горки, Толстой, Гогол… Да вдигате наздравици с тях, да говорите за литература, светове, живот и любов, смърт и безсмъртие… Да четеш Писмата на Пушкин до всички влюбени в него жени. И да чуеш как някой като Иван Динков ти поднася мисълта чиста и оголена като ядка.
В мемоарната си книга "Когато Господ ходеше по земята" Никола Радев подобно на библейски пророк, свидетел на сътворението, просто разказва. Разказва така, че очите започват да те болят от думите върху страниците. Разказва за раждането на поети и писатели, за любовите и гибелта им, а и за техните унищожители. Малко и за читателите. Разказва за мрака, в който да светиш е смъртоносно, но как да скриеш пламъка в себе си?
Разказва в реч като за нобелова награда как човек се учи на магията да пише, да пие водка на екс и да разкарва сутрешния махмурлук по руски. За единствената сила, способна да събере на една маса руснак, беларусин, украинец, лезгин и българин – а именно литературата! Онази – голямата литература! Разказва за пиянството в измерения далеч отвъд алкохола. За страховете и маниите на Гогол и за неизпълненото му предсмъртно желание. За Толстой и неговите жени и романи. За Маяковски и милицията. За Пушкин, който знаел, че светът е непоправим в своята логика, за разлика от Гогол, който вярвал, че може да промени света със силата на литературата, и захванал да пише втори том на "Мъртви души", само за да изгори ръкописа дни преди смъртта си.
Гогол май е бил по-прав, ако ще питате. Литературата все пак ще промени света… евентуално… може би…
Може пък да ви е интересно да научите в кое някога съветско, днес украинско село петлите кукуригат за три републики. Или да заспите на пода до председателя на Съюза на съветските писатели през 1970-а. Или да надникнете в мрака, сътворен от чудовища в човешки образ, задушаващ всеки порив на мисълта, всеки опит за индивидуализъм. Може би нямате представа върху какво стъпват Сталин, Берия и Хрушчов, докато изкачват йерархичната стълбица. А може би не искате да имате представа. Но трябва. За да не се налага някой някога отново да преживява други чудовища като тях.
Никола Радев не можеш да го четеш бързо. За удоволствие – да, но не бързо. Не става за четене на екс, ако не искаш да се събудиш с тежък махмулрук като след препиване с чукотски спирт. Спомените му са пълни със съвременни и не съвсем съвременни донкихотовци, превърнали лудостта и таланта си в най-суровите съдници на реалността, в която са имали съмнителния късмет да се родят и да творят. Пълни са с герои и злодеи, ама истински. Може би затова героите му сякаш са малко тъжни и не винаги побеждават, а злодеите са по-страховити от измислените и понякога остават непобедими. Оръжието на злодеите си остават ножовете, отровата и куршума. Оръжията на героите в мемоарите на Радев разполагат само с лист и перо. И със себе си. И не е ясно кой надделява. Май никой. Но, както казва и самият Никола Радев, несправедливостта невинаги е безкрайна и в това е надеждата ни.
И накрая нека си пожелаем по-често да сънуваме Пушкин! Ако не знаете, на хубаво е!
Втората световна война все още е болезнен спомен през 50-те, но светът вече прави всичко по силите си да остави миналото зад гърба си. Хората искат живота си отново нормален. Бившият военен пилот Бил Дилън също. За да го постигне обаче, се налага да открие една жена, която не иска да бъде открита. А междувременно по крайбрежието на цялата Френска..
В рубриката "Професия хоби" днес ще се потопим в едно изключително преживяване - пикник, но не какъв да е, а луксозен и стилен . Тази идея напоследък набира все повече популярност по света и вече достига и до нашите красиви кътчета в Северозапада. Представете си арка, нежно украсена със зеленина и понякога озарена от нежни лампички и..
Жега е - градусите скачат, асфалтът пари, а тялото жадно, жадно, търси глътка свежест. И ако водата е най-добрият приятел в летните дни, то освежаващите напитки са нейни верни съюзници. От класическата лимонада и айряна, до по-съвременните ледени чайове, смутита и безалкохолни коктейли - изборът е голям, а ефектът - моментален: хидратация,..
Летните горещини не се отразяват зле само на нас, хората, но и на нашите четириноги приятели . Силното слънце, високите температури, нагретият асфалт - са все врагове за животните. Хидратацията, както при нас, така и при тях, е от изключително голямо значение. Особено опасно е в часовете с най-голяма жега, когато дори кратка разходка може..
Музиканти от Америка, Белгия, Словения и Гърция пристигат в балканското градче, за да се докоснат до магията на българската народна музика. Преподаватели ще им бъдат изявени български музиканти от София и Пловдив. Началото стартира в неделя вечер, 27 юли и продължава до 1 август, обясни организаторът на събитието Никалас Хаузер:..
1526 лв. чиста заплата е нужна на един работещ, за да води нормален живот. От тях за храна отиват над 600 лева. За семейство с едно дете пък трябват 2748 лв, показват данните за издръжка на живот на КНСБ за юни. В сравнение с миналата година издръжката на тричленно семейство е нараснала със 133 лв., а за сам човек - със 73 лв., обясни..
Към края си е жътвената кампания в област Видин. В региона жътвата на есенници започна по-рано от обичайното и в голямата си част премина под палещите лъчи на слънцето. Засушаването и застудяването през април оставиха своя отпечатък и компрометираха добивите, каза Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите: "Почти..
Предимно облачно
Ясно
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност