Пилотът Неофит Крумов- спомени за службата и земетресението в Турция през 99-та година

"...Вертолетът е труден за управление, защото той се поддава на атмосферните условия, най-вече на вятъра... Имал съм много опасни ситуации, включително с първия демократичен президент на България Жельо Желев. Бях началник щаб тогава на ескадрилата, и вечерно време ме вдигнаха от вкъщи. На Богоявление на 6 януари, на Елхово, по традиция се хвърля кръст в река Тунджа. Там мостът е въжен, попът хвърля кръста, хората се надвесват и мостът се преобръща. Бяха се издавали много хора там. Председател на Народното събрание тогава беше Благовест Сендов, той взима "випаджийския" вертолет от София и отива да изказва съболезнования. Президентът Жельо Желев решава и той, обаче няма с какво... Вдигат нашия дежурен екипаж. Отделно има резервен екипаж, в 9 ч. вечерта първият екипаж закарал в Безмер, обаче вечерно време, когато да го приберат обратно, времето се влошава. Командирът на екипажа нямаше съответната подготовка да лети във всякакви условия. Моята подготовка беше "Първи" клас, и тогава излетяхме... Има едни Светиилийски възвишения, там се разклати осезаемо хеликоптерът, отказа десния двигател. Единият  двигател буквално веднага излезе на максимален режим, а в такава ситуация той може да лети 10 м. И така леко- полеко се прибрахме на Безмер. Моите командири се обадиха и викат: "Взимаш другия вертолет и прибираш президента за София"- спомня си Неофит Крумов. 

В същото време друг мъж, който се представя за ген Владимиров, шеф на НСО, издава команда да не се лети към София, а да се качне в Пловдив, защото президентът има мериоприятие в Бачковския манастир:

"Излетяхме от Безмер и тръгнахме за Пловдив, около Чирпан времето беше добро. ...После- мъгла и пилотирането става само по прибори,  и докладвам там. Добре, че гражданското летище имаше, и сега имат система за сляпо кацане- една бягаща светлина. Бяха я пуснали на 100 % и светеше много силно. На 50 м.- чак тогава над летището проблеснаха тези светлини и така кацнахме на летището с президента. Хиляди благодарности и така нататък, за нас беше важното, че изпълнихме задачата, така, както трябва".

Неофит Крумов е участвал и в спасителната мисия след земетресението през 99-та година в Турция.

"99-та година, ноември месец беше, в град Гьолджюк, който е на 150 км. югоизточно от Истанбул, става голямо земетресение и от правителството решават да изпратят помощ, бях единият от избраните. Кацнахме на Истанбул, там бяхме малко атракция, като влязохме на аерогарата, с кучето, с всичко. Снимки ни правиха хората, а ние бяхме с камуфлажни облекла, времето беше студено. На другия ден излетяхме за мястото, дадоха ни един пилот, който разбираше и руски,  и комуникирахме с него. Кацнахме на едно игрище. Първата вечер спахме в хеликоптера, после направиха палатки. Земетресението беше много страшно, гледахме 7-8 - етажни блокове, над земята бяха останали по 2-3 етажа, другото всичко беше потънало в земята, пътищата напукани... Докато бяхме там, хора, които бяха частично здрави, ги карахме за Истанбул. На ден сме правили по 2-3 курса. В този град Гьолджюк изкарахме 18 дена. На МИ-17 бях там. Избягвахме да взимаме храна от хигиенна гледна точка, независимо, че беше студено, се чувстваше миризмата на разложени тела... Като си свършихме работата там трябваше да получим разрешение да напуснем този град, а разрешението го дава градоначалникът- той подписа разрешителното и тръгнахме..."

До ден днешен Неофит Крумов подържа връзки с пилоти, които е обучавал като инструктор и се радва на техните успехи. Сред тях са генерал Петьо Мирчев- зам. командир на българска авиация и Филип Ангелов-  командир на транспортната база в Доброславци.