Проф. Георги Рачев: Дълбоко в себе си аз съм много "зелен", но съм и много трезвомислещ

На днешния 23 март се отбелязва Световният ден на метеорологията: науката, изучаваща атмосферните явления и климатичните условия, тяхното моментно състояние и прогнозирането им.

Какъв ще бъде вторият в календара сезон за Видин и областта? Защо все по-често се говори за отклонение от климатичните норми? 

По темата разговаряхме с климатолога проф. Георги Рачев.

Радио ВИДИН: Официално зимата остана в историята. При нас е пролетта. Струва ми се, че във Видинско зимните месеци бяха по-меки от обикновеното.

"Мога да го кажа, защото моят колега Симеон Матев, с който работим заедно, днес (вторник-бел.авт.) направи едно изявление пред доста журналисти и определи съвсем категорично, че тази зима е най-топлата зима откакто се водят метеорологични наблюдения в България. Това се отнася до средните температури. По отношение на някои показатели - брой на мразовити дни, минимални и максимални температури, брой на дни със снежна покривка - прословутата 2006/2007 година е начело, но въпреки всичко - 2022/2023 година ще си остане в историята на климатологията, на българската климатология, като най-топлата зима що се отнася до средни месечни температури. За София - по всички показатели - тази зима е най-топлата откакто се водят метеорологични наблюдения. За София се знае, че зимата там е сравнително студена на фона на останалата част от България. Живеем в интересно и динамично време, в което виждаме, че става все по-топло, макар и с малко от 1997-8 насам. Иначе голямото глобално затопляне, за което говорим, започва някъде от 86-87 година".

Радио ВИДИН: Темата за глобалното затопляне обаче, смятам ще се съгласите, се използва доста политически, даже доста се преекспонира.

"В глобалното затопляне има невероятно количество пари. Тези пари много корпорации, целият бизнес, искат да ги реализират. Аз не знам някой да се е отказал от пари. Съвсем наскоро излезе шестият доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата на ООН. Той вещае само страхотии и катастрофи. Сушата ще бъде повече, респективно наводненията ще бъдат повече, ще имаме повече негативни климатични явления, които те все пак не са толкова климатични, защото за да може да го квалифицираме едно така метеорологично явление като климатично, то ни трябва един сравнително дълъг период от време - поне 30-ина години, за да кажем, че тенденцията вече е значима и климатично доказана. Определено става по-топло. Никога не трябва да забравяме, че се нарича Междуправителствен панел, т.е участват правителствата на определени страни, които са членки на ООН. Когато участва едно правителство и когато няма независими изследователи, аз винаги се отнасям с не толкова недоверие, но с внимание към това, което се пише. Има една стара българска поговорка: който плаща, поръчва музиката. Не че това, което се изтъква, не е вярно, но аз винаги съм бил защитник на факта, че много трудно в днешно време е да отсееш интензитета на природните явления от разрасналата се инфраструктура, от броя на населението и респективно - материалните загуби, които едно и също метеорологично явление нанася сега, преди 20-50 години е естествено, че ще засегне по-малък брой хора, но ще засегне и по-малко инфраструктура. В някои страни, особено в Австралия и САЩ, тази критична инфраструктура е подложена на много сериозна регулация и вече в Щатите, особено в района на Мексиканския залив и най-вече във Флорида, има такива високи норми на строителство, че външната врата и прозорците трябва да издържат на сила на вятъра от порядъка на 160-200 километра в час. Хората не седят на едно място, те се адаптират към промените, които настъпват, било то в метеорологично отношение или в чисто икономическо. Светът никога не е бил толкова сит, колкото в момента. Хората никога не са били толкова богати. Хората, говоря за целия свят, никога не са били толкова богати, колкото в този момент. Естествено е, че природните стихии ще нанасят по-големи материални щети. Дори за едно земетресение - ако се е случило преди няколко века, засегнати са няколко хиляди хора, а когато се случи в днешно време - засегнатите вече са милиони".

Радио ВИДИН: Много деликатна е тази тема. Сякаш обаче липсват обективните анализи.

"За съжаление, според мен тя се използва с чисто икономически цели. Развява се знамето на екологията, ако се чете този доклад - то ние вече сме 12 без 3 минути, чакат ни катастрофи и сигурна смърт. Това го слушам вече от 20 години. Катастрофи винаги ще има, защото всичко на тази земя е много динамична. Сигурна смърт? В никакъв случай, освен ако не предприемем много страшни и бързи промени. За такива специално може да се говори, защото е много смешно, тъй като в последно време дори в Европа, флагманът на борбата с климатичните промени, се оказа че природният газ е крайно необходим като междинна суровина за прехода към зелена икономика, а природният газ не може да бъде зелен по смъртно, няма как да бъде екологичен. Сега пък производството на водород, който евентуално ще замести електроенергията, въглищата, нефта, в такива производства като това на цимент, например, на стомана - там, където се изискват колосални количества енергия, които няма как една вятърна перка или комплекс от такива да създаде, да не говорим за фотоволтаици, та производството на този водород ще бъде от атомни електроцентрали. Цъфна т.нар розов водород. Когато се говори за розов водород, аз се сещам за едни филми, които се излъчват в малките часове на денонощието. Розовият водород ще бъде добит от атомна електроенергия. Днешният вид на атомните реактори не мога да го пречисля към зелена енергия или към нещо безопасно, напротив - всички знаят, че ако нещо се случи, тази част от света остава компрометирана. Да не говорим, че и без нещо да се случи, сега в района на АЕЦ Козлодуй нищо не може да се работи. Пак повтарям една мантра, която непрекъснато се набива от енергийни експерти - че атомната електроенергия е евтина. Не е евтина. Никой не смята загробването на старите горивни клетки, за които се изразходва огромно количество финанси, никой не говори какво правим с извадените вече реактори. Досега си седят навсякъде по света, за тях се полагат грижи. Следователно тази енергия, която те са произвели преди години, в момента се товари отново с разходи. Тези разходи - за охрана, за наблюдение, за инженерен състав, тези разходи никой не знае кога ще свършат".

Радио ВИДИН: Да ви върна по-назад в годините. Защо в края на 70-те избирате да тръгнете по този път? Какво ви привлече в тази наука? По онова време не са били толкова популярни в България.

"Разбира се, че не бяха. Беше популярно да станеш инженер. Имаше периоди с години, когато в инженерните училища се кандидатстваше и за едно място спореха по 30-40 души. Това е... нямам обяснение нормално. Винаги съм обичал природата. Безкрайно много я обичам. Дълбоко в себе си аз съм много много зелен, но освен, че съм много зелен, съм и много трезвомислещ. Затова станах и географ. Обичах географията, обичах природата. Вече когато видях климат, води, растения, животни, когато погледнах широко върху цялата жива природа, не знам защо ми хареса климатът. Климатът се допира до всички геосфери: до литосферата, до криосферата, до хидросферата, до биосферата и до атмосферата. Това е климатичната система. Може би пък и малко на късмет да съм уцелил точно това, което най-много ми е било интересно. Рано или късно, така или иначе, не съжалявам за това, че съм географ. Мисля, че съм щастлив, че успявам да се занимавам с това, което най-много ми харесва - това е климатът. Най-хубавото на цялата тази история е, тъй като обожавам свободата, обожавам наистина свободата, климатът ни прави свободни. Въздушните маси не можеш да ги спреш на границата. Не можеш да кажеш, че тези въздушни маси са социалистически, а онези въздушни маси са капиталистически. В замърсяването всички сме еднакви. Затова другата мантра, която непрекъснато трябва да бъде разбиване, е че ние ако станем зелени, то и другите ще станат зелени. Това не е така. Консумацията миналата година на въглища в света нарасна до 8 милиарда тона. 60 % се потребяват в Китай. Китай потребява толкова много въглища, колкото никога досега в своята история. Едновременно с това Китай е най-големият производител на соларни панели в света. Китай е на първо място по инсталиране на соларни паркове. Едновременно продължава да консумира все повече и повече въглища, защото Китай е световната фабрика: там се произвеждат много неща, от клечките за зъби до карфиците, нокторезачки, а също така и космически кораби, военно оборудване, инсталации за GPS мрежата, какво ли не. Ако Китай спре да произвежда, на света ще му стане много лошо".

Радио ВИДИН: Доста години работите с млади хора, преподавате и на такива. Има ли го този интерес към климата, към метеорологията, към чистия въздух? Какво виждате в студентите и младежите?

"Определено има по-голям интерес, особено през последните 10-15 години. Когато за климат, за води, за екология, за животински свят, за опазването на природата, се заговори по-сериозно и доста по-открито, младите хора винаги са искали да се опитат те да управляват собствения си живот. Аз доста пъти съм казвал, че точно младите хора трябва да се борят за своето бъдеще, защото ние, по-възрастното поколение, в края на краищата след 50-100-200 години ще си отидем от този свят. Бъдещето е на младите. Те трябва да се опитат да управляват бъдещето, да го прогнозират, не да остават на нас. Младите го осъзнават. За съжаление, една голяма част от тях попадат под въздействието на неправителствени организации, които пък от своя страна в основата си се спонсорират от големите мастодонти в света. Това са хората, които произвеждат - без значение дали електроенергия, нефт, пшеница... Не е проблем в днешно време една голяма корпорация да отдели една нищожна част от своята печалба и да си създаде едно НПО, което по някакъв начин да манипулира общността, а това е много лесно. Така пред света такива корпорации се показват като зелени. Много са интересни нещата. Ще дам един пример. Кока Кола се хвали, че става зелена. Много ми е интересно някой да ми обясни как точно това ще стане. Всеки знае как се добива алуминий, какъв е концентратът на алуминий в боксита, тази алуминиева руда, колко електроенергия отива за направата на едно кенче, което ние пък трябва да го рециклираме. Забележете - най-големите световни полубандити по отношение на природоползването изведнъж станаха най-зелени. Няма как да се случи това нещо. Продължаваме да увеличаваме добива на нефт. Продължавам да твърдя, че не виждам как ще изчезнат двигателите с вътрешно горене. Това означава да се махне кръвоносната система на икономиката. Докато ние ще почнем да караме електрически автомобили - аз не виждам как ще заменим тировете. Те могат да минат единствено и само на горивни клетки на водород. Това са пари, пари, пари, пари. Точно големите искат тези пари да ги приобщят с цел да станем по-малко природоползватели. Деликатна е, голяма е темата, в един момент всеки трябва да разбере: спре ли промишлеността, намали ли се промишлеността, няма откъде да идват данъци. От тези данъци не можеш да отделяш пари, за да може да се реализират екологически проекти. Другата голяма мантра, която трябва да се разбере, че всички сме заедно. Не може Европа да бъде зелена, а Китай и Индия да правят каквото намерят за добре. А Китай с избора на председателя си отново няма да промени своята екологична политика нито за секунда. Той ще продължи да консумира все повече и повече енергия, включително фосилни горива".

Радио ВИДИН: Пролетта вече е при нас. Какво да очакваме в следващите месеци?

"В четвъртък, след краткото захлаждане, отново ни очаква по-топло време. В неделя, поне засега такава е визията, едно по-рязко понижение на температурите, дори за Видин максималните температури във вторник и сряда може и да не достигнат 10 градуса. Почти съм убеден, че сняг няма да видим. Сняг ще има по планините. Всичко това, ако се осъществи това нахлуване. Ще изпратим месеца с едно застудяване, което стана традиция - в края на март и началото на март да има едно такова застудяване. Това няма да попречи март да бъде топъл. Средните месечни температури са по-високи, макар и с малко, от нормалните. Валежите ще останат под нормата. По-дългосрочните прогнози са за около 1 градус по-топло според Европейския център за средносрочни прогнози. През април ще има по-малко валежи, с 10-15 % за Централна и Северна България. Всичко това е прогноза, а прогнозата е динамична и може да се измени във времето. Да се надяваме на повече български студове, на една богата реколта".