Комощица се намира на 34 км от областния център, Монтана и на 13 км от Лом. Част от този път е толкова разкопан, че превозните средства трудно стигат до селото.
Не става нищо от този път, коментира и кметът Росен Илиев състоянието на основната пътна артерия до селото.
"Два пъти го затваряме този път - първият път беше преди две години, а вторият - съвсем наскоро организирахме поредния протест. Парите, доколкото знам от кмета на община Лом, са били осигурени, но после са спрени и аз нямам представа защо. Доколкото знам, на последния протест журналистите казаха, че са задали въпрос за него в министерството, а оттам са отвърнали, че този път не бил приоритет. Значи ние нито до Монтана пътуваме, нито до друго населено място, всички 900 жители пътуват до Лом за лекарства или други стоки и това не било приоритет...“
Местните жители също недоволстват от лошия път:
"Тук, ако се наложи да повикаме линейка от Лом, сме обречени. Лекарствата също оттам купуваме, хранителни и други стоки - също... Всеки ден децата ни пътуват за училище по този път...“
Друг проблем, който тормози местните жители, са и зачестилите пожари, следствие на паленето на суха трева в нивите и край пътя. Пожарите продължават, защото това са сухи треви, които са останали от миналата година и собствениците на животни ги палят, за да избие новата трева. И това продължава с години наред, обяснява още кметът, който току-що се е върнал след гасене на поредния пожар.
„Гасим пожари почти през ден. Миналата седмица три дни гасихме пожари. Няма как да контролираме, не знаем и кои са тези хора, защото това става извън населеното място. Но понеже са близо до селото, оня ден пожарът беше стигнал почти до първите му къщи..."
Училището в село Комощица е създадено непосредствено след Освобождението. От 1900 г. към него се откриват и вечерни курсове за ограмотяване на населението. През учебната 1956/1957 г. основното училище се разделя на две самостоятелни училища: Народно начално училище „Кирил и Методий“ и Народна смесена прогимназия „Иван Вазов“. След 1966 г. двете училища отново са обединени в едно основно училище „Христо Ботев“ в новопостроена училищна сграда. От 1992 г. училището е полуинтернат с целодневно пребиваване на учениците. Броят на учениците постоянно намалява и през 2016 г. той е само 31 ученици.
От 2021 г. в Комощица няма вече функциониращо училище.
Изграждането на църковен храм "Света Параскева" в селото започва през 1881 г. и завършва през 1883 г. Построен е с труд и парични средства от жителите на Комощица и съседните села. Основният камък е положен и мястото е осветено от Видинския митрополит Антим на 24 юни 1881 г. Освещаването е извършено на 13 юли (30 юни по стар стил) 1884 г. от Софийския митрополит Партений.
Към 2021 г. в списъците на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, не фигурира.
И тук дойде време да разкажем и за читалището в Комощица- това е сградата, която няма как да не видите и запомните в това село – тя посреща всички, тя и ги изпраща.
"Читалището в Комощица е учредено на 31 януари 1899 г. под наименование „Самосъзнание“. Непосредствено след основаването на читалището, първите читалищни деятели започват своята просветна работа с даване на представления. Най-популярна е пиесата "Многострадална Геновева", следват "Ванку, убиецът на Асеня", „Илю Войвода“, „Чорбаджи Михалаки“, разказва секретарят на читалището Емилия Кирилова.
Представленията са изнасяни в училище „Христо Ботев“, като за удобство тухлената стена между две класни стаи е премахната и заменена с подвижна дъсчена стена, която при представление се сваля, а след края му се поставя отново на мястото ѝ, за да могат да се провеждат учебни занятия с учениците. Така читалището продължава да работи до 1905 г.
При читалището е образуван Народен университет за популяризиране на научни знания всред населението, работещ от 1928 г. с лектори, предимно учители. Наред с тези дейности към читалището съществува и четиригласен хор.
През 1935 г. започва подготовката за строеж на читалище-паметник по стопански начин. След 9 септември 1944 е закупен и прожекционен киноапарат. През този период е променено и името на читалището на "Владимир Гаврилов Ваков – 1899 г.“.
Още за живота в село Комощица - в звуковия файл.
Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..
Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..
Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..
Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска. На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..
Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките. След..
Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..
Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева. От думите на премиера, става ясно, че България ще..