Бъдещето на село Антимово са младите хора

Екипът на Радио ВИДИН гостува на видинското село Антимово. Намира се на 7 км от Видин. Близостта до големия град е удобство за местните хора, като голяма част от тях работят във Видин. На 2 км от Антимово тече река Дунав. В близост е и Дунав мост 2.

Село Антимово е разположено в плодородната низина Златорожие. Земята тук ражда всичко, от зеленчуци до технически култури. В миналото е имало качествено напояване с фрегати. Днес разнообразието е намаляло, защото големите арендатори сеят основно жито, слънчоглед и царевица.

До 1934 г. селото е носило името Шеф. За известно време Антимово и съседното Кутово се обединяват под името Златен рог. По-късно наименованието се променя и е наречено Антимово, в памет на първия български екзарх Антим Първи.

Интересът към имотите в селото е голям, изкупени са всички къщи. Купувачи са най-вече млади семейства, които променят облика на селището, подмладяват го и му вдъхват нов живот и нова енергия.

В момента жителите на Антимово са 480 души, преди 1990 са достигали 1200.

Хората в селото се оплакват от високите цени на хранителните стоки, от инфлацията, опитват се със собствени усилия да я преборят – като  подпомагат живота на семействата си със собствено производство. Искат да имат по-хубави улици, очакват да се асфалтират поне две-три.

Кмет втори мандат е Северин Петров. Той си е местен човек и като такъв има желание да създаде по-добър живот за хората в селото:  

„Кандидатирал съм се не само заради една заплата, а за да помагам с нещо на селото и на хората в селото... Направих сцената, направих градинки, ремонт на салона, баластриране на две големи улици, не успяхме да асфалтираме. Сега очаквам да асфалтираме за 40 хиляди лева, малко е, но сме много села в общината... Една улица ще асфалтираме на 100%... Преобладава възрастното население, младите са приходящи... Идват си събота и неделя... Имаме и хора, които си подадоха заявления за слагане на климатици по енергийната програма на Община Видин... Много ремонти се правят тук..."

Ето и равносметката за изминалия мандат:

„Гордея се със сцената, която направихме, тя е много хубава. На нея правим най-хубавия фестивал - „Гергьовден“. Три дена се провежда, фолклорен и кулинарен е фестивалът... Хубаво е да се направи и ремонт на покрива на кметството, да разширим гробищния парк, постоянно го почистваме... Приоритет ни е гробището и почистването на селото...“

В село Антимово се развива добре социалната дейност. Над 20 души взимат безплатно топъл обяд, добавя Северин Петров.

„Има и хора, които обслужват възрастни хора... Основният ни проблем са лошите улици. Искаме асфалтиране на всички улици, те са баластрирани, няма кал, но е добре да се асфалтира. Това е важно за удобството на хората... Транспорт имаме от Видин до Кошава и обиколен през Гомотарци, използват и частни таксита... Доста хора са си купили къщи в Антимово, повечето вече са продадени... И това е добре, по тоя начин се подмладява селото...“

Говорим и за миналото, което по-възрастните хора си спомнят с умиление, защото по селата е имало всичко необходимо и най-вече работа, казва кметът Северин Петров:

„В миналото хората работеха в селското стопанство, на полето, в кравеферма, ходеха на работа в "Химията", в мината в Кошава, в АПК "Златорожие"... Имам надежда, че в селото ще има хора и в бъдеще, ще се върнат и останалите, има бъдеще селото... Всичко се ражда, има вода и се полива... Навремето имахме много добри поливни системи, фрегати се казваха... Пожелавам на моите съселяни да се надяват за по-добро бъдеще и да са здрави!“

Читалището в Антимово работи активно за съхраняване на местните традиции и фолклор, за организиране на предстоящия международен фолклорен фестивал "Гергьовден", казва секретарят Цеца Христова:

„Дейността ни е доста голяма. Два танцови състава имаме, една кулинарна група и се представя с местни и автентични ястия... Имаме клуб за шиене на гоблени... Имаме група за пресъздаване на стари обичаи, гордеем се с обичая "Сватба 1926" и се стремим да обхващаме повече дейности... Плетем, шием гоблени, мартенички правим, събираме се много често... Проблемът е, че нямаме хора.“

Най-голямата болка на местните жители е, че селото се е обезлюдило и няма млади хора:

„Засега се живее добре, но да видим отсега нататък... Чакаме  пролетта и да започнем със земеделието, да помагаме на младите... Всичко стана скъпо... Лошото е, че няма хора. Ето, ние тук сме трима. Вечер се събират максимум 10 души. Повечето сме пенсионери, няма млади хора, няма кой да ти помага и се отказах от земеделието... Защо данъците, които ние плащаме, отиват в общината, а не в селото?"

Така видяхме красивото село Антимово, в миналото - част от Златен рог, защото всичко тук е златно – хората, земята, водата и природата!