Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зимите не са това, което бяха

Снимка: Радио ВИДИН

Защо зимите не са това, което бяха и защо тазгодишната зима е била най-топлата в България? Отговор дава климатологът Симеон Матев - част от авторския екип на научно-популярната платформа "Климатека".


Изминалата зима в нашата страна е най-топлата откакто се правят метеорологични наблюдения. В Европа изминалата зима е с положителна аномалия на средната сезонна температура, отчита климатологът:


„Що се касае до самата аномалия от градус и четиридесет и четири стотни, тази аномалия нарежда изминалата зима за Европа като втората най-топла в близо 44-годишната история. Тук имам предвид събирането на данни по такъв начин. Данните се събират по сателитен способ и той е много точен.“


От 1911 година до момента, скоростта на повишение на зимните температури е с 0,16 градуса на десетилетие. От 1991 година до 2023 година трендът на повишение е с 0,5 градуса на десетилетие или повече от три пъти по-голям отколкото за целия изминал период. Това говори, че последните години има стремглаво повишение на зимните температури.


Тази зима, в периода 31 декември - 2 януари повече от 1000 станции са си подобрили най-високата измервана температура и са поставени повече от 1000 топли рекорда. Почти всички страни от континента са отчели топли рекорди, включително и България.


На базата на 11 станции в България изчислената средна зимна температура показва стойност, която досега не е била отчитана, допълни Симеон Матев:


„И по този повод ние имаме скромното самочувствие да кажем, че изминалата зима е най-топлата в нашата страна... 2023 година превъзхожда с повече от градус предишните най-топли зими, които са били 2020 и 2021 година и несъмнено един от водачите до момента - 2007 година.“


За последните 63 години най-студените зими са били през 1963 година, 1985 година, като 2012 и 2017 са последните по- студени зими. През 1963 година например падат едни от най-дебелите снегове в нашата страна. На хижа "Пирин" са отчетени 460-480 см снежна покривка. През 1985 година режимът на тока е бил в резултат на замръзналата река Дунав:


„И шлеповете с въглища не можеха да пътуват, за да захранват тогавашните ТЕЦ-ове, които бяха основен дял в енергетиката ни. 2012 година е последната по-така отчетливо студена зима, защото през нея пък бяха отчетени доста ниски температури. Във Видин, например, бяха измерени -28 градуса, в Кнежа -29 градуса. Но, това е последната година, в която са отчетени толкова ниски температури“, уточни Симеон Матев.


За последните 30 години средната зимна температура в нашата страна се е повишила с 0,6 градуса. За последните 10 години това повишение вече е с по-големи скорости 2-3-4 пъти. До какво води това?


„Дните със снежна покривка намаляват, ледените дни намаляват, намаляват дните със снежни виелици. Зимните прояви като цяло намаляват. Дори има деца, които са на 7-8-годишна възраст, които живеят в Южна или Югоизточна България, те не знаят какво е сняг“, каза още Симеон Матев.


Какви последствия, природни и икономически, настъпват от топлите зими, може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Днес на фокус поставяме темата за така наречените "нови стандарти за красота" . През годините много жени са били олицетворение на стандарт за красота. Като започнем от Мерлин Монро, минем през Кейт Мос, Моника Белучи и Синди Кроуфорд. Но днес стандартите за красота поне в България придобиват съвсем нова висота. В 21 век от жените се очаква да..

публикувано на 06.02.25 в 17:10

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Бензиностанциите да записват на касовата бележка номерата на автомобилите, които зареждат гориво, за да се избегнат измами с данъци. Това предложение направи преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев, който посочи, че очакваните допълнителни приходи за бюджета от тази мярка биха били около 250 млн. лв. С предложението се..

публикувано на 06.02.25 в 14:06

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В..

публикувано на 06.02.25 в 13:29

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Фокусираме се само върху една мелодия, изпълнена от Сачмо – Skokiaan , като разказваме нейната история. На африканска вълна оставаме и джаз басиста Сифо Гумеде  - един от най-значителните джаз музиканти на Южна Африка за миналото столетие. На днешния шести февруари се навършват 75 г. от рождението на Натали Кол, която е първата..

публикувано на 06.02.25 в 09:00

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..

публикувано на 05.02.25 в 14:50