Тази седмица ще четем малко и ще осъзнаваме много. Време е за смирение, за размисъл, а защо не и за запознаване с нас самите, за да направим крачка първа и към другия без да търсим удобното и да демонстрираме фалшив морал, без пози и арогантна категоричност. Тази седмица предлагам да прочетем разказите на Силвия Томова, събрани в заблуждаващо тъничкия сборник "Уважаема госпожо!", излязъл от печат през 2021 г.
Силвия Томова знае каква е ролята на писателя и тя е нищо повече от това, да провокира към размисъл. И евентуално да те усмихне, но с усмивката на човек, който ей сега внезапно е прозрял нова, неподозирана, а всъщност стара и добре позната, но позабравена от вечно бързане житейска истина.
А сборникът ѝ просто не бива да е по-обемен, защото носи такъв емоционален заряд, че би се превърнал в опасност за неподготвения читателски ум, да преобърне представи и светогледи, да изкриви и напука призмата, през която човек е гледал, докато не е посегнал към него. Понеже Силвия Томова не просто е човек, който умее да добре борави с думите и чувствата, да улавя и невидимите им нюанси и да ги усилва до степен да заслепяват. Тя забърква истинска магическа отвара, омайващ коктейл от настроения и моменти, запращащи злободневието на другия край на вселената, за да остане само онова, което вълнува, разголва и омекотява ръбовете в човешката душа, кара сърцето да бие като на погребение.
Разказите на Силвия Томова са измамно кратки, като твърде малка доза удоволствие, от което искаш да гребеш с шепи, а всъщност носят природата на черни дупки. Ако бяха по-дълги, може би щяха да са непосилни за четене без дълги почивки за приемане и размисъл. Те увличат, разграждат всяко съзнание, до което се докоснат, поглъщат и излъчват светлина, осветяват неподозирани пукнатини в човека. Пренареждат умове и възприятия. Една смазваща разходка из човешката емоция, дори когато емоцията е безгранична празнота отвътре. Разходка по дългите пътища към сърцата на хората, както авторката ги нарича, защото кратките не я побират. Разходки по детайлите, на които малцина обръщат внимание, а се оказват именно онези свързващи звена, крепящи цялата конструкция на личността. Само когато минеш по тези пътеки, ще започнеш да забелязваш жената, която си отива, ще хапнеш нещо в ресторанта, в който се смесват жълто, черно и бяло, без кетчуп, ще се стоплиш в прегръдката на Анна и може би, може би ще дочакаш джакпота и ще разкриеш онази тайна, която нито един истински играч не би се осмелил да изрече на глас.
В сборника "Уважаема госпожо!" има и смърт, и пристрастеност – към хазарт и хора, и любов, и самота, и музика, и вяра, и скръб. Има откровеност до пълно разголване. Няма обаче никаква излишна сантименталност, никаква политкоректност, никаква преструвка. Петнадесет парчета сензитивна човечност, трептяща като опъната до скъсване струна, малко божественост с дълбоко хлътнали бузи, все едно с нож си ги дълбал, и един вмирисан на бунище ангел, с когото можеш да изпушиш една пурета преди да ти напомни, че имаш нужда от куче, което непременно трябва да наречеш Марс. А някъде там, почти незабележима, една възрастна дама пише писмо до редактора на любимия си вестник, в което напомня за себе си, убедена, че ще остане жива далеч след като всичките ѝ болногледачи са си тръгнали по един или друг начин. Защото тя знае какво е да си почтен, в едно време, което отдавна е забравило какво е почтеността. Може би.
"Уважаема госпожо!" е колекция от разкази, точно толкова чувствени, женствени, откровени и оголващи, колкото човек е в състояние да понесе без да заболи. Те свалят кожата, за да изкарат на светло ума, сърцето, душата и всичко между тях.
Например страха, когато е толкова голям, че те кара да продължаваш да свириш под експлозиите на падащи над главата ти бомби. Защото ако признаеш, че трябва да бягаш, значи всичко е станало твърде страшно.
Или гнева, когато имаш чувството, че си сам на бунището, а не си сигурен искаш ли да си чак толкова изоставен. Нищо, че си готов да прогониш дори ангелите.
Или надеждата – че никой не е в състояние да те изостави, дори когато току-що си го погребала. И на кого ще звънне пръв, ако все пак е жив?... На теб или на най-добрата ти приятелка?...
Грейс Бернард е 28-годишна красива, привидно съвсем нормална жена, но с необикновена история. Работата е там, че тя има зад гърба си вече шест убийства – някои брутални, други – не чак толкова, но в момента по ирония на съдбата лежи в затвора заради убийство, което не е извършила. Не го беше замислила така, но… Не се заблуждавайте! Грейс не е..
Днес се срещaме отново с Милена Вълкова от Видин - сладкар , която вече добре познавате. Запознахме ви с нея миналата година, когато тя се завърна от Италия и донесе със себе си не само вдъхновение, но и вкусовете на едни от най-обичаните италиански десерти и напитки. А за това, вярваме, всички сме ѝ благодарни! Това лято Милена планира да..
Днес фокусът е върху всички кучета и котки, които живеят по улиците на нашата страна, защото отбелязваме Световния ден на бездомните животни. Денят се чества за първи път в Холандия през 2010 година. Целта е да се напомни, че ние, хората, имаме вина за присъствието на животни по улиците и е наша отговорност да се грижим за тях. Бездомните..
На днешния ден отбелязваме Деня на психолога , и разбира се, срещата ни днес е с професионалист в тази област. Запознаваме ви с Виолина Славкова , родена във Враца, която открива страстта си към психологията още в началото на своето образование. Тя започва с бакалавърска програма по "Социална педагогика" в Софийския университет, където..
Днес ще ви срещнем с Виктор Василев от град Вършец, който отговаря на един от най-важните въпроси за човечеството, които си задаваме всеки ден. И не, не е въпросът: "Има ли извънземни?", а е питането: "Какво да ям?". Сигурна съм, че няма човек, който да не си е задавал този въпрос, особено в забързаното ни ежедневие, когато се приберем късно от..
Рабишкото езеро в последните години постепенно се превръщаше в блато , след продължително спиране на водоподаването, което доведе до критично ниски нива на водата. Преди година и половина граждани сигнализират на народния представител от Видин Любен Иванов, че входящата деривация е компрометирана, поради което няма приток на вода. Сега..
Видин стана част от националната инициатива срещу агресивната хазартна реклама. Това стана възможно след като видинската доброволческа организация "Национални Бойци за Промяна" осигуриха билборд в подкрепа на кампанията срещу хазарта. Реализацията на антирекламата срещ у хазарта не се е случила безпроблемно, имало е няколко отказа да бъде поставено..
Значителна облачност с дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица