Тази седмица ще четем малко и ще осъзнаваме много. Време е за смирение, за размисъл, а защо не и за запознаване с нас самите, за да направим крачка първа и към другия без да търсим удобното и да демонстрираме фалшив морал, без пози и арогантна категоричност. Тази седмица предлагам да прочетем разказите на Силвия Томова, събрани в заблуждаващо тъничкия сборник "Уважаема госпожо!", излязъл от печат през 2021 г.
Силвия Томова знае каква е ролята на писателя и тя е нищо повече от това, да провокира към размисъл. И евентуално да те усмихне, но с усмивката на човек, който ей сега внезапно е прозрял нова, неподозирана, а всъщност стара и добре позната, но позабравена от вечно бързане житейска истина.
А сборникът ѝ просто не бива да е по-обемен, защото носи такъв емоционален заряд, че би се превърнал в опасност за неподготвения читателски ум, да преобърне представи и светогледи, да изкриви и напука призмата, през която човек е гледал, докато не е посегнал към него. Понеже Силвия Томова не просто е човек, който умее да добре борави с думите и чувствата, да улавя и невидимите им нюанси и да ги усилва до степен да заслепяват. Тя забърква истинска магическа отвара, омайващ коктейл от настроения и моменти, запращащи злободневието на другия край на вселената, за да остане само онова, което вълнува, разголва и омекотява ръбовете в човешката душа, кара сърцето да бие като на погребение.
Разказите на Силвия Томова са измамно кратки, като твърде малка доза удоволствие, от което искаш да гребеш с шепи, а всъщност носят природата на черни дупки. Ако бяха по-дълги, може би щяха да са непосилни за четене без дълги почивки за приемане и размисъл. Те увличат, разграждат всяко съзнание, до което се докоснат, поглъщат и излъчват светлина, осветяват неподозирани пукнатини в човека. Пренареждат умове и възприятия. Една смазваща разходка из човешката емоция, дори когато емоцията е безгранична празнота отвътре. Разходка по дългите пътища към сърцата на хората, както авторката ги нарича, защото кратките не я побират. Разходки по детайлите, на които малцина обръщат внимание, а се оказват именно онези свързващи звена, крепящи цялата конструкция на личността. Само когато минеш по тези пътеки, ще започнеш да забелязваш жената, която си отива, ще хапнеш нещо в ресторанта, в който се смесват жълто, черно и бяло, без кетчуп, ще се стоплиш в прегръдката на Анна и може би, може би ще дочакаш джакпота и ще разкриеш онази тайна, която нито един истински играч не би се осмелил да изрече на глас.
В сборника "Уважаема госпожо!" има и смърт, и пристрастеност – към хазарт и хора, и любов, и самота, и музика, и вяра, и скръб. Има откровеност до пълно разголване. Няма обаче никаква излишна сантименталност, никаква политкоректност, никаква преструвка. Петнадесет парчета сензитивна човечност, трептяща като опъната до скъсване струна, малко божественост с дълбоко хлътнали бузи, все едно с нож си ги дълбал, и един вмирисан на бунище ангел, с когото можеш да изпушиш една пурета преди да ти напомни, че имаш нужда от куче, което непременно трябва да наречеш Марс. А някъде там, почти незабележима, една възрастна дама пише писмо до редактора на любимия си вестник, в което напомня за себе си, убедена, че ще остане жива далеч след като всичките ѝ болногледачи са си тръгнали по един или друг начин. Защото тя знае какво е да си почтен, в едно време, което отдавна е забравило какво е почтеността. Може би.
"Уважаема госпожо!" е колекция от разкази, точно толкова чувствени, женствени, откровени и оголващи, колкото човек е в състояние да понесе без да заболи. Те свалят кожата, за да изкарат на светло ума, сърцето, душата и всичко между тях.
Например страха, когато е толкова голям, че те кара да продължаваш да свириш под експлозиите на падащи над главата ти бомби. Защото ако признаеш, че трябва да бягаш, значи всичко е станало твърде страшно.
Или гнева, когато имаш чувството, че си сам на бунището, а не си сигурен искаш ли да си чак толкова изоставен. Нищо, че си готов да прогониш дори ангелите.
Или надеждата – че никой не е в състояние да те изостави, дори когато току-що си го погребала. И на кого ще звънне пръв, ако все пак е жив?... На теб или на най-добрата ти приятелка?...
Едно от най-устойчивите и обичани вечерни предавания на Радио Видин – "Събота вечер" – навършва 10 години. Специалното юбилейно издание ще бъде излъчено на 5 юли, събота , веднага след новините в 20 часа. Автор и водещ на предаването от самото начало е Валери Димитров , а "Събота вечер" е част от авторската линия на радиото – " Свободна..
Романът „Нощна смяна във Фреди: Изкривените“ от Кира Брийд- Райсли и създателя на видеоигри Скот Коутън развива продължението на историята от „Сребърните очи“, за която вече разказахме. Втората книга от поредицата, писана по култовите хорър игри „Пет нощи във Фреди“. След като едва не е загинала от ръцете на психопата Дейв Милър, Чарли..
На фона на недостига на медици и протестите на млади лекари и специализанти в страната с искане за достойно заплащане на труда им, във Видин предлагат решение. От Общината осигуряват стипендии за медици, които специализират и ще останат да работят в болницата в града. Д-р Елизабет Маркова, която специализира гастроентерология и д-р..
Утре, 5 юли, служителите от Министерството на вътрешните работи празнуват своя професионален празник. Това е едно от първите министерства, създадено след Освобождението на България и възстановяването на българската държавност. На 5 юли 1879 година княз Александър Батенберг подписва Указ № 1 за създаване на Министерство на вътрешните..
Скандали разтърсиха българската политика в средата на горещото лято. Кирил Петков подаде оставка като председател на Продължаваме промяната след обвиненията за корупция от районни кметове на партията и ареста на зам.-кмета на Столична община Никола Барбутов. Колко големи са сътресенията в дясната формация? Освобождава ли ПП от тежестта на..
Какво ще кажете домашният ви любимец да е с произход от Австралия? Е, конкретно не той, но неговите прародители. Мария и сестра ѝ Белослава имат не един такъв австралийски потомък, а два. Казват се Коко и Мими и са вълнисти папагали. Вълнистият папагал обитава по-сухата част на Австралия и е преживял последните пет милиона години в..
С две нови песни зарадваха почитателите си Никол Ризова и Цветан Маринов от "Niki R:ce" . Съвсем наскоро дуетът със северозападно участие /Цецо е от Бяла Слатина - бел.авт./, пусна песента "Спомен". Към нея е заснет и видеоклип, разказаха младите изпълнители. "Тя е в колаборация с Жеко Жеков, който е един много талантлив изпълнител и наш..
Ясно