Тази седмица ще четем малко и ще осъзнаваме много. Време е за смирение, за размисъл, а защо не и за запознаване с нас самите, за да направим крачка първа и към другия без да търсим удобното и да демонстрираме фалшив морал, без пози и арогантна категоричност. Тази седмица предлагам да прочетем разказите на Силвия Томова, събрани в заблуждаващо тъничкия сборник "Уважаема госпожо!", излязъл от печат през 2021 г.
Силвия Томова знае каква е ролята на писателя и тя е нищо повече от това, да провокира към размисъл. И евентуално да те усмихне, но с усмивката на човек, който ей сега внезапно е прозрял нова, неподозирана, а всъщност стара и добре позната, но позабравена от вечно бързане житейска истина.
А сборникът ѝ просто не бива да е по-обемен, защото носи такъв емоционален заряд, че би се превърнал в опасност за неподготвения читателски ум, да преобърне представи и светогледи, да изкриви и напука призмата, през която човек е гледал, докато не е посегнал към него. Понеже Силвия Томова не просто е човек, който умее да добре борави с думите и чувствата, да улавя и невидимите им нюанси и да ги усилва до степен да заслепяват. Тя забърква истинска магическа отвара, омайващ коктейл от настроения и моменти, запращащи злободневието на другия край на вселената, за да остане само онова, което вълнува, разголва и омекотява ръбовете в човешката душа, кара сърцето да бие като на погребение.
Разказите на Силвия Томова са измамно кратки, като твърде малка доза удоволствие, от което искаш да гребеш с шепи, а всъщност носят природата на черни дупки. Ако бяха по-дълги, може би щяха да са непосилни за четене без дълги почивки за приемане и размисъл. Те увличат, разграждат всяко съзнание, до което се докоснат, поглъщат и излъчват светлина, осветяват неподозирани пукнатини в човека. Пренареждат умове и възприятия. Една смазваща разходка из човешката емоция, дори когато емоцията е безгранична празнота отвътре. Разходка по дългите пътища към сърцата на хората, както авторката ги нарича, защото кратките не я побират. Разходки по детайлите, на които малцина обръщат внимание, а се оказват именно онези свързващи звена, крепящи цялата конструкция на личността. Само когато минеш по тези пътеки, ще започнеш да забелязваш жената, която си отива, ще хапнеш нещо в ресторанта, в който се смесват жълто, черно и бяло, без кетчуп, ще се стоплиш в прегръдката на Анна и може би, може би ще дочакаш джакпота и ще разкриеш онази тайна, която нито един истински играч не би се осмелил да изрече на глас.
В сборника "Уважаема госпожо!" има и смърт, и пристрастеност – към хазарт и хора, и любов, и самота, и музика, и вяра, и скръб. Има откровеност до пълно разголване. Няма обаче никаква излишна сантименталност, никаква политкоректност, никаква преструвка. Петнадесет парчета сензитивна човечност, трептяща като опъната до скъсване струна, малко божественост с дълбоко хлътнали бузи, все едно с нож си ги дълбал, и един вмирисан на бунище ангел, с когото можеш да изпушиш една пурета преди да ти напомни, че имаш нужда от куче, което непременно трябва да наречеш Марс. А някъде там, почти незабележима, една възрастна дама пише писмо до редактора на любимия си вестник, в което напомня за себе си, убедена, че ще остане жива далеч след като всичките ѝ болногледачи са си тръгнали по един или друг начин. Защото тя знае какво е да си почтен, в едно време, което отдавна е забравило какво е почтеността. Може би.
"Уважаема госпожо!" е колекция от разкази, точно толкова чувствени, женствени, откровени и оголващи, колкото човек е в състояние да понесе без да заболи. Те свалят кожата, за да изкарат на светло ума, сърцето, душата и всичко между тях.
Например страха, когато е толкова голям, че те кара да продължаваш да свириш под експлозиите на падащи над главата ти бомби. Защото ако признаеш, че трябва да бягаш, значи всичко е станало твърде страшно.
Или гнева, когато имаш чувството, че си сам на бунището, а не си сигурен искаш ли да си чак толкова изоставен. Нищо, че си готов да прогониш дори ангелите.
Или надеждата – че никой не е в състояние да те изостави, дори когато току-що си го погребала. И на кого ще звънне пръв, ако все пак е жив?... На теб или на най-добрата ти приятелка?...
В навечерието на първия пролетен месец, на фокус са така обичаните от всички мартенички. Баба Марта е персонаж в българския фолклор. В народните вярвания името ѝ е свързано с името на месец март. И ако нейните братя - Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/ са представяни с лют характер, то Баба Марта е ту усмихната и добронамерена,..
В България – то е ясно – ако не от друго, всеки разбира от футбол, медицина и политика. И почти всеки разбира повече от всички други. Когото и да питате, без значение на кое стъпало в социалната стълбица се намира, има готова подробна концепция за справяне с всички наболели проблеми в държавата – демографията, социалните услуги, ситуацията с..
Утре, 1 март, Радио ВИДИН празнува 16 години не само като радио, а и като неотменна част от ежедневието на хората в Северозападна България. Слоганът му „Близо до хората“ не е просто израз - той е обещание, което медията изпълнява всеки ден. През тези 16 години Радио Видин е успяло да се утвърди като важен мост между хората и новините, културата..
В "Eдно" представяме събитията във фондация "Подкрепа за реализация" през месец февруари. На 14 февруари, когото празнуваме Трифон Зарезан по стар стил, от Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни лица посетиха винарска изба в Ново село. Преди това присъстваха на ритуала по зарязване на лозята, разказа Юлита Петрова,..
Община Белоградчик участва в две европейски туристически изложения - в Будапеща, Унгария и в Букурещ, Румъния. Общината показа всичко, което може да предложи като изживявания, активности, туристически обекти. За първи път Белоградчик се появява на европейската туристическа карта, каза кметът Боян Минков. "Имаше интерес като цяло към..
Община Видин представи годишната програма за развитието на туризма . Една от основните цели на общинската администрация е да превърне Видин в привлекателна туристическа дестинация. Програмата е едногодишна и включва конкретни действия, които следва да се реализират. Заложените нови моменти в програмата представи Цецка Цокова- главен експерт..
Общо 15 човека се включиха тази година в зимното изкачване на връх Миджур, като 10 от тях стигат до върха. Проявата е традиционна за туристическо дружество "Бонония"- Видин и се организира последната събота на февруари. Миджур е най-високият връх в Западна Стара планина със своите 2 168 м. Групата тръгва от хижа "Миджур". "Забавихме се..
Превалявания
Облачно