Над 50% от българите не са посетили културно събитие през 2022 година

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изследване на потреблението на културни продукти от пълнолетното население на България показва доста притеснителна тенденция. То е направено в рамките на проект "Лаборатория “Право на култура” на сдружение “Фабрика за идеи” и е финансирано от Националния фонд "Култура" по програма “Подкрепа за възстановяване и развитие на частни културни организации”. Според изследването, 52% от пълнолетните българи не са посетили нито едно културно събитие през 2022 година. Обемът на извадката е от 1024 респонденти. Ключови данни, залегнали в проучването, са динамиката на (не)участие в културни дейности с посочване на спецификата по възраст, образование, средно брутно възнаграждение, населено място и пол. 20% от хората с най-ниски доходи отделят едва 0,5% за култура и културни дейности. Хората в активната професионална дейност и с високи доходи посочват фактора "време" като сериозна пречка за участие в културни дейности. Какви са културните ни потребности и защо все по-рядко отделяме време и средства за тях? Данните от изследването сочат, че най-много българи са посетили заведения с жива музика (66%), исторически забележителности (61%) и събори или фестивали (54%). Важен извод е, че хората над 55 години рязко не могат да си позволят участие в културния живот. 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, ако имаха повече пари, а 40 на сто, ако такива събития са организирани в тяхното или близко населено място. В малките населени места цифрите са много по-стряскащи- 78% от хората над 55 години не са посещавали никакви културни събития. Това каза в интервю за БНР Янина Танева от "Фабрика за идеи", които са автори на изследването и допълни:

"В България, в която докторантура "Принстън" доказа, че читалищата са българско явление, въпреки че сме наследници на такова културно наследство, не успяваме да го опазим. Най-голямото наследство от Възраждането е това, че всеки втори, трети е участвал в създаването на култура, в потребление на култура, към днешна дата обаче цифрите са доста стряскащи."

"Не съм посетила, защото просто няма средства за посещаване всеки път. Мисля, че нуждата от изкуство отива назад във времето и като гледам децата все по телефон и компютри, нямат никакви други по-интересни събития. Бих гледала иначе и кино, и театър, и опера, но най-вече средствата не достигат... Много отдавна е било, защото почти не си спомням вече. На село живеем и няма как... Като, че ли хората са презадоволени. Пълна апатия има към всякакви събития"- коментираха видинчани. 

Задоволени ли са културните потребности на жителите на по-малките населени места в Северозапада? Потърсихме за коментар Светлина Берова, секретар на Народно читалище "Развитие-1892" в град Бяла Слатина:

"Има един кръг от хора, които в Бяла Слатина посещават всички наши мероприятия, които никак не са малко. Имаме си публика, която посещава нашите изложби. Бяла Слатина се слави с много добрата си материална база, много голямо читалище, с три блока на няколко етажа и богата културна програма през цялата година... Има проблем, например с театъра, тъй като на пенсионерите им е скъп билетът от 12 лева. Винаги правим така, че за тях да бъде малко по- евтино"- обясни Светлина Берова.

Николай Станоев, родом от Видин е един от най-успешните стендъп комедианти у нас. Той участва в много театрални постановки, игрални филми и сериали, както и в телевизионни предавания. С него разговаряхме за културните потребности на българите днес.

"За мен тази статистика е стряскаща, защото аз не мога да го видя и усетя това нещо. Аз съм в това нещо и ние много обикаляме в страната не само със стендъп комедии, но и с различни театрални постановки, които не са концентрирани само в столицата. Където и да отидем, залите са пълни. Пълни са и клубовете, но явно след като излезем от този кръг и тази среда, ако наистина над 50% от българите не са ходили на нито едно нещо, това е голяма загуба, то си е загуба за самите тях"- подчерта Николай Станоев.

Димитър Косев е един от най-успешните млади диригенти, който често гостува на Северозапада с различни музикални проекти. 

"Първото, което забелязвам през последните години, пазарът на културни случвания е пренаситен. Нещата са двузначни - няма как да се иска да са пълни салоните с хора при положение, че те не могат да решат на какво да отидат. Второто, когато говорим за непълнолетни посетители, всичко зависи от семейството. Хората, които трябва да възпитават децата в посещения на културни мероприятия, са родителите. Те са тези, които ще накарат детето да отиде - едно дете на 10 няма как да дръпне ръкава на майка си и да ѝ каже, че иска да слуша Моцарт"- посочи Димитър Косев.