Симеон Караколев: Месодайното овцевъдство не е опция за българските животновъди

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 02.05.2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За Гергьовден не се очаква покачване на цените на агнешкото, но заради по-евтиниа внос от Македония, има вероятност да останат нереализирани български агнета- това прогнозира председателят на Националната асоциация на овцевъдите Симеон Караколев. По думите му, всичко е в ръцете на потребителите: 

"Този внос се бори от потребителите, не от производителите. Затова апелираме, преди няколко по наша инициатива се въведе това изискване с идентификацията, за да могат потребителите да имат гаранция какво месо купуват. Защото в един момент искат да пазаруват българско, но несъвестни и нелоялни търговци и кланици заблуждават потребителите..." 

Пазарът определя цената на овчето мляко, а спрямо миналата година тя е по-висока с около 10 процента. Проблемът тук е, че животновъдите не искат да се сдружат, каза Симеон Караколев:

"Пазарът определя тази цена. Тук е важно как е организиран пазарът, реализацията. Голяма част от овцевъдите все още не намират смисъла от сдружаването, а то е единственият противовес на ниските цени. Ако си малка ферма не може да очакваш с твоите 60 литра мляко да влияеш на пазара. Това няма как да стане". 

Липсата на пасища и високите цени на фуражите са сред основните проблеми при овцевъдите. Дали заради евтиния внос на агнешко, което се отчита всяка година преди Великден или Гергьовден или заради други проблеми, преди година бе отчетено намаление на овцете с около 30 хиляди бройки. Процесът продължава и сега, макар и с по-бавни темпове. Според Симеон Караколев, причините са комплексни: 

"Тенденцията е от известно време да има лек спад в отглежданите животни. От миналата година спрямо тази 8% е статистическия резултат, но сме склонни да приемем, чуе това са по-скоро изчистените виртуални животни от системата... Но като цяло забелязваме, пък и това е тенденция в целия Европейски съюз леко, плавно намаляване на отглежданите животни. Процесът е притеснителен, ако сравняваме с 80-те, началото на 90-те години. Сега бурята, когато е било толкова фрапантно изтребването на животните е отминала, ефектът е по-дългосрочен... Овцевъдите започват да се насочват към селектирани стада с високопродуктивни животни. Процесът е бавен, защото имат нужда първо да си променят психологията относно отглеждането на животни и да разберат, че няма ефект да отглеждаш животни, които са слабо продуктивни. Да, високопродуктивните животни изискват повече грижи, повече фураж, но за сметка на това се отплащат от месните породи... 

Сред проблемите на овцевъдите е и този с липсата на работна ръка, но според Караколев, за малки семейни ферми със 100-150 овце, не са необходими външни работници. 

"Крайно време е да се преустанови мисленето, че трябва да се наемат работници, когато се гледат 100-150 овце... Да, има глад за работна ръка, но това е за по-големите стопанства- с над 200 животни, когато собственикът има нужда от помощници..."

Според Симеон Караколев замяната на млекодайни с месодайни породи не е добър вариант за българските животновъди: 

"Не вярвам, че една месодайна ферма може да е на печалба... Пазар има за агнешко месо, но въпроса е на каква цена. Арабският пазар е голям, но е евтин. Трябва да се запитаме какво освен месото може да се продава... Няма ли мляко, овцевъдството е на загуба..." 

От години България не изнася агнешко месо. За година броят на отглежданите овце е намалял с близо 10 процента. Председателят на овцевъдите Симеон Караколев прогнозира, че ако проблемите в сектора не бъдат решени, все повече фермери ще се откажат и може да се стигне до сериозни липси на българско агнешко месо. 

Иначе, в края на седмицата край Петропавловския манастир ще се проведе за 11 път Националният събор на овцевъдите- какво ще могат да видят гостите на събора- чуйте в звуковия файл.