Десислава Попова - от модния подиум до прегръдка с природата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Минутите на редактора'' 19.05 2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в "Минутите на редактора" ще ви срещнем с младата майка от Видин Десислава Попова. Интересното при нея е, че е оставила блясъка на модния подиум и в момента се е посветила на хайкинга или т.нар. кратки преходи сред природата. Въпреки успехите си в модата (участвала е в "Мис България"), тя казва, че емоцията от един преход сред природата е неповторима. Именно това е и причината да създаде хайкинг група с други ентусиасти в Англия, където живее в момента. Това, че има дете не пречи на активността ѝ, а напротив, води със себе си четиригодишния си син и го възпитава да пази природата:

"Миналата година в моя живот претърпях доста критични моменти в семейно отношение, които може би ми отвориха очите, че всъщност времето си лети, мечтите трябва да се осъществяват. Така започна идеята за българска група за хайкинг преходи в Англия. Като отначало нямахме идея да е група, а просто да си създадем един чат, по приятелски. Общо взето бяхме приятели в този чат и отидохме на първия си хайкинг. Страшно много ни хареса, обаче бяхме твърде малко... Трябваха ни просто още хора, за да можем да се групираме, за да ходим някъде. И така, създаде се групата, започнаха да идват много хора... Наскоро всъщност беше най-сериозният ни преход, който беше в Уелс, в една местност, която трябваше да изкачим по план 4 върха. Но беше мъгла и нещата се усложниха. Специално на това място, което бяхме, то е местност, те го наричат планина, но те като са зелени хълмове, които са високи почти 900 метра, което за аматьори беше абсолютно тежък преход, с мъгла, дъжд, градушка, 22 км. за 8 ч. Имаше хора, които се разреваха, но не се отказаха, имаше и такива, които се отказаха, още на първия връх. Но в крайна сметка се прибрахме благополучно, може би не всички бяха щастливи в този ден, може и да са били. Но след два дена, като така ги удари вече еуфорията какво са постигнали всъщност, смятам, че всички бяха много горди... Сега отново ще ходим в Уелс, но на нещо, нарича се Сноудония (Snowdonia-бел.авт.), като нашите рилски езера, на 1000 метра е най-високата точка, на която ние ще се качваме. И там вече ще водим над 30 човека, българи да подчертая. Държа също да отбележа, че аз не водя сама тази група, имам двама помощници, Калоян Иванов и Синтия Шатърова, които ми помагат... По време на хайкинг, през цялото време се чудиш защо ти е това нещо да го качваш, защото естествено е много трудно, особено, ако условията са тежки. Една борба със себе си, доста тежка борба водиш, но като стигнеш върха наистина си страшно удовлетворен, че си постигнал нещо... Като приключенска група имаме и по-такива семейни преходи, на които ходим със семействата си, с децата. Аз лично моя син сега на тази планина, която ще ходим, ще го водя с мен. Предния път, той е на 4 години и извървя 10 километра с нас, което си е голямо постижение за 4-годишно дете. Искам да възпитам у него това, може би, което аз не съм имала - да ценя природата, защото сега след толкова години и живяла на толкова места в България, страшно много съжалявам, че не съм посещавала тези места. За съжаление съм имала други виждания."   

Десислава Попова е планувала приключения и в България:

"Още тази година вече съм замислила събития в България. Много от хората ги дърпа природата в България, защото в Англия е много по-различно. Те там се радват и на най-малкото. Докато тук някои хора като че ли не оценяват това, което имат като природа. Колко много на гъсто има най-различни забележителности, било то водопади, било то върхове, манастири или каквото и да е. Всъщност моите цели са да продължавам да се развивам, защото всеки човек е различен. Надявам се колкото се може повече върхове да покорим, първо да започнем в България, с 2000 метра. После имам доста смели мечти за няколко 5-хилядника, да се надяваме. Също така тайничко се надявам някой ден да се стигне до Хималаите, но само до базови лагери, защото всеки трябва да си знае силите."