Може би вече сте чували името на Красимира Хаджииванова. Ако не сте, ще го чуете, и ще го запомните. Тя е от хората, които изпадат в огромно затруднение, ако трябва да опишат сами себе си в три думи. Твърди, че изпада в екстаз най-лесно, когато се наяде със свинска пържола, не излъчва абсолютно никакво човеколюбие, а трите думи, които най-добре я описват като нужди, са "храна", "вода" и "контакт".
Повечето от нас свързват Красимира с медията за родители "Майко Мила", която тя и Елисавета Белобрадова, по-известна в интернет пространството като Летящата Козила Ерато, създадоха и развиха в помощ на родители и деца, и с благотворителната организация "Оле Мале", която пък работи в помощ на родителите на деца с увреждания. Всичко това не е случайно, защото Красимира Хаджииванова отдавна е приела за своя кауза жените. Освен за тях, прави всичко по силите си, че дори и повече, за грамотността, четенето и писането – все каузи амбициозни като световна инвазия, способни да изтощят цели армии, но не и нея. Тя е блогър, копирайтър и комедиант, част от стендъп екипа "Три жени на микрофона", а не на последно място е и човекът зад блога "Животът от нещата", покрай който в крайна сметка се ражда и дебютната ѝ книга със същото заглавие.
В "Животът от нещата" няма да намерите отговори на екзистенциални въпроси, няма да намерите драматични откровения и патетични заявки. Не остава време за такива екстри, докато преследваш митичния автобус 72, или се опитваш да стигнеш на работното си място преди да си се пенсионирал в сутрешния трафик. Няма да намерите чувствена проза и нежна поезия, защото изгорелите газове и съмнителния коктейл от миризми в градския транспорт не предразполагат особено към романтика и съзерцателност. Ще намерите само реалност, деликатна като едра шкурка, а насред нея – една обикновена, порядъчно изнервена жена, може би леко объркана на моменти, може би малко налудничава и истерична, почти коренен жител на столичния квартал "Рудника", но достатъчно силна да оцелее след пътуване с дете и бебешка количка в същия онзи автобус 72, дето или никакъв го няма часове наред, или идват по пет наведнъж.
И като споменахме количка…
Ще разберете кое е най-важното, когато избирате такава за наследника си, ако предстои да го запознавате с предизвикателствата на градската архитектура в София, пък и не само в нея. А тя – архитектурата – както се оказва, си иска сериозни познания по различни техники за оцеляване във враждебна градска среда, плюс базови акробатични умения и мъничко… или много късмет.
Ще се запознаете с три от най-големите страхове на българина и евентуално ще се позабавлявате за сметка на Красимира, докато кара ски в не особено успешен опит да избяга поне за малко от градското момиче у себе си. На нея не ѝ е забавно, но това не би трябвало да притеснява никого. Тя е свикнала. Знае, че ако нещо започне твърде много да ѝ харесва, значи най-вероятно не го прави както трябва.
Може да повисите заедно с нея в задръстването на Цариградско или там някъде, където в пиков час нещата съществуват по други правила и закони, различни от общоприетите вселенски, божии и човешки такива.
Ще приемем и предизвикателството да си вземем колет от митницата, което си е почти като малко тактическо учение, само без бойните стрелби, макар на моменти на човек да му се струва, че би трябвало да са включени. Стрелби може и да няма, но за сметка на това я има БЕЛЕЖКАТА. Заветната БЕЛЕЖКА, без която в България нищо не може да се случи, напук на целия световен технологичен прогрес. БЕЛЕЖКАТА, която отваря врати, пред които и най-модерният изкуствен интелект, и най-мощният компютър седят разплакани от безсилие и нервно пушат цигара.
Като се замислим, "Животът от нещата" всъщност си е една много сериозна книга, защото както казваше великият Георги Парцалев, смехът е сериозно нещо. А Красимира знае как да накара хората да се засмеят – и на нея, и на себе си, и на другите, без смехът да се превръща в подигравка. Вярно, на моменти е малко през зъби, но все пак го има тоя смях. Или беше ръмжене?... Да приемем, че е смях! И докато читателите се усмихват, да осъзнаят, че гледната им точка се е поизместила или понаместила и са започнали да забелязват малко повече детайли. И са престанали да приемат всичко без съпротива или са се научили кога има смисъл от такава и кога е по-добре да не се хабиш. Защото "Животът от нещата" е огледало на реалността в България такава, каквато я вижда, живее и диша обикновеният човек, почти коренен жител на квартал "Рудника" например.
Добре де, може би "живее" и "диша" са малко силнички думи. Знаем си и държавата, и реалността. Само разписанието на автобус 72 е тайна дори за боговете.
Жители на Видин не са съгласни с новото ограничение за паркиране на улица "Христо Ботев“ в града. В рамките само на един ден над 300 души са се подписали с искане мярката да отпадне, а още подписи на недоволни продължават да се събират. Става дума за участъка между улиците "Широка“ и "Гео Милев“, където живеещите твърдят, че нямат къде да..
В навечерието на Никулден Община Враца организира фотоизложба под наслов "Моят рибарски улов“. Инициативата дава възможност на всички почитатели на риболова да споделят снимки на своя най-голям или най-атрактивен улов, а по-късно кадрите ще "оживеят" в експозиция за Никулден, която ще бъде подредена на площад "Христо Ботев" в града под Околчица...
Забавеното строителство на скоростния път Видин - София стана повод за реакция от страна на Общинския съвет във Видин, депутати от региона и граждански организации. В декларация на местния парламент бе изразено несъгласието на властта и гражданското общество във Видин с водената държавна политика по отношение на Северозападния регион като цяло...
Единадесетгодишният Михаил Нонински представи преди дни своята дебютна книга в Младежки дом - Враца. Тя носи заглавието „Истории за смели мечти“ и включва петнадесет приказки и разкази, които младият автор е писал в продължение на три години. Горица Маджарска е ръководител на литературния клуб „Иноватори в действие“, който съществува вече пет..
Драматичен театър „Владимир Трандафилов" във Видин търси своето ново попълнение. Наскоро бе обявен кастинг, чрез който се набират само професионални актьори, мъже до 30 години, във връзка с нов предстоящ театрален проект. Според директора на културната институция Кирил Кирилов възрастовото ограничение е свързано с това, че всяка трупа има..
На 25 ноември отбелязваме Международния ден за премахване на насилието срещу жени . По данни на Националния статистически институт всяка пета жена в България е била жертва на психическо, а всяка единадесета на физическо или сексуално насилие . В Международния ден от сдружение "Заедно за бъдеще" обявиха кампанията..
Във Видин започва курс за творческо писане за ученици. Целта е децата да развият уменията си за литературно писане - от идеи до завършени текстове. Преподавател е Тодоринка Тодорова, учител по английски език, с творчески псевдоним Тедирут. Тя споделя за своята идея: "Винаги търся начин ида общувам с млади хора и да им бъда..