Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вирусологът проф. Радостина Александрова: Вирусите ни помагат в много отношения

Проф. Радостина Александрова
Снимка: Стопкадър, БНТ

Науката вижда във вирусите много сериозни помощници. Пример за това е създаването на ваксините, както и генната терапия, която вече не е мираж, и много често доставянето на гените, които са ни необходими, става с помощта на вирусни вектори, обясни в "Направление здраве" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. Смята се, че вирусите на Земята са 100 млн. повече, отколкото са звездите на небето. От тях тези, които потенциално биха могли да инфектират хората, са около 700 000 от общо 1 600 000, които засягат птици и бозайници. 200-250 са вирусите, които е известно, че са патогенни за човек, каза вирусологът и обясни какво правят останалите:

"Две основни неща. Те поддържат екосистемите и здравето на отделните организми, били те растения, хора, животни, насекоми. Това са бактериофагите, това са вируси, които атакуват бактериите. Това са основните хищници на бактерии и тук мога да кажа, че всеки ден тези бактероиофаги унищожават 20% от обитаващите го бактерии. Това  е важно, защото по този начин осигуряват храна на планктона, който произвежда кислород. По този начин те осигуряват до голяма степен живота на Земята. Това, че те могат да унищожават бактерии, означава, че те биха могли да унищожат и болестотворните бактерии. Това стана ясно още в края на Първата световна война, когато масово войниците са заразени с шигела, тоест страдат от дизентерия, едни от тях умират, други - не. Още тогава лекарите установяват, че има нещо в тези, които оцеляват, това ние знаем, че са бактериофаги, което е помогнало тези смъртоносни бактерии да бъдат унищожени. Така че бактериофагите са били използвани преди появата на антибиотиците през 40-те години, след което, разбира се, антибиотиците ги изместват. Но в крайна сметка днес светът отново обръща внимание към бактериофагите, защото знаем колко огромен е проблемът с лекарствената устойчивост при бактериите..."

На второ място проф. Александрова посочи, че без бактериофагите голяма част от биоразнообразието на планетата ще бъде изгубено. По думите ѝ, когато една популация организми започне да става свръх успешна, свръх обилна, тогава вирусите се намесват и регулират нейната численост, в противен случай бактериите биха заели всяка ниша, всяка пролука на Земята...

"Третото нещо - вирусите са част от нашия микробиом. Например, има един такъв вирус, който не е патогенен за хората, но се оказа, че този вирус забавя процеса на развитие на СПИН, при хора, които са инфектирани, и също така намалява риска от смърт при хора, инфектирани с ебола... Оказва се, че има бактериофаги, свързани с лигавиците, и то на такива входни врати като гърлото, носа, червата, и възниква въпросът възможно ли е те да са там неслучайно и да играят ролята на едни стражи, които дебнат бактериите още на входната врата. Нямаме доказателство за такова нещо при хората, но при някои животни подобни бактериофаги биха им спестили инфекция с болестотворни бактерии."

Да не забравяме и една от големите изненади на проекта на човешкия геном, който показа, че 8% от човешкия геном всъщност са вируси, добави проф. Александрова.

Повече за полезните вируси може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"За" и "Против" държавни магазини в пощенските клонове

Лидерът на ДПС - Ново начало Делян Пеевски предлага създаване на държавна хранителна верига в пощенските клонове с ограничена надценка до 10%. Инициативата цели да подпомогне българските производители и да осигури достъпни цени за потребителите. Планира се включването на около 100 български стоки, като финансирането ще бъде осигурено чрез..

публикувано на 10.03.25 в 17:15

Над средната за страната е заболеваемостта от рак на дебелото черво в Северозапада

Комплексен онкологичен център /КОЦ/ Враца ще освети тази вечер сградата си в синьо, за да привлече вниманието на обществеността към тревожната статистика за заболеваемостта от рак на дебелото черво в Северозападна България. Това обясни зам. управителят по медицинските дейности на лечебното заведение д-р Румен Стефанов и оповести данни за случаите..

публикувано на 10.03.25 в 16:03
Румяна Димитрова, имиджов консултант

Как да носим ретро стилове в съвременния свят - съвети и вдъхновения

Настъпи времето от месеца, когато обсъждаме различни модни въпроси. Днес ще говорим за това как да носим съвременни версии на ретро стилове . Тъй като ретро стиловете никога не излизат от мода. Винаги има нещо в тях, което ни кара да се връщаме към миналото. Но как да ги адаптираме към съвременния начин на живот, без да изглеждаме като, да..

публикувано на 10.03.25 в 14:00

"И още сто хиляди" - първата стихосбирка на актрисата Цветана Горкиева

Актрисата от Врачанския драматично-куклен театър Цветана Горкиева издаде първата си стихосбирка , която носи заглавието "И още сто хиляди" . В книгата са събрани около 90 стихотворения и един кратък разказ, който, както казва авторката, е "бонус" за читателите. За  Цветана Горкиева  писането е едно от хобитата ѝ от ранна детска възраст, като..

публикувано на 10.03.25 в 13:00
проф. Александър Чирков

"Кой е професор Чирков?"

В рубриката "Памет нашенска" припомняме за българския лекар проф.  Александър Чирков - едно от големите имена в кардиохирургията.  Признат не само у нас, но и по света заради постиженията и професионализма си в сферата на сърдечните болести. Роден е на 27 януари 1938 година в град Лом , в ромско семейство, като рожденото му име е Фарук...

публикувано на 10.03.25 в 12:15

В „Музикална зона“ слушаме Пабло Алборан

  Днес ви каня на едно нежно пътуване с испанския певец, музикант и композитор Пабло Алборан, известен със своята романтична музика и впечатляващ вокален диапазон. Роден е през 1989 г. в Малага. Първите си песни композира, когато е едва 12-годишен.  И усърдието му дава резултат – през 2011 г. Пабло получава 3 номинации за латино наградите Grammy...

публикувано на 10.03.25 в 09:00

"Неделник" от 9 март 2025 година

Всеки град и всяко село има своята история. Известна, но и потайна. В историческите книги е съхранена голяма част от тази история. Академичната. Но има и чисто човешки истории и спомени, които остават в семейството или биват споделени с най – близките. Чисто човешки истории. Спомени. Спомените си за някогашният Видин ще ни сподели коренякът..

публикувано на 09.03.25 в 13:45