Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Страната е най-уязвима към фалшиви новини и дезинформация

Нищо ново: България е последна в Евросъюза по медийна грамотност

Снимка: Ани Петрова



Тенденцията, изразена и в предходните години, България да заема последно място сред държавите от Европейския съюз (ЕС) в Индекса за медийна грамотност, се запазва и през настоящата 2023 година.

През 2017 и 2018 година страната ни е на 30-о място от 35 държави. Позицията на България се подобрява с едно място през 2019-а, докато през 2021-ва отново сме на 30-ата позиция. Ситуацията се влошава през миналата година, когато се нареждаме последни сред страните членки на ЕС с 33-то място от общо 41 държави, включени в класацията.

Проучването на институт "Отворено общество-София" в рамките на Инициативата за европейски политики измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформация и свързаните с нея негативни явления, като се основава на индикатори като качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и електронно участие.

"Индикаторите, които използваме, са две групи: едните са за медийна свобода, защото колкото по-контролирана е медийната среда, толкова повече тези контролирани медии продуцират фалшиви новини. Другият тип индикатор е за качеството на образованието, като предположението е, че колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко би се влияло от фалшивите новини. Третият тип индикатори, които използваме, са доверие между хората. Това значи дали вярват на някой човек, който не познават. Ние нарочно обаче не сме ползвали индикатора за доверие в политически институции. В комбинацията от тези трите - това показва, че България има слабости, на 35 от 41 държави сме. Това са едни доста базови неща във всяка страна. Това е притеснителното. А че може да се направи нещо? Може, разбира се. Трябва повече обучение как гражданите да боравят с медиите, с информацията, с новите медии. Това е и до свикване", обясни Марин Лесенски, автор на анализа.

Способността да се комуникира компетентно във всички медийни форми, както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура - това е медийната грамотност. Критичното мислене, което засяга всички сектори на образователната система, децата, младите хора и възрастните, е общоприета образователна цел (или поне трябва да бъде).

"Медийната грамотност се подценява в България. Ние миналата година цитирахме едно изследване, което е глобално. Въпросът, който е бил задаван в почти целия свят, е доколко се страхувате от фалшивите новини. Оказва се, че точно страните от Източна Европа и Централна Азия, където имат по-голямо влияние фалшивите новини, хората в много по-малка степен ги осъзнават като заплаха и притеснение. И в България не се осъзнава като заплаха. Виждаме и политици, които не обръщат внимание, докато не ги засегне тях директно. Това, което говорим, за медийната грамотност: така да стане, че когато обществото види някаква фалшива новина, то няма да разклати устоите на това общество, няма да поляризира до голяма степен, просто в един момент хората ще видят, че това не е истина, че не трябва да си градят политическите пристрастия върху тази новина. Когато говорим за обучение, обаче, да не забравяме, възрастните също трябва да бъдат обхванати. Всички над 18. Медиите се променят, начинът на поднасяне на информация се променя, всички трябва да се учим, да продължаваме да се учим. Важно е да се работи с възрастни хора", добави програмният директор на Института.

Какво е факт и как да различаваме проверената и надеждна информация от фалшивите новини? Как да познаем манипулативните твърдения, заливащи интернет и медийното пространство? 

"Първото нещо е човек да иска, да има заявка да се промени, аз вярвам, че има добронамерени хора. Да имат предвид, че целта на дезинформацията не е толкова да ни убеди в някаква гледна точка, а по-скоро да ни накара да се съмняваме във всичко. Важно е да се провери източникът, да потърси човек собствения си здрав разум. Всеки, разбира се, преценява на какви източници да се довери. Важна е ролята на обществените медии. Особено в онлайн пространството се създава нещо, което хората взимат за истинска медия, доверяват му се".

Отговарят ли на истината твърденията, че България е обект на широка руска дезинформационна кампания?

"Аз мисля, че има истина в тези думи. Според някои експерти тя се е засилила доста след военните действия, започнали през миналата година. От друга страна, други експерти като Христо Грозев казват, че тази машина още не се е задвижила в пълна скорост, защото има други приоритети".

Фалшивите новини обслужват политически интереси, на мнение са видинчани, които посочиха, че на явлението може да се противодейства чрез задълбочена проверка.

"Изходът е новината да я пречупиш през различни източници, аз така правя... Фалшиви новини има, защото има противопоставяне на различни партии... Тези новини целят да заблуждават хората, затова трябва повече да се разсъждава, да се мисли".

С резултат от 31 точки от възможни 100, България все пак изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), но изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки). Според клъстерния анализ, който разделя страните в класацията по групи със сходни характеристики, България попада в 4-ти, предпоследен клъстер, заедно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния, 5-и клъстер, където са държавите с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Завърши проект за обновяване на улично осветление във Видин

Проект за модернизация на улично осветление приключи във Видин . Монтирани са близо 1000 лед осветителни тела. Проектът е на местната управа и се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост. "Средствата по него са 466 899,31 лева", подчерта Десислава Тодорова , заместник-кмет по европейски политики и инвестиции...

публикувано на 07.01.25 в 17:25

Образователен медиатор от Крушовица с грамота за принос към правата на човека

Образователният медиатор в ОУ "Христо Ботев" във врачанското село Крушовица Радослава Спасова бе номинирина за наградите на Български хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността. Тя получи почетна грамота от председателя на журито.  "Бих казала, че тази почетна грамота не е само за мен, тя е за всички..

публикувано на 07.01.25 в 14:15
Мая Асенова (вляво), класирала се на I място и Натали Иванова, заела II място в конкурса.

Ученичка от Монтана спечели първо място в конкурс за Вапцаров

Дванайсетоклсаничката Мая Асенова от Финансово-стопанската професионална гимназия в Монтана се класира на първо място в раздел "Литература", категория "Есе" в конкурс на тема: "За него - Живота - направил бих всичко", организиран от Първо основно училище "Никола Вапцаров" в Берковица. Инициативата е посветена на 115 години от рождението на поета..

публикувано на 07.01.25 в 13:00

Етиен Леви в "Час при зъболекаря": Красивата усмивка е задължителна

Известният изпълнител, музикален педагог и политик Етиен Леви гостува в рубриката "Час при зъболекаря" и разказа за някои от първите си срещи с лекар по дентална медицина. Преди да поеме по пътя към музикалната сцена и да стане част от вокална група "Трик", бъдещият певец често посещавал зъболекарския кабинет, тъй като и той като всички останали..

публикувано на 07.01.25 в 11:36

Цената на детското щастие

Днес на фокус поставяме рождените дни, но не при кого да е, а при тези, които най-нетърпеливо чакат заветната дата, а именно децата. Едва ли има човек, който като дете да не е питал поне около стотина пъти, а колко още дни има до рождения ми ден. Сигурна съм, че това е най-чаканият момент при децата, по-чакан дори от Коледа. Все пак говорим за..

публикувано на 06.01.25 в 15:05

Кои са по-значимите постижения в медицината през 2024 година

Нов медикамент, забавящ развитието на болестта на Алцхаймер, и ново лекарство за лечение на шизофрения са сред постиженията през изминалата 2024 година в областта на медицината в световен мащаб . В резултат от работата на учените са постигнати и други пробиви, които ни дават надежда, че можем да бъдем по-здрави и да живеем по-дълго. Проф...

публикувано на 06.01.25 в 14:00

Как преминават шофьорите в Румъния след приемането ни в Шенген

Частният паркинг, който служеше за буферен на Дунав мост при Видин е полупразен след отпадането на задължителния граничен контрол с Румъния. Още от средата на декември е изключен светофарът, който насочваше трафика. Организацията на движението се подпомага от дежурни екипи на МВР - Видин.  Частният паркинг, където преди се отклоняваха..

публикувано на 06.01.25 в 13:50