Овощар: Държавата да се погрижи за малките производители- те са гръбнакът на сектора

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 01.08.2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има ли хляб в овощарството, може ли да се печели със земеделие, и има ли държавна визия за неговото развитие? В "Земята, която ни храни" търсим отговорите с Ивайло Иванов от село Бутан.

Той е в графата земеделски производител от 1997 година. Активно започва да се занимава с отглеждането на овощни видове веднага след като завършва Аграрна икономика в Свищов. В градината му има всякакви видове, но превес имат сините сливи:

"От всички дървета имаме, но основното насаждение е сливи. Паралелно с това имаме и овощен разсадник, произвеждаме посадъчен материал. Като завърших по-усилено започнах дейността... В градината имаме основно три сорта, най-много имам Чачанска лепотица - той е най-високодобивен, най-вкусен като плод и най-подходящ за производство на ракия- за това се търси най-много... Тази година заради времето беше голямо изпитание, продължава да е такова. През активния сезон пръсканията са два пъти повече от предишни години... Условията са изключително неблагоприятни- валежи се редуват с високи температури, което е предпоставка за болести, вредители... Всичко е свързано с много пръскане, но компенсираме с добър добив- упоритата растителна защита и резитбени мероприятия, реколтата е добра... Науката работи... има препарати, които спомагат за излизане от абиотичния стрес заради ниските температури... Ползваме ги от две години и сме доволни... "

Ивайло започва с дворно място около декар и половина, сега са над 50 декара. Има и няколко декара със зеленчуци. Убеден е, че не само в земеделието е важно да има обучени и знаещи хора:

"Навсякъде трябва да има обучени и знаещи, иначе...да работиш на сляпо, особено сега, когато науката и технологиите са напред, човек трябва да работи с тях иначе е загуба- на време и на всичко..." 

Липсата на работна ръка е най-големият проблем за земеделието и ще се задълбочава все повече, смята Ивайло Иванов. Според него и двата сектора- овощарство, и зеленчукопроизводство, са еднакво неглижирани- проблем е и евтиния внос на зеленчуци. Въпреки това не се оплаква от липсата на пазар и клиенти, защото през годините се е доказал. Никога досега не е кандидатствал по европейски програми: 

"Това е и другият основен проблем пред малките земеделци. Бюрокрацията е изключително голяма, вместо да улесняват хората при кандидатстване, залагат толкова много изисквания и условия и вместо да си вършиш работата, се превръщаш в един чиновник, който трябва да ходи да събира документи под път и над път, и не се знае докъде ще стигнеш- въпреки изразходените и време, и енергия, и нерви..." 

Ивайло недоумява защо за отглеждане на сливи субсидията е наполовина по-малка. Смята, че страната ни няма визия за развитие на земеделието, защото би трябвало да се обръща внимание на малките производители- те са гръбнака на сектора, те са и хората, които създават заетост в селата, казва Ивайло. Въпреки че проблемите, с които се сблъсква са много, признава, че отново би се захванал с отглеждането на сливи- просто защото си обича работата.